Надали има жена на земята, която да не е слагала

Надали има жена на земята, която да не е слагала двойки черешки на ушетата като обици (е най-малко където пораства този плод). Това несъмнено съм правила и аз. Даже мога да прибавя, че съм падала от череша.
Началото на лятото постоянно свързвам с черешите. Сега към този момент то е в разгара си, само че този апетитен плод към момента го има.

След като, взех решение че може би някой може да има потребност да напълнее. Та забърках този черешов къс:)
Шегувам се, знаете каква е тайната, заделяте късче и другото раздавате на близки хора. Радост за нас (и талията ни) наслада за нашите другари.


Забъркваме маслено тесто, след което го слагаме в хладилника. Пускаме фурната да загрее на 190 градуса.

Следва да махнем костилките от черешите. По принцип съм виждала специфичен апарат за това, само че аз го върших на ръка. След като приключим с тази стъпка слагаме почистените череши в тенджерка и ги поръсваме със захарта, която оставяме да попие за към 15 минути.

Слагаме плодовете на междинен огън, прибавяме нишестето, маслото, разбъркваме добре. Идеята е да се изпари част от водата - за към 5 минути. Добавяме ванилията. В оригинал обичания на американците къс се подготвя с бадемова есенция, която към момента мъчно се намира в множеството магазини.

Тестото разделяме на две - една по-голяма и една по-малка част за решетката на пая.
От по-голямата част разстиламе кора, по-голяма от тавичката ни, с цел да може да се получи бордюрче по стените й. Най-често тавичката за къс има накъдрени стенички и в случай че ползвате такава би трябвало добре да притиснете тестото по ръбчетата. Вече имаме осново за пая и в нея изиспваме черешовата примес. Диаметърът на тавичката, която употребявам тук е 26 см.

Останалото тесто разточваме и нарязваме на лентички. С тях нареждаме решетка върху пълнежа. Печем в авансово загрятата фурна до златиста коричка.


Тайно ще ви призная.... даже и в този момент диря двойки в черешите... към този момент знаете за какво:)