Хибридният режим в Скопие води страната към пълна международна изолация
Надеждите на жителите на Северна Македония за европейско бъдеще и участие в Европейски Съюз стартират да умират постепенно, само че несъмнено. Новият президент на страната, Гордана Давкова, и новият министър-председател, Християн Мицкоски, целеустремено водят раздираната от корупция страна към все по-дълбока интернационална изолираност.
Според класацията на Фрийдъм хаус Северна Македония е страна с хибриден режим с големи дефицити в демократичното ръководство на институциите, независимостта на правосъдната власт и правата на индивида. Докато беше в съпротива, сегашният министър председател Християн Мицкоски, водач на националистическата партия ВМРО-ДПМНЕ, съобщи, че виновност за това носи предходното държавно управление на социалистите от СДСМ. Обратно на упованията, след спечелването на изборите през май тази година, първите изяви на Мицкоски като министър ръководител демонстрират, че той не има намерение да усъвършенства положението на народна власт в Северна Македония. В синхрон с президента Давкова, Мицкоски стартира своето ръководство с открити провокации към България и Гърция, като намерено заплаши да не съблюдава, а в последна сметка и да приключи интернационалните двустранни контракти с тях. Шокирани от първите изяви на тандема Мицкоски-Давкова, Европейската комисия и Държавния департамент на Съединени американски щати направиха изказвания, с които подсетиха, че Северна Македония би трябвало да съблюдава интернационалните контракти с България, Гърция и Европейския съюз. Ясно е, че в случай че Северна Македония не се съобрази с тези рекомендации и продължи по пътя на борбата с България, Гърция и Европейски Съюз, това скоро ще докара до цялостна интернационална изолираност за някогашната югославска република.
Какво стимулира тандема Мицкоски-Давкова
да отдалечават Северна Македония от Европейски Съюз и да водят страната към интернационална изолираност?
Отговорът на този въпрос изисква да се прегледа развиването на надълбоко корумпирания политически хайлайф в Бившата югославска република Македония (БРЮМ) от оповестяването на нейната независимостта през 1991г. до през днешния ден. Политическият хайлайф в Скопие в никакъв случай не е имал откровено желание страната да преодолее властническото си комунистическо минало, изключително в случай че това ще докара до понижаване на въздействието на Сърбия. Това проличава от метода, по който е заложен въпросът на референдума за самостоятелност, провел се на 8 септември 1991г.: „ Дали сте за суверена и самостоятелна страна Македония, с право да влезе в един съюз на суверените страни на Югославия? “. Много от македонските политици през днешния ден се гордеят с този референдум, само че съзнателно пропущат да разясняват втората част на въпроса. Днешният президент, Гордана Давкова, сигурно не желае да си спомня за този интервал от живота си, защото през 1991г. интензивно е агитирала против независимостта на Македония, като представител на социалистите в СДСМ.
За преобладаващото въздействие на Сърбия приказва и фактът, че по време на войната в Югославия, на 25 март 1999г. просръбски екстремисти нападнаха американското посолство в Скопие, нещо което не се случи даже в Белград. Днес, въпреки и член на НАТО, Северна Македония към момента не е разкрила досиетата на комунистически секрети служби, управлявали страната с репресии от 1944г. Без да се разкрият досиетата на някогашните секрети служби, за жителите на страната и интернационалната общественост остават загадка зависимостите сред днешния политически хайлайф и югославския наказателен уред. Като прегледен образец може да се уточни посланикът на Северна Македония в Организация на обединените нации, Любомир Фръчковски, за който се откри, че е бил щатен чиновник на тайните служби на Югославия, репресирали българи – виж фотографията. Зависимостите сред днешните политици в Скопие и тайните служби на някогашна Югославия вършат невероятно в Северна Македония да бъде признат закон, който да осъжда комунизма като незаконен режим и да се разгласи реабилитация за жертвите на тази античовешка идеология.
Днес сръбското въздействие в държавното управление на Мицкоски е очевидно на най-високо ниво, откакто за вицепремиер и министър за връзките с общностите е назначен Иван Стоилкович, ръководител на Демократическата партия на сърбите в Македония и сръбски жител. В своя позиция от 15 април т.г. Стоилкович назова клането в Сребреница „ Некрофилски Дисниленд “, като това остана „ неусетно “ за тандема Мицкоски-Давкова. В свое писмо министър председателят на Сърбия, Милош Вучевич, честити назначението на Стоилкович, а последният му благодари „ от името на македонския народ “.
Каква е крайната цел на тандема Мицкоски-Давкова?
Хладен обзор на геополитическата конюнктура в Източна Европа демонстрира, че тандемът Мицкоски-Давкова е единствено инструмент на зловредно въздействие, ловко употребен от Русия и Сърбия в Северна Македония. Войната в Украйна усили до най-висока степен ползите на Русия на Балканите. Стратегическа цел на режима в Кремъл е да се сътвори нов спор в Западните Балкани, който да отклони запаси на Европейски Съюз и НАТО от Украйна. Най-добрият сюжет за Путин и неговия най-верен съдружник Вучич би бил да се разпали спор сред две страни-членки на НАТО. За „ жертвен агнец “ е определена Северна Македония, където заради историческата непосредственост сред Белград и Скопие, Русия най-лесно може да осъществя своите стратегически цели. Националистическият тандем Мицкоски-Давкова е ловко употребен, с цел да се влошат връзките на Северна Македония с България, Гърция, а в последната седмица и с Албания. Мицкоски не се поколеба да оспори и преброяването в Албания, в което българите се оказаха три пъти повече от северномакедонците. За тандема Мицкоски-Давкова борбата с България, Гърция и Албания е единствено първа крачка към цялостна интернационална изолираност на Северна Македония. Тази обстановка е добре пристигнала за политическия хайлайф в Скопие, който няма интерес да бъде пристискан от Европейски Съюз и Съединени американски щати да се реформира и демократизира. От обстановката ще продължи да се възползват режимите на Путин и Вучич, които ще ускоряват въздействието си в страната. Остава да се разбере дали Русия и Сърбия ще се задоволят единствено с политическия си надзор над Скопие, или това е единствено въведения преди да тласнат Северна Македония към вътрешен или интернационален спор. | БГНЕС
Според класацията на Фрийдъм хаус Северна Македония е страна с хибриден режим с големи дефицити в демократичното ръководство на институциите, независимостта на правосъдната власт и правата на индивида. Докато беше в съпротива, сегашният министър председател Християн Мицкоски, водач на националистическата партия ВМРО-ДПМНЕ, съобщи, че виновност за това носи предходното държавно управление на социалистите от СДСМ. Обратно на упованията, след спечелването на изборите през май тази година, първите изяви на Мицкоски като министър ръководител демонстрират, че той не има намерение да усъвършенства положението на народна власт в Северна Македония. В синхрон с президента Давкова, Мицкоски стартира своето ръководство с открити провокации към България и Гърция, като намерено заплаши да не съблюдава, а в последна сметка и да приключи интернационалните двустранни контракти с тях. Шокирани от първите изяви на тандема Мицкоски-Давкова, Европейската комисия и Държавния департамент на Съединени американски щати направиха изказвания, с които подсетиха, че Северна Македония би трябвало да съблюдава интернационалните контракти с България, Гърция и Европейския съюз. Ясно е, че в случай че Северна Македония не се съобрази с тези рекомендации и продължи по пътя на борбата с България, Гърция и Европейски Съюз, това скоро ще докара до цялостна интернационална изолираност за някогашната югославска република.
Какво стимулира тандема Мицкоски-Давкова
да отдалечават Северна Македония от Европейски Съюз и да водят страната към интернационална изолираност?
Отговорът на този въпрос изисква да се прегледа развиването на надълбоко корумпирания политически хайлайф в Бившата югославска република Македония (БРЮМ) от оповестяването на нейната независимостта през 1991г. до през днешния ден. Политическият хайлайф в Скопие в никакъв случай не е имал откровено желание страната да преодолее властническото си комунистическо минало, изключително в случай че това ще докара до понижаване на въздействието на Сърбия. Това проличава от метода, по който е заложен въпросът на референдума за самостоятелност, провел се на 8 септември 1991г.: „ Дали сте за суверена и самостоятелна страна Македония, с право да влезе в един съюз на суверените страни на Югославия? “. Много от македонските политици през днешния ден се гордеят с този референдум, само че съзнателно пропущат да разясняват втората част на въпроса. Днешният президент, Гордана Давкова, сигурно не желае да си спомня за този интервал от живота си, защото през 1991г. интензивно е агитирала против независимостта на Македония, като представител на социалистите в СДСМ.
За преобладаващото въздействие на Сърбия приказва и фактът, че по време на войната в Югославия, на 25 март 1999г. просръбски екстремисти нападнаха американското посолство в Скопие, нещо което не се случи даже в Белград. Днес, въпреки и член на НАТО, Северна Македония към момента не е разкрила досиетата на комунистически секрети служби, управлявали страната с репресии от 1944г. Без да се разкрият досиетата на някогашните секрети служби, за жителите на страната и интернационалната общественост остават загадка зависимостите сред днешния политически хайлайф и югославския наказателен уред. Като прегледен образец може да се уточни посланикът на Северна Македония в Организация на обединените нации, Любомир Фръчковски, за който се откри, че е бил щатен чиновник на тайните служби на Югославия, репресирали българи – виж фотографията. Зависимостите сред днешните политици в Скопие и тайните служби на някогашна Югославия вършат невероятно в Северна Македония да бъде признат закон, който да осъжда комунизма като незаконен режим и да се разгласи реабилитация за жертвите на тази античовешка идеология.
Днес сръбското въздействие в държавното управление на Мицкоски е очевидно на най-високо ниво, откакто за вицепремиер и министър за връзките с общностите е назначен Иван Стоилкович, ръководител на Демократическата партия на сърбите в Македония и сръбски жител. В своя позиция от 15 април т.г. Стоилкович назова клането в Сребреница „ Некрофилски Дисниленд “, като това остана „ неусетно “ за тандема Мицкоски-Давкова. В свое писмо министър председателят на Сърбия, Милош Вучевич, честити назначението на Стоилкович, а последният му благодари „ от името на македонския народ “.
Каква е крайната цел на тандема Мицкоски-Давкова?
Хладен обзор на геополитическата конюнктура в Източна Европа демонстрира, че тандемът Мицкоски-Давкова е единствено инструмент на зловредно въздействие, ловко употребен от Русия и Сърбия в Северна Македония. Войната в Украйна усили до най-висока степен ползите на Русия на Балканите. Стратегическа цел на режима в Кремъл е да се сътвори нов спор в Западните Балкани, който да отклони запаси на Европейски Съюз и НАТО от Украйна. Най-добрият сюжет за Путин и неговия най-верен съдружник Вучич би бил да се разпали спор сред две страни-членки на НАТО. За „ жертвен агнец “ е определена Северна Македония, където заради историческата непосредственост сред Белград и Скопие, Русия най-лесно може да осъществя своите стратегически цели. Националистическият тандем Мицкоски-Давкова е ловко употребен, с цел да се влошат връзките на Северна Македония с България, Гърция, а в последната седмица и с Албания. Мицкоски не се поколеба да оспори и преброяването в Албания, в което българите се оказаха три пъти повече от северномакедонците. За тандема Мицкоски-Давкова борбата с България, Гърция и Албания е единствено първа крачка към цялостна интернационална изолираност на Северна Македония. Тази обстановка е добре пристигнала за политическия хайлайф в Скопие, който няма интерес да бъде пристискан от Европейски Съюз и Съединени американски щати да се реформира и демократизира. От обстановката ще продължи да се възползват режимите на Путин и Вучич, които ще ускоряват въздействието си в страната. Остава да се разбере дали Русия и Сърбия ще се задоволят единствено с политическия си надзор над Скопие, или това е единствено въведения преди да тласнат Северна Македония към вътрешен или интернационален спор. | БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ