Подписаха анекса към НРД
Надзорният съвет на НЗОК и БЛС подписаха анекса към НРД 2023-2025 година на днешното съвещание на Надзора, заяви пред публицисти ръководителят на Надзора и зам.-министър на опазването на здравето Явор Пенчев.
„ Искам да благодаря за извънредно колегиалното отношение както от страна на БЛС, по този начин и от страна на шефа на Касата и на всички чиновници, защото точно това отношение разреши по относително лек метод да мине цялата процедура по договаряне и самото сключване на това в допълнение съглашение “, сподели още Пенчев.
Председателят на БЛС доктор Николай Брънзалов посочи, че новите моменти в анекса са увеличение на средствата за грижа за децата и полиморбидните пациенти. „ Целево от нарастването на бюджета за ПИМП 23 млн. лева отиват единствено в педиатричните практики за грижа за децата и водене на профилактика. Другият акцент в първичната извънболнична здравна помощ са пациентите с хронични болести, които се водят на диспансерен доклад. В СИМП се резервира наклонността сътрудниците, които работят в системата й, да получават по-високо възнаграждение за прегледите. Увеличени са средствата и за ЛКК, за образната диагностика и за патоанатомичните проучвания “, сподели доктор Брънзалов.
По думите на ръководителя на Лекарския съюз най-големият проблем в бюджета за опазване на здравето е в частта за болнична помощ. „ Всички пера в бюджета, само че изключително в болничната помощ, имат дефицит на средства. НЗОК има дълг към лечебните заведения за предходната година, тъй като касовото осъществяване на бюджета за 2024 е по-голямо от увеличените средства за 2025 година Там проблемите би трябвало да бъдат решавани и на политическо равнище “, сподели доктор Брънзалов.
Той добави, че в този момент нито една клинична пътека не може да получи по-висока цена, само че в това време обществото изисква от лекарите да вкарват нови технологии и да има нови действия. „ При тази обстановка и липса на средства това не може да се случи. Лекарите у нас вършат всичко, което се прави по света, само че в доста лимитирани финансови рамки “, сподели още доктор Брънзалов.
„ Преговорите не бяха лесни, само че в напълно къс период постигнахме съглашение по много щекотливи въпроси. За първи път Касата финансира активност на експерти по здравни грижи с обществен запас. С анекса се обезпечава част от ресурса на Касата в извънболничната здравна помощ да бъде употребен за профилактика за понижаване на броя на хоспитализациите отсега нататък “, сподели шефът на НЗОК доцент Петко Стефановски.
Той заяви, че по предложение на БЛС в анекса е записано, че Здравната каса към този момент ще глоби и персонално лекари за регистрирана, само че неизвършена активност в лечебните заведения. В случай, че НЗОК откри надписана активност глобата с изключение на за болничното заведение, ще бъде и персонално за лекаря, направил нарушаването. Предвижда се да бъде преустановен договорът на лекаря по съответната клинична пътека в период за 12 месеца без право да работи по нея.
Представителят на пациентските организации в Надзорния съвет адв. Силвия Величкова съобщи, че не е подписала анекса, защото в него липсва опцията Здравната каса да реимбурсира биомаркерите.
„ Тепърва следва да бъде направена амбулаторна процедура. Сега има несъмнено финансиране от 5 млн. лева, само че то е в частта за медицински произведения. Когато би трябвало да се прекопае равнищата, една лопата не е задоволителна. На този стадий е обезпечена единствено лопатата. Ние сме почнали работа, основана е работна група, която би трябвало да направи прецизен разбор по какъв начин да бъдат имплементирани биомаркерните тествания в ежедневната процедура на лекарите и се надявам, че при направени точни правила, това един ден ще стане “, сподели доктор Брънзалов.
Трябва да се основат правила и да се направи разбор в по какъв начин тези биомаркери се възстановяват в останалите европейски страни, до каква стойност и каква стойност се заплаща от фармацевтични компании, от обществени средства или от частни фондове, разяснява и доцент Стефановски. По думите му подобен разбор е пожелан от Министерството на здравеопазването.
„ Искам да благодаря за извънредно колегиалното отношение както от страна на БЛС, по този начин и от страна на шефа на Касата и на всички чиновници, защото точно това отношение разреши по относително лек метод да мине цялата процедура по договаряне и самото сключване на това в допълнение съглашение “, сподели още Пенчев.
Председателят на БЛС доктор Николай Брънзалов посочи, че новите моменти в анекса са увеличение на средствата за грижа за децата и полиморбидните пациенти. „ Целево от нарастването на бюджета за ПИМП 23 млн. лева отиват единствено в педиатричните практики за грижа за децата и водене на профилактика. Другият акцент в първичната извънболнична здравна помощ са пациентите с хронични болести, които се водят на диспансерен доклад. В СИМП се резервира наклонността сътрудниците, които работят в системата й, да получават по-високо възнаграждение за прегледите. Увеличени са средствата и за ЛКК, за образната диагностика и за патоанатомичните проучвания “, сподели доктор Брънзалов.
По думите на ръководителя на Лекарския съюз най-големият проблем в бюджета за опазване на здравето е в частта за болнична помощ. „ Всички пера в бюджета, само че изключително в болничната помощ, имат дефицит на средства. НЗОК има дълг към лечебните заведения за предходната година, тъй като касовото осъществяване на бюджета за 2024 е по-голямо от увеличените средства за 2025 година Там проблемите би трябвало да бъдат решавани и на политическо равнище “, сподели доктор Брънзалов.
Той добави, че в този момент нито една клинична пътека не може да получи по-висока цена, само че в това време обществото изисква от лекарите да вкарват нови технологии и да има нови действия. „ При тази обстановка и липса на средства това не може да се случи. Лекарите у нас вършат всичко, което се прави по света, само че в доста лимитирани финансови рамки “, сподели още доктор Брънзалов.
„ Преговорите не бяха лесни, само че в напълно къс период постигнахме съглашение по много щекотливи въпроси. За първи път Касата финансира активност на експерти по здравни грижи с обществен запас. С анекса се обезпечава част от ресурса на Касата в извънболничната здравна помощ да бъде употребен за профилактика за понижаване на броя на хоспитализациите отсега нататък “, сподели шефът на НЗОК доцент Петко Стефановски.
Той заяви, че по предложение на БЛС в анекса е записано, че Здравната каса към този момент ще глоби и персонално лекари за регистрирана, само че неизвършена активност в лечебните заведения. В случай, че НЗОК откри надписана активност глобата с изключение на за болничното заведение, ще бъде и персонално за лекаря, направил нарушаването. Предвижда се да бъде преустановен договорът на лекаря по съответната клинична пътека в период за 12 месеца без право да работи по нея.
Представителят на пациентските организации в Надзорния съвет адв. Силвия Величкова съобщи, че не е подписала анекса, защото в него липсва опцията Здравната каса да реимбурсира биомаркерите.
„ Тепърва следва да бъде направена амбулаторна процедура. Сега има несъмнено финансиране от 5 млн. лева, само че то е в частта за медицински произведения. Когато би трябвало да се прекопае равнищата, една лопата не е задоволителна. На този стадий е обезпечена единствено лопатата. Ние сме почнали работа, основана е работна група, която би трябвало да направи прецизен разбор по какъв начин да бъдат имплементирани биомаркерните тествания в ежедневната процедура на лекарите и се надявам, че при направени точни правила, това един ден ще стане “, сподели доктор Брънзалов.
Трябва да се основат правила и да се направи разбор в по какъв начин тези биомаркери се възстановяват в останалите европейски страни, до каква стойност и каква стойност се заплаща от фармацевтични компании, от обществени средства или от частни фондове, разяснява и доцент Стефановски. По думите му подобен разбор е пожелан от Министерството на здравеопазването.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ