Археолози откриха липсващо звено в историята на азбуката
Надпис на парче от съд отпреди 3450 години, открито на обекта Тел Лахиш в Израел, може да е изчезналото звено в историята на писмеността, заяви Сайънс алърт.
" Този надпис от 15 в.пр.н.е. е понастоящем най-старият прочут сигурно с писменост от Южния Левант " - пишат археолозите, ръководени от Феликс Хофлмайер от Австрийския археологически институт в сп. " Античност ".
Най-ранният прочут образец за писмо със система от букви, които показват звуци - писменост, е открит в Египет и датира от 12-ата династия (около 1981 г.пр.н.е. до 1802 г.пр.н.е.). Още образци са открити към 1300 г.пр.н.е. в Леванта (област, която включва актуален Израел), пишат археолозите.
По-късно гърците възприемат писменост, както и римляните. Системи от букви вкарват последователно от ден на ден култури.
Откритият в Тел Лахиш надпис е изчезнало звено, тъй като запълва празнината сред ранните образци за писменост от Египет и по-късните, открити в Леванта. Находката насочва и по какъв начин писмеността може да е донесена в Леванта. Според екипа хиксите, които са управлявали Северен Египет до към 1550 година, може да са съдействали за преместването й. Тази теза се основава на обстоятелството, че за избран интервал хиксите са направлявали територия в Леванта и Северен Египет. За това насочват и йероглифните знаци, употребявани като букви върху парчето керамика.
Новонамереният надпис е много пай - от две думи. Едната съдържа буквите айн, бет, далет, а другата нун, пе и тав. Те са от ранната семитска писменост, употребена на Арабския полуостров. Запазили са се в актуалния иврит, само че знаците за тях са разнообразни. Пишещият е употребявал йероглифни знаци за някои от буквите - да вземем за пример айн е показана с писмен знак, който наподобява на око.
Какво значат думите, експертите не могат да кажат. Възможно е те да са елементи от две имена.
" Този надпис от 15 в.пр.н.е. е понастоящем най-старият прочут сигурно с писменост от Южния Левант " - пишат археолозите, ръководени от Феликс Хофлмайер от Австрийския археологически институт в сп. " Античност ".
Най-ранният прочут образец за писмо със система от букви, които показват звуци - писменост, е открит в Египет и датира от 12-ата династия (около 1981 г.пр.н.е. до 1802 г.пр.н.е.). Още образци са открити към 1300 г.пр.н.е. в Леванта (област, която включва актуален Израел), пишат археолозите.
По-късно гърците възприемат писменост, както и римляните. Системи от букви вкарват последователно от ден на ден култури.
Откритият в Тел Лахиш надпис е изчезнало звено, тъй като запълва празнината сред ранните образци за писменост от Египет и по-късните, открити в Леванта. Находката насочва и по какъв начин писмеността може да е донесена в Леванта. Според екипа хиксите, които са управлявали Северен Египет до към 1550 година, може да са съдействали за преместването й. Тази теза се основава на обстоятелството, че за избран интервал хиксите са направлявали територия в Леванта и Северен Египет. За това насочват и йероглифните знаци, употребявани като букви върху парчето керамика.
Новонамереният надпис е много пай - от две думи. Едната съдържа буквите айн, бет, далет, а другата нун, пе и тав. Те са от ранната семитска писменост, употребена на Арабския полуостров. Запазили са се в актуалния иврит, само че знаците за тях са разнообразни. Пишещият е употребявал йероглифни знаци за някои от буквите - да вземем за пример айн е показана с писмен знак, който наподобява на око.
Какво значат думите, експертите не могат да кажат. Възможно е те да са елементи от две имена.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ




