Нахлуването на Русия в Украйна разкри уязвимостта на Югоизточна Европа

...
Нахлуването на Русия в Украйна разкри уязвимостта на Югоизточна Европа
Коментари Харесай

България не може или не иска да се отърве от руския газ и петрол

Нахлуването на Русия в Украйна разкри уязвимостта на Югоизточна Европа във връзка с енергийната сигурност. Тя изостри енергийната рецесия, породена от разликата в доставките на газ на международните пазари, и акцентира несъразмерната взаимозависимост на доста държави-членки на Европейски Съюз от вноса на съветски изкопаеми горива. България съумя да оцелее през зимата без трагични разстройства с помощта на температури много над нулата и с помощта на различните енергийни източници, които управляващите съумяха да обезпечат, написа френското електронно издание www.agora-francophone.org

Ето някои забавни развития, които тази балканска страна претърпя през последните четири месеца в региона на енергетиката.

Петрол - България е третият по величина вносител на съветско черно злато в света

Вълни от западни наказания удариха Русия поради нахлуването й в Украйна, в това число енергийния й бранш, главен източник на доходи за Кремъл.

Способността на Русия да продава недопечен нефт беше лимитирана на 5 декември 2022 година, когато Брюксел й забрани да транспортира черното си злато с кораби до Европейския съюз. Освен това в същия ден Европейски Съюз ограничи цената на съветския експорт на нефт по тръбопроводи до 60 $ за барел.

Докато съвсем целият Европейски Съюз понижи доставките си на съветски нефт, България наподобява се опълчва на тази наклонност. За прочут интервал в края на 2022 година България се трансформира в третия по величина покупател на съветски нефт в света, след Китай и Индия, надминавайки най-големия си комшия Турция.

България не се опълчи на глобите и получи изключение от Брюксел, което й разреши да получава товари с съветски нефт, доставян по море.

Целият съветски недопечен нефт, доставян в България, идва в рафинерията " Нефтохим Бургас ", която се счита за най-голямото оборудване по рода си на Балканите. Рафинерията, ситуирана в черноморското пристанище Бургас, е благосъстоятелност на " Лукойл ", вторият по величина производител на нефт в Русия.

Като част от изключението, предоставено от Европейски Съюз, съветската компания се е заела да заплаща налози върху приходите, генерирани в България. " Лукойл " не го е правила от години, като управляващите от дълго време подозират, че компанията фалшифицира сметките си. Компанията постоянно регистрира годишни финансови загуби, с дребни изключения, най-малко от 2006 година

Електричество - Облагане на тези, които печелят от високите цени на силата

В края на 2022 година Народното събрание одобри ограничения за компенсиране на небитовите консуматори - предприятия, държавни и общински институции, лечебни заведения, учебни заведения, детски градини - като покрие цялата разлика за ползване над 200 лв. (102 евро) за MWh. Това е понижение на прага от 50 лв., защото до тогава се компенсираше потреблението над 250 лв. за мегаватчас.

Евродепутатите утвърдиха и друга смяна: финансирането на тези обезщетения да бъде обезпечено освен посредством удръжки от свръхпечалбите на държавните сдружения в енергийния бранш, само че и от частни производители и търговци на електрическа енергия.

Според плановете, за цялата 2023 година тези обезщетения би трябвало да надвишават 13 милиарда лева, до момента в който за 6 година те възлизат на към 66 милиарда лева Това е единствено с 2022 милиарда лева по-малко от годишния бюджет за пенсии.

По-рано евродепутатите одобриха решение за опазване на битовата електрическа енергия на контролирания пазар до 2026 година.

Правителството беше насила да предприеме стъпки, с цел да подсигурява, че няма придвижване за либерализиране на цените на електрическата енергия за семействата до края на 2025 година. Текстовете на проекта за възобновяване на Европейски Съюз, в който България се ангажира да либерализира вътрешния енергиен пазар в интервала 2023-2025 година, бяха породили опасения, че това може да се случи още тази година.

Въглища - Не на уговорките към Европейски Съюз

Българският парламент гласоподава за отдръпване на проектите за декарбонизация на енергийния бранш на страната. Решението беше взето през януари, откакто над 1 500 миньори и служащи в комуналните услуги стачкуваха пред Народното събрание в поддръжка на въгледобивната индустрия. Те стачкуваха против проектите за предварително затваряне на въглищните електроцентрали.

Протестиращите приканиха депутатите да защитят мините и електроцентралите в лигнитния комплекс " Марица Изток " в Южна България, в който работят над 10 000 души.

Със 187 на 11 гласа депутатите от целия политически набор взеха решение да накарат краткотрайното държавно управление да се откаже от уговорката си към Европейския съюз за понижаване на излъчванията на парникови газове от енергийния бранш. Той планираше да понижи излъчванията с 40% спрямо равнищата от 2019 година до края на 2025 година Това би довело до предварително затваряне на някои въглищни централи, обявиха депутатите и прибавиха, че тези производители на електрическа енергия би трябвало да бъдат изцяло работещи до 2038 година

Въглищните електроцентрали в България обезпечават над 45% от електрическата енергия в страната, сочат оценките.

България се ангажира през април 2022 година да декарбонизира енергийния си бранш, последователно да се откаже от въглищата и да усили производството си на възобновима сила като част от проекта си да обезпечи повече от 6 милиарда евро средства за възобновяване и резистентност от Европейския съюз.

Изправени пред призрака на нови избори и високи енергийни разноски поради войната в Украйна и глобите против Русия, депутатите се пробваха да успокоят гласоподавателите. Те се съгласиха, че климатичните цели би трябвало да бъдат предоговорени, с цел да се отбрани дребната отворена стопанска система, даже в случай че това значи загуба на част от помощта на Европейски Съюз.

Природен газ - Повече азерски газ, само че към момента под контрола на " Газпром "

Данните, предоставени от Комисията за енергийно и водно контролиране и държавната компания " Булгаргаз ", ясно демонстрират, че повече от половината от потреблението на природен газ в България сега се покрива от най-евтиния газ от Азербайджан.

Но година след нашествието в Украйна газовият колос " Газпром " остава един от главните снабдители в Югоизточна Европа. Дори България, която беше първата страна-членка на Европейски Съюз, чиито доставки на съветски газ бяха прекратени в края на април 2022 година, продължава косвено да внася съветски газ през газопровод от Гърция, споделя Центърът за проучване на демокрацията,влиятелен български мозъчен концерн. Две от най-големите газови компании, опериращи в Република Гърция, одобриха платежната система на " Газпром ", основана на рублата, и продължиха да извършват дълготрайните си съглашения за доставки с съветската компания. Освен това " Турски поток ", който продължава да доставя съветски газ за Югоизточна Европа и Унгария през България, в този момент е главният източник на газ, който Русия изнася за Европа с към 10 милиарда кубически метра годишно.
Източник: news.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР