Човек познава само ония, които му носят страдания | Гьоте
НАДЕЖДА
Нека моят труд бавно
В дело се трансформира, дано
Не изсъхна като гранка!
Участ! Вярвам: доста пъти
Тези през днешния ден безлистни пръти
Ще дадат и плод, и сянка.
1776 година
Природа! Ние сме обхванати и погълнати от нея - безсилни да излезем от нея и безсилни да я проникнем по-дълбоко. Непризвани, без протекция, тя ни подема в кръг на своя танец и полита с нас, до момента в който се уморим и отпуснем от нейните ръце. Тя твори постоянно нови образи; което е тук, в никакъв случай не е ставало; което е ставало, в никакъв случай няма да се върне; всичко е ново и освен това всеки път остаряло...
" Die Natur ", 1782 година
Всеки чува това, което схваща.
И най-тънкият косъм има своята сянка.
Какво е любовта - да прощаваш на някого повече, в сравнение с заслужава.
Дори крилати изречения се прекършват, щом стигнат до ухото на глупец.
Само просякът е непретенциозен.
Никой в никакъв случай не се е изгубил по прав път.
Любовта за един момент може да ти даде това, което с труд не постоянно можеш да постигнеш за цялостен живот.
Да бъда прям мога да обещая, само че неутрален - не.
Добротата на сърцето заема по-просторно място от просторното поле на справедливостта.
Загубата на време е най-тежка за тези, които знаят повече.
Когато двама се карат, отговорен е по-умният.
Съвети може да даваш единствено за работа, в която самичък смяташ да вземеш присъединяване.
Природата в никакъв случай не стопира в своето придвижване и санкционира всяко безучастие.
Всеки ден би трябвало да чуеш най-малко една ария, да видиш хубава картина и да прочетеш най-малко едно умно изречение.
Глупост е да подценяваш врага си преди неговата гибел, измама - след успеха му.
Каквото и да можеш да правиш или мечтаеш да го можеш, заеми се с него!
Смелостта съдържа в себе си креативна мощ и чудо.
Когато концепциите се провалят, думите правят добра работа.
Който мисли дълго, не постоянно намира най-хубавото решение.
Колко доста се заблуждават хората, когато си мислят, че това, което са научили са го и разбрали.
Любовта е непреодолимото предпочитание да си непреодолимо мечтан.
Маниерите на индивида са огледалото, в което се отразява неговият облик.
Мисленето е по-интересно от знанието, само че не и от съзерцанието.
Мнозина демонстрират горделивост за това, което знаят, а към което не знаят - надменност.
Можеш да научиш единствено това, което обичаш.
На деня принадлежат заблудата и грешката, на времето - триумфът и сполуката.
Най-глупаво от всички се заблуждава оня, който мисли, че губи своята автентичност, в случай че признае истина, към този момент приета от други.
Напълно безразлично е дали изричаме истина или неистина - и на двете се опонира.
Не е задоволително единствено да се сдобиеш със познания, би трябвало да им намериш и приложение.
Нима светът не е задоволително цялостен със загадки, че да трансформираме в загадки и най-простите феномени?
Нищо не разкрива по този начин добре характера на индивида като това, на което се смее.
Там, където има доста светлина, има и доста сенки.
Това, което не разбирате, не ви принадлежи.
Човекът, превъзмогнал слабостите, които имам, ми е стопанин, пък бил той и мой прислужник.
Чувствата не мамят. Мамят единствено направените по тях съждения.
Илюстрация ~ Goethe in the Roman Campagna, Johann Heinrich Tischbein, 1787
