Все повече българи готови да станат приемни родители
Нагласите на българите по отношение на приемната грижа се трансформират в позитивна посока – това демонстрира изследване на Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ), осъществено с поддръжката на Мтел.
Според изследването половината от българите биха поверили децата си на приемни родители, в случай че несъмнено събитие в живота им попречи да се грижат за тях. За 76% от сънародниците ни няма подозрение, че в приемната грижа има смисъл и тя оказва помощ на децата. Само допреди две години множеството хора считаха обществените домове за по-удачен вид за тяхното развъждане.
Резултатите от допитването демонстрират, че през тази година 212 000 българи са се замисляли да станат приемни родители. Това е растеж от 10% по отношение на 2014 година и е явен сигнал, че доверието в приемната грижа нараства. Повечето евентуални приемни родители, са на възраст сред 41 и 60 години, живеят главно в регионални центрове или в по-малки градове и към този момент са отгледали личните си деца.
Добър знак е, че нараства доста броят на младежите на възраст сред 24 и 31 години, които преглеждат опцията да станат приемни родители, освен това без очакване за възнаграждение. Изследването демонстрира, че българинът трансформира и отношението си към бежанците. Днес 40% от сънародниците ни поддържат концепцията деца-бежанци да се отглеждат в приемни фамилии.
Според интервюираните най-важните критерии, на които би трябвало да дава отговор всеки претендент за приемен родител, са: да обича децата (17%), да е добър и доблестен човек, с положително сърце (12%) и да бъде виновен (10%). Едва на четвърто място се подрежда изискването претендентът да е материално и финансово обезпечен (8%).
Днес 11% от българите към момента не знаят какво е приемна грижа, а 8% мислят, че тя е осиновяване на дете. Притеснително е, че 40% от интервюираните считат, че децата с увреждания би трябвало да се отглеждат в обществени домове, а не в приемни фамилии. Въпреки това публично въодушевление, повече от 200 българчета с увреждания сега живеят в приемни фамилии и получават любов и протекция.
Любопитно е, че 85% от българите, които обмислят да станат приемни родители, биха създали това против възнаграждение и държавна прехрана за децата. В същото време огромна част от тях не гледат с положително око на това, че настоящите приемни фамилии получават средства за своята грижа.
Според изследването половината от българите биха поверили децата си на приемни родители, в случай че несъмнено събитие в живота им попречи да се грижат за тях. За 76% от сънародниците ни няма подозрение, че в приемната грижа има смисъл и тя оказва помощ на децата. Само допреди две години множеството хора считаха обществените домове за по-удачен вид за тяхното развъждане.
Резултатите от допитването демонстрират, че през тази година 212 000 българи са се замисляли да станат приемни родители. Това е растеж от 10% по отношение на 2014 година и е явен сигнал, че доверието в приемната грижа нараства. Повечето евентуални приемни родители, са на възраст сред 41 и 60 години, живеят главно в регионални центрове или в по-малки градове и към този момент са отгледали личните си деца.
Добър знак е, че нараства доста броят на младежите на възраст сред 24 и 31 години, които преглеждат опцията да станат приемни родители, освен това без очакване за възнаграждение. Изследването демонстрира, че българинът трансформира и отношението си към бежанците. Днес 40% от сънародниците ни поддържат концепцията деца-бежанци да се отглеждат в приемни фамилии.
Според интервюираните най-важните критерии, на които би трябвало да дава отговор всеки претендент за приемен родител, са: да обича децата (17%), да е добър и доблестен човек, с положително сърце (12%) и да бъде виновен (10%). Едва на четвърто място се подрежда изискването претендентът да е материално и финансово обезпечен (8%).
Днес 11% от българите към момента не знаят какво е приемна грижа, а 8% мислят, че тя е осиновяване на дете. Притеснително е, че 40% от интервюираните считат, че децата с увреждания би трябвало да се отглеждат в обществени домове, а не в приемни фамилии. Въпреки това публично въодушевление, повече от 200 българчета с увреждания сега живеят в приемни фамилии и получават любов и протекция.
Любопитно е, че 85% от българите, които обмислят да станат приемни родители, биха създали това против възнаграждение и държавна прехрана за децата. В същото време огромна част от тях не гледат с положително око на това, че настоящите приемни фамилии получават средства за своята грижа.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ