Как любимата певица на Николай II става съветска разузнавачка
Надежда Плевицкая мечтае цялостен живот да се занимава единствено с музика.
Революцията от 1917 година обаче внася промени в проектите ѝ.
„Тя предизвикваше екстаз във всички – от монарха до неговия финален гражданин, с типично съветската си хубост и бляскавост на таланта“, по този начин художникът Александър Беноа Надежда Василиевна Плевицкая, една от най-популярните и търсени певици в Руската империя при започване на XX век.
Тя се любува на бохемски живот, на любовта и възхищението на армията от фенове, измежду които е и самият император Николай II, и въобще не може да си показа, че един ден ще събира разследваща информация и даже ще взе участие в похищение.
„Курският славей“
Свободни източници
Родена в просто селско семейство в провинция Курск, Надежда Плевицкая (по рождение Винникова) стига до най-хубавите театрални подиуми в страната с помощта на изключителния си гений и твърдоглав труд. Визитна картичка на певицата стават съветските национални песни, изпълнени от невероятното мецосопрано.
Театралният критик Александър Кугел, посещава концерт на Надежда Василиевна в Кисловодск и страстите, които тогава го превземат, по следния метод: „Когато Плевицкая запя, в близост стана внезапно свежо, повя полски вятър, замириса на узряла ръж, засиня синчецът, и земята като че ли дишаше с цялостна гръд … Слушайки, желаех да заплача“.
Fine Art Images/Heritage Images/Getty Images
По специфична покана певицата пее пред царското семейство. След концерта Николай II отива при нея и ѝ: „Слушах ви през днешния ден с огромно наслаждение. Казаха ми, че вие в никакъв случай не сте учили пеене. И не учете. Останете такава, каквато сте. Слушал съм доста учени славеи, само че те пееха за ухото, а вие пеете за сърцето“. Като притиска ръка към сърцето си, монархът прибавя: „Най-обикновената ария във ваше осъществяване става забележителна и прониква ето тук“.
Филип Малявин
По време на Първата международна война „Курският славей“ (както я назовава императорът) отива на фронта, където служи като здравна сестра в болница, а също така поддържа духа на бойците с благотворителни концерти. За своята безкористна работа Плевицкая е наградена с ордена „Света Анна“.
В емиграция
Свободни източници
Вихрушката на Гражданската война, обхванала Русия, не подминава известната певица. Първоначално Плевицкая е на руска територия и пее пред бойци на Червената войска, само че по воля на случайността се озовава в лагера на белите, където намира нова обич – младия военачалник Николай Скоблин.
Заедно с него тя напуща Русия след успеха на болшевиките. Двойката се реалокира във Франция, пътува доста из Европа и Съединени американски щати, където Надежда Василиевна сполучливо изнася концерти за съветски емигранти, настроени носталгично по изгубената си татковина.
Аудиторията ѝ обаче е прекомерно лимитирана, а задграничната аудитория въобще не се интересува от съветски национални песни. Финансовите усложнения стартират да се натрупват като снежна топка. Тогава на хоризонта се появява руското разузнаване.
Червеният „славей„
Свободни източници
Предшественикът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), Обединеното държавно политическо ръководство към Съвета на националните комисари на Съюз на съветските социалистически републики (ОГПУ – от съкр. на руски), от много време следи Николай Скоблин и брачната половинка му. Трябва да се означи, че генералът заема една от основните позиции в по този начин наречения съветски общовоенен съюз – най-голямата белоемигрантска организация, водеща битката против Съветския съюз.
На 2 септември 1930 година сътрудника на Скоблин, Пьотър Ковалски, който в миналото се е борил за белите в Гражданската война, а в този момент работи в ОГПУ под псевдонима „Силвестров“, гостува на съпрузите. Той вербува отчаялата се двойка, като им дава обещание прошка и опция да се върнат в Съюз на съветските социалистически републики в бъдеще, където той ще има добра позиция в Червената войска, а тя – брилянтна естрадна кариера.
Генералът и брачната половинка му получават обилно заплащане от новите си господари и стават известни в Москва с псевдонимите „Фермерът“ и „Фермерката“. Те доставят Съветския съюз с скъпа информация за активността на РОВС в продължение на седем години. Благодарение на тях чекистите съумяват, наред с други неща, да обезвреждат 17 сътрудници на организацията в Съюз на съветските социалистически републики и да разпознават 11 незаконни квартири в Москва, Ленинград (Санкт Петербург) и Закавказието.
Евгений МилерСвободни източници
Най-важният случай на „фермерите“ е присъединяване им в отвличането на ръководителя на РОВС военачалник Евгений Милер, който е отведен в Москва и скоро убит. Именно Скоблин на 22 септември 1937 година води шефа си на съдбовната среща с двама чиновници на немското посолство (емигрантите вземат решение да заложат на Третия райх, което пък принуждава Съюз на съветските социалистически републики да работи по-активно по отношение на тях), които се оказват руски сътрудници.
Милер подозира своя доближен, че работи непочтено, и преди да излезе оставя на масата записка, в която показва мястото и времето на срещата, като: „Срещата се провежда по самодейност на Скоблин. Възможно е това да е капан“.
Свободни източници
След изгубването на генерала чиновниците на РОВС идват за най-вероятния провинен за случилото се, само че той съумява да избяга тъкмо под носа им. С помощта на Съветския съюз Николай Скоблин е изместен в Испания, където скоро мистериозно изчезва безследно в хаоса на жестоката Гражданска война.
На „Курския славей“ му се постанова да заплаща и за двамата. На 24 септември тя е задържана от френската полиция. Въпреки обстоятелството, че по време на обиска в домашната ѝ библия е открита шифрова таблица, тя не се признава за отговорна.
Надежда Плевицкая е упрекната в „съучастие в отвличането на военачалник Милер и принуждение против него“, както и в шпионаж в интерес на Съветския съюз. Осъдена е на 20 години затвор, а президентът на страната Албер Лебрюн отхвърли да я помилва.
Певицата излежава присъдата си в пандиза в Рен, когато Франция е окупирана от немските войски. На 1 октомври 1940 година тя умира ненадейно на 56-годишна възраст, може би не без помощта на нацистите, които деликатно изследват личното ѝ досие.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Революцията от 1917 година обаче внася промени в проектите ѝ.
„Тя предизвикваше екстаз във всички – от монарха до неговия финален гражданин, с типично съветската си хубост и бляскавост на таланта“, по този начин художникът Александър Беноа Надежда Василиевна Плевицкая, една от най-популярните и търсени певици в Руската империя при започване на XX век.
Тя се любува на бохемски живот, на любовта и възхищението на армията от фенове, измежду които е и самият император Николай II, и въобще не може да си показа, че един ден ще събира разследваща информация и даже ще взе участие в похищение.
„Курският славей“
Свободни източници Родена в просто селско семейство в провинция Курск, Надежда Плевицкая (по рождение Винникова) стига до най-хубавите театрални подиуми в страната с помощта на изключителния си гений и твърдоглав труд. Визитна картичка на певицата стават съветските национални песни, изпълнени от невероятното мецосопрано.
Театралният критик Александър Кугел, посещава концерт на Надежда Василиевна в Кисловодск и страстите, които тогава го превземат, по следния метод: „Когато Плевицкая запя, в близост стана внезапно свежо, повя полски вятър, замириса на узряла ръж, засиня синчецът, и земята като че ли дишаше с цялостна гръд … Слушайки, желаех да заплача“.
Fine Art Images/Heritage Images/Getty Images По специфична покана певицата пее пред царското семейство. След концерта Николай II отива при нея и ѝ: „Слушах ви през днешния ден с огромно наслаждение. Казаха ми, че вие в никакъв случай не сте учили пеене. И не учете. Останете такава, каквато сте. Слушал съм доста учени славеи, само че те пееха за ухото, а вие пеете за сърцето“. Като притиска ръка към сърцето си, монархът прибавя: „Най-обикновената ария във ваше осъществяване става забележителна и прониква ето тук“.
Филип Малявин По време на Първата международна война „Курският славей“ (както я назовава императорът) отива на фронта, където служи като здравна сестра в болница, а също така поддържа духа на бойците с благотворителни концерти. За своята безкористна работа Плевицкая е наградена с ордена „Света Анна“.
В емиграция
Свободни източници Вихрушката на Гражданската война, обхванала Русия, не подминава известната певица. Първоначално Плевицкая е на руска територия и пее пред бойци на Червената войска, само че по воля на случайността се озовава в лагера на белите, където намира нова обич – младия военачалник Николай Скоблин.
Заедно с него тя напуща Русия след успеха на болшевиките. Двойката се реалокира във Франция, пътува доста из Европа и Съединени американски щати, където Надежда Василиевна сполучливо изнася концерти за съветски емигранти, настроени носталгично по изгубената си татковина.
Аудиторията ѝ обаче е прекомерно лимитирана, а задграничната аудитория въобще не се интересува от съветски национални песни. Финансовите усложнения стартират да се натрупват като снежна топка. Тогава на хоризонта се появява руското разузнаване.
Червеният „славей„
Свободни източници Предшественикът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), Обединеното държавно политическо ръководство към Съвета на националните комисари на Съюз на съветските социалистически републики (ОГПУ – от съкр. на руски), от много време следи Николай Скоблин и брачната половинка му. Трябва да се означи, че генералът заема една от основните позиции в по този начин наречения съветски общовоенен съюз – най-голямата белоемигрантска организация, водеща битката против Съветския съюз.
На 2 септември 1930 година сътрудника на Скоблин, Пьотър Ковалски, който в миналото се е борил за белите в Гражданската война, а в този момент работи в ОГПУ под псевдонима „Силвестров“, гостува на съпрузите. Той вербува отчаялата се двойка, като им дава обещание прошка и опция да се върнат в Съюз на съветските социалистически републики в бъдеще, където той ще има добра позиция в Червената войска, а тя – брилянтна естрадна кариера.
Генералът и брачната половинка му получават обилно заплащане от новите си господари и стават известни в Москва с псевдонимите „Фермерът“ и „Фермерката“. Те доставят Съветския съюз с скъпа информация за активността на РОВС в продължение на седем години. Благодарение на тях чекистите съумяват, наред с други неща, да обезвреждат 17 сътрудници на организацията в Съюз на съветските социалистически републики и да разпознават 11 незаконни квартири в Москва, Ленинград (Санкт Петербург) и Закавказието.
Евгений МилерСвободни източници
Най-важният случай на „фермерите“ е присъединяване им в отвличането на ръководителя на РОВС военачалник Евгений Милер, който е отведен в Москва и скоро убит. Именно Скоблин на 22 септември 1937 година води шефа си на съдбовната среща с двама чиновници на немското посолство (емигрантите вземат решение да заложат на Третия райх, което пък принуждава Съюз на съветските социалистически републики да работи по-активно по отношение на тях), които се оказват руски сътрудници.
Милер подозира своя доближен, че работи непочтено, и преди да излезе оставя на масата записка, в която показва мястото и времето на срещата, като: „Срещата се провежда по самодейност на Скоблин. Възможно е това да е капан“.
Свободни източници След изгубването на генерала чиновниците на РОВС идват за най-вероятния провинен за случилото се, само че той съумява да избяга тъкмо под носа им. С помощта на Съветския съюз Николай Скоблин е изместен в Испания, където скоро мистериозно изчезва безследно в хаоса на жестоката Гражданска война.
На „Курския славей“ му се постанова да заплаща и за двамата. На 24 септември тя е задържана от френската полиция. Въпреки обстоятелството, че по време на обиска в домашната ѝ библия е открита шифрова таблица, тя не се признава за отговорна.
Надежда Плевицкая е упрекната в „съучастие в отвличането на военачалник Милер и принуждение против него“, както и в шпионаж в интерес на Съветския съюз. Осъдена е на 20 години затвор, а президентът на страната Албер Лебрюн отхвърли да я помилва.
Певицата излежава присъдата си в пандиза в Рен, когато Франция е окупирана от немските войски. На 1 октомври 1940 година тя умира ненадейно на 56-годишна възраст, може би не без помощта на нацистите, които деликатно изследват личното ѝ досие.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ