Проф. Коларова: Нагласите на политиците и на избирателите се характеризират със силно чувство на неприязън
Нагласите на политиците и на гласоподавателите се характеризират със мощно възприятие на злост. Това сподели в аудиокаста " Това е България " на Радио " Фокус " професор Румяна Коларова, председател на Българската асоциация за политически науки, по отношение на настроенията на българските жители и политици месец преди изборите.
" Нагласите и на политиците, и на гласоподавателите в България от ден на ден се характеризират с нещо, което ние назоваваме " афективна поляризация “. Афектът е болестно възприятие, то е доста мощно възприятие на неспокойствие, може да бъде на ненавист, на злост. И в действителност партиите генерират и самата акция значително има за цел да генерира сходна настройка към съперниците. Надявам се, че това равнище на поларизация спада – уповавам се, въпреки че то би трябвало да бъде измерено, с цел да установяваме накъде върви, и се надявам също по този начин, че по този начин да го кажем насочеността също по този начин се трансформира. Защото вижте, най-силната и бих споделила патологична форма на афективна поляризация е тогава, когато хората изпитват злост освен към избрана партия, отрицателно отношение, само че и към симпатизантите на тази партия. И бих споделила, че така наречен ефикасна поляризация не е нещо ново в българската политика ", изясни проф. Коларова.
Според нея през годините разнообразни политически субекти са били обект на поляризация. Преди е била БПС, по-късно Движение за права и свободи, а сега е ГЕРБ.
" Първите 10 години от българската политика Българска социалистическа партия беше обектът на ненавист. Всички, огромна част от партиите генерираха своя електорален напредък, в случай че щете експлоатирайки неприязънта към Българска социалистическа партия и към надлежно някогашната комунистическа партия. След това знаете, че за дълъг интервал от време Движение за права и свободи беше партията, към която се изпитваше в случай че не ненавист, то злост и се генерираше поддръжка за така наречен националистически или патриотични обединения. След 2020 година ГЕРБ стана обект на сходна отрицателна акция. С други думи, това не е нещо ново и занапред ще следим какъв брой ще продължи и с каква активност ", сподели проф. Коларова.
Професор Коларова счита, че тази предизборна акция е по-различна. За първи път от две години партиите се ориентират към показване на политики и цели, а не на злост една към друга. Според нея това е основно събитие, с цел да може да бъде формирано държавно управление.
" Тук огромният въпрос е, тъй като всички знаем, че в случай че се образува държавно управление, то би трябвало да бъде съдружно, и то нито една предизборна коалиция няма да може да получи задоволително поддръжка, с цел да образува държавно управление. Тук въпросът е до каква степен предизборната акция ще генерира нетърпимост сред политиците и сред гласоподавателите. Аз доста деликатно проследявам. Мисля, че предизборната акция се разграничава отчасти от това, на което бяхме очевидци предходната година, да не приказваме за по-миналата година, да не приказваме за изборите 2021 година Но по едно и също време с това, към момента не виждам това фокусиране върху цели, което може да стане основа за образуване на някакъв тип многопартийно държавно управление в идващия парламент. Защото ясно е, че в случай че си приказваме за идентичности, в случай че си приказваме за спор, опълчване и така нататък, това няма да бъде основа, само че виждам, че има политици, които се ориентират от ден на ден и повече точно към това – към съответни, напълно ясни цели и цели. Но е ясно също по този начин, че част от неизбежните цели и цели на едно държавно управление, бъдещо, не са комфортни за предизборна акция ", сподели тя.
" Нагласите и на политиците, и на гласоподавателите в България от ден на ден се характеризират с нещо, което ние назоваваме " афективна поляризация “. Афектът е болестно възприятие, то е доста мощно възприятие на неспокойствие, може да бъде на ненавист, на злост. И в действителност партиите генерират и самата акция значително има за цел да генерира сходна настройка към съперниците. Надявам се, че това равнище на поларизация спада – уповавам се, въпреки че то би трябвало да бъде измерено, с цел да установяваме накъде върви, и се надявам също по този начин, че по този начин да го кажем насочеността също по този начин се трансформира. Защото вижте, най-силната и бих споделила патологична форма на афективна поляризация е тогава, когато хората изпитват злост освен към избрана партия, отрицателно отношение, само че и към симпатизантите на тази партия. И бих споделила, че така наречен ефикасна поляризация не е нещо ново в българската политика ", изясни проф. Коларова.
Според нея през годините разнообразни политически субекти са били обект на поляризация. Преди е била БПС, по-късно Движение за права и свободи, а сега е ГЕРБ.
" Първите 10 години от българската политика Българска социалистическа партия беше обектът на ненавист. Всички, огромна част от партиите генерираха своя електорален напредък, в случай че щете експлоатирайки неприязънта към Българска социалистическа партия и към надлежно някогашната комунистическа партия. След това знаете, че за дълъг интервал от време Движение за права и свободи беше партията, към която се изпитваше в случай че не ненавист, то злост и се генерираше поддръжка за така наречен националистически или патриотични обединения. След 2020 година ГЕРБ стана обект на сходна отрицателна акция. С други думи, това не е нещо ново и занапред ще следим какъв брой ще продължи и с каква активност ", сподели проф. Коларова.
Професор Коларова счита, че тази предизборна акция е по-различна. За първи път от две години партиите се ориентират към показване на политики и цели, а не на злост една към друга. Според нея това е основно събитие, с цел да може да бъде формирано държавно управление.
" Тук огромният въпрос е, тъй като всички знаем, че в случай че се образува държавно управление, то би трябвало да бъде съдружно, и то нито една предизборна коалиция няма да може да получи задоволително поддръжка, с цел да образува държавно управление. Тук въпросът е до каква степен предизборната акция ще генерира нетърпимост сред политиците и сред гласоподавателите. Аз доста деликатно проследявам. Мисля, че предизборната акция се разграничава отчасти от това, на което бяхме очевидци предходната година, да не приказваме за по-миналата година, да не приказваме за изборите 2021 година Но по едно и също време с това, към момента не виждам това фокусиране върху цели, което може да стане основа за образуване на някакъв тип многопартийно държавно управление в идващия парламент. Защото ясно е, че в случай че си приказваме за идентичности, в случай че си приказваме за спор, опълчване и така нататък, това няма да бъде основа, само че виждам, че има политици, които се ориентират от ден на ден и повече точно към това – към съответни, напълно ясни цели и цели. Но е ясно също по този начин, че част от неизбежните цели и цели на едно държавно управление, бъдещо, не са комфортни за предизборна акция ", сподели тя.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ