Марсел ПРУСТ | Нека оставим красивите жени на мъжете без въображение
" Надявам се, че в края на моята книга, един дребен обществен факт без значение, като бракът сред двама души, които в първия том принадлежат на два изцяло разнообразни свята, ще покаже, че времето е отминало и ще одобри хубостта на някои покрити с патина оловни топки във Версай, които времето е обхванало в изумруден калъф. " ~ Марсел Пруст по отношение на идното издание на първия том от " По следите на изгубеното време "
Може би няма дни от нашето детство, които да сме изживели по-пълно от тези, прекарани с обичана книга.
Никога не би трябвало да се опасяваме да отидем прекомерно надалеч, тъй като истината лежи оттатък.
Връзките, които ни сплотяват с различен човек, съществуват единствено в нашия разум.
Няма нищо по-нежно от кореспонденцията на другари, които не желаят повече да се срещат.
Нека бъдем признателни на хората, които ни вършат щастливи, те са чаровните градинари, които карат душите ни да цъфтят.
Пътешествието на откривателя не е търсенето на нови пейзажи, а погледа с нови очи.
Щастието е ползотворно за тялото, само че тъгата е това, което развива силата на мозъка.
Само посредством изкуството можем да се издигнем над себе си и да забележим през очите на другия.
Любовта е място и време, което се мери от сърцето.
Жената, която някой обича, рядко задоволява всичките му потребности, по тази причина той я заменя с такава, която не обича.
Щастието не служи за нищо друго, с изключение на с цел да прави нещастието допустимо.
Тези, които страдат от обич са, както споделяме за някои инвалиди, своите лични доктори.
Да знаеш не постоянно значи да направиш.
Да искаш да не мислиш за нея, това значи, че към момента мислиш за нея.
Излъганият мъж на всички места вижда излъгани мъже.
Както доста интелигенти, той не можеше да приказва просто за простите неща.
Не сме изключително взискателни и обективни към това, което не ни вълнува.
Ревността постоянно не е друго, с изключение на разтревожен блян към робия, пренесен в областта на любовта.
Силната мисъл предава парченце от своята мощ на съперника.
Той толкоз дълго е размишлявал над това, че е почнал да го проповядва.
Истинският парадайс е изгубеният парадайс.
Илюстрация: Ecrivains - rosemay.eu
