Над тефтерчето на Левски НАРОДЕ???? ...А страничката, види се, е

Над тефтерчето на Левски

НАРОДЕ????
...А страничката, види се, е мокра...
Какво? Сълза? Кал? Кръв?... Листът мълчи.
Нима е плакал таман той? Жестоко!
Нима е носил тиня - така чист надълбоко?
Той - чистият, с безсълзните очи?
Чия ли тиня - в случай че е тиня? - сребриста
светлее в жълтеникаво факсимиле?
Чия ли кръв е капнала на листа?
Чия ли мръсна болежка свети чиста
по пътя му към святото въже?
Какво е питал с този зов, разтеглен
в шест букви с питанки най-после? И плачът
пелин ли жъне с четирите си сърпа,
които карат всеки да изтръпне?
Подир " Народе???? " И мълчат! Мълчат!
Какъв " народ "? И кой " народ "? Проклето
въже от Къкрина до София виси!
Какъв народ бе племето, което
така не съумя от двайсет заптиета
единствения - него - да избави?
Къде се беше изпокрил? Къде бе
се поприбрал на топло и добре,
та не можа на оня вълчи било
една потеря дребна да издебне?
А тръгнал бе за него той да мре!...
За същия... Един от двайсет воден.
Един всред цялостен народ " заветен "...
От четри страшни питанки прободен,
и през днешния ден кърви духът ми цялостен - " Народе???? "
Ни глас, ни облик... Питанките - в мен!
И, грях - не грях, ги изваждам и се кръстя -
под тях, елементарни ми, Боже, лик проличава:
ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо...
А ти, народе мой, и чист, и замърсен,
на това въже го окачи! 

Следите на Апостола
Две следи във снега. Две човешки следи.
Все към Къкрина. Право нататък.
И над тях – две лукави и жълти звезди -
позлатени очи на изменник.
Две следи във снега. В най-дълбокия сняг,
пет епохи натрупал в душите,
скрил до покрив къщя и сърца, той въпреки всичко
не съумял да затрупа следите.
Две следи. Там снегът и до днеска кърви -
ах, вероятно индивидът е куцал.
Знаел той – имал сума ти път да върви –
от въжето до моите внуци.
От султанския съд чак до мойта душа.
Път непосилен, прочут и напрегнат.
Как би минал индивидът по него пешком,
пък даже да се споделя и Левски!
Как би минал по него с раздадена кръв,
с дух раздаден и сетне възкръснал,
пък даже не човек да се споделя, а лъв,
не Апостол, а Бог да е кръстен!
Две следи във снега. Във най-чистия сняг.
От въжето до всички години.
Научи ме, пресвети Апостоле, по какъв начин
по следите ти пресни да мина!
За да стигна до твоя висш живот
и да върна дълга ти колосален:
10 гроша взел в заем от своя народ,
ти с тях си записал в бележника жесток –
„ С тях си купих маслинки. Бях гладен. “

Левски
Душа, харизана на свободата.
Глава, обречена на безконечното въже.
И някаква жена с изключение на България,
Останала във загадка и до през днешния ден.
И нищо друго. Пътища и вятър.
И секрети срещи с тайнствени мъже.
Жената все го чака. Скръб изгаря я.
Но той за нея няма време. Не!

Тя дано чака, скрита в свойта загадка!
По-важни работи си има той:
България и свободата, благата.
И своя път драматичен и огромен.
И той върви, върви. Все така безпределно.
До през днешния ден върви във глухия покой
Към най-високия си връх – бесилото,
Любимата да го съзре оттова.

Изображение ~ apostola.bg