Над половината са българи са набожни, но не са убедени, че има Бог
Над половината православни хрситияни в България имат вяра в Бог, само че не са напълно сигурни, че той съществува. Под 40% имат вяра в Рая и Ада.
Това демонстрира отчетът " Православното християнство в 21-ви век " на авторитетния проучвателен център " Пю ", обобщаващ национални представителни изследвания, преброявания и проучвания на самия център. Те обгръщат православните в Армения, Беларус, Босна, България, Грузия, Гърция, Естония, Казахстан, Латвия, Молдова, Румъния, Русия, Сърбия, Украйна, Етиопия и Съединени американски щати.
53% от българите имат вяра в Бог, само че не са напълно сигурни в съществуването Му, до момента в който 26% са уверени, че такава висша мощ съществува. В това отношение православните българи са по-големи скептици от междинното за изследваните европейски страни, където 59% имат вяра с непоколебима убеденост, че Бог съществува. Най-силна поддръжка за това изказване е записана в Армения (79%) и Грузия (72%).
Над половината българи (55%) имат вяра в чудеса, 39% - в Рая и 32% - в Ада, което ги слага измежду най-скептичните нации в проучването. Повечето християни по света имат вяра и в трите, като процентът им е изключително висок в Етиопия. Православните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики са малко по-склонни от тези в другите европейски страни да имат вяра в Рая и доста по-склонни да имат вяра в Ада.
За сметка на това болшинството изследвани православни имат вяра в съществуването на предназначение и на душа – измежду българите надлежно 72% и 65%.
Мнозина се придържат и към езически вярвания – уроките и магията. В съществуването на уроки имат вяра 61% от православните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики и едвам 35% от етиопските. В изследваните европейски страни – Гърция, България, Румъния, Сърбия и Босна, междинният % е 48%, като процентът е най-голям в Гърция (70%) и България (54%). В магия имат вяра 40% от българите, а в прераждането – 37%. Концепцията за прераждането не се радва на огромна известност като цяло, само че един на всеки петима изследвани има вяра в нея.
Къде са православните
Броят на православните християни по света е скочил двойно за последния век и в този момент те са близо 260 млн. души, като 100 млн. от тях живеят в Русия. Въпреки това делът им в цялата християнска общественост понижава, защото протестантите и католиците се усилват по-бързо. Едва 12% от християните по света са православни, като допреди век процентът е бил 20%. На фона на цялото население на Земята, православните са 4%, в съпоставяне със 7% през 1910 година
Православните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики са малко по-склонни от тези в другите европейски страни да имат вяра в Рая и доста по-склонни да имат вяра в Ада.
Според данните от отчета на " Пю " от 2011 година Global Christianity, 81% от българите са православни – или малко над 6 млн. от общо 7.4 млн. население. (Към 31 декември 2016 година популацията на България е 7 101 859, демонстрират данните на НСИ). Това е обвързвано и с демографията – европейците имат по-малко деца и популацията е по-застаряващо спрямо разрастващите се райони на света.
Допреди Първата международна война трите основни клона на християнството са били съсредоточени в Европа, само че в наши дни католиците и протестантите имат огромно въздействие на другите континенти. Православието остава съсредоточено на Стария континент. 77% от православните живеят в Европа и едвам 24% от католиците и 21% от протестантите. Православните в Съединени американски щати са близо 0.5% от цялото население на страната, като са най-вече имигранти.
© Associated Press
Етиопия е страната отвън Европа, която има най-голямо православно население – с помощта на вековната Етиопската православна черква и нейните 36 млн. почитатели. Тя е образец за две огромни трендове – първо, броят на православните там пораства доста по-бързо, в сравнение с в Европа, и второ, те са по-отдадени на вярата. Европейците като цяло са по-малко религиозни от хората в Латинска Америка и Субсахарска Африка – и това важи освен за християните, а и за мюсюлманите.
Отдаденост
За 15% от православните българи религията е " доста значима ", като по-нисък % означават единствено Латвия (13%) и Естония (10%). Най-голяма тежест ѝ придават Гърция (59%) и Армения (53%).
5% от православните българи вървят на черква най-малко един път седмично, 11% се молят всеки ден – също ниски резултати спрямо останалите изследвани страни.
Наблюдава се и лека разлика сред страните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики и останалите православни страни в Европа – вторите са малко по-отдадени на вярата, само че все пак не могат да се съпоставят с етопците, 98% от които намират религията за " доста значима ", 78% вървят на черква най-малко един път в седмицата и 65% се молят всеки ден.
Православните американци са по средата сред европейците и етиопците. Близо 52% от тях споделят, че религията е значима, един на всеки трима върви на черква най-малко един път седмично, 57% се молят всеки ден.
Как се показва вярата
17% от българите настояват, че постят, а 15% - че взимат причестяване, 7% - че заплащат десятък – най-ниските резултати от всички изследвани страни. Първенци в даването на десятък са босненците – 60%, в постенето – още веднъж те, а във взимането на причестяване – молдовците (74%).
Покръстването обаче е всеобщо – 90% от българите са били кръстени, сходни за числата и в друите изследвани страни. Изследователите означават, че това се е случвало макар натиска по време на социалистическата епоха в някои от тях. Изключително висок е и процентът на хората, които имат икони вкъщи, като минимум са измежду естонците – 74%. В България делът им е 83%.
39% от българите носят религиозни знаци, като кръстчета да вземем за пример, 94% палят свещ в църквата. Носенето на религиозни знаци е по-разпространено в страните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики.
Авторитетът на църквата
© Цветелина Белутова
Негово Светейшество патриарх Неофит.
Православните на всички места по света са по-скоро обединени в поддръжката си за характерни политики на църквата.
Мнозинство православни във всяка страна утвърждават опцията женени мъже да бъдат свещеници, в ослепителен контрастност с Католическата черква, която не разрешава това.
Подкрепа има и за опцията за бракоразвод, която също е друга от позицията на католическото духовенство.
Православните са съгласние и със възбраната дами да бъдат свещеници, освен това са по-единодушни на тематиката от католиците. Еднополовите църковни бракове са изрично табу за православните.
Руският патриарх Кирил е доста почитан и отвън границите на страната – на фона на относително ниска поддръжка за Вселенския патриарх Вартоломей I Константинополски.
Повечето православни страни в Централна и Източна Европа – Армения, България, Грузия, Гърция, Румъния, Русия, Сърбия и Украйна, имат национални патриарси, считани за висша религиозна фигура. Българите да вземем за пример отхвърлят върховенството и на двамата - 59% одобряват Българския патриарх Неофит за висш престиж.
Папа Франциск
Освен че намират доста общо сред своята религия и католическата, забележителна част от православните считат, че папа Франциск усъвършенства връзките сред двете изповедания. Най-големи фенове на папата са българите, 84% от които считат, че понтификатът сближава православните и католиците. Въпреки това едвам 49% от българите го харесват " като цяло ".
Това демонстрира отчетът " Православното християнство в 21-ви век " на авторитетния проучвателен център " Пю ", обобщаващ национални представителни изследвания, преброявания и проучвания на самия център. Те обгръщат православните в Армения, Беларус, Босна, България, Грузия, Гърция, Естония, Казахстан, Латвия, Молдова, Румъния, Русия, Сърбия, Украйна, Етиопия и Съединени американски щати.
53% от българите имат вяра в Бог, само че не са напълно сигурни в съществуването Му, до момента в който 26% са уверени, че такава висша мощ съществува. В това отношение православните българи са по-големи скептици от междинното за изследваните европейски страни, където 59% имат вяра с непоколебима убеденост, че Бог съществува. Най-силна поддръжка за това изказване е записана в Армения (79%) и Грузия (72%).
Над половината българи (55%) имат вяра в чудеса, 39% - в Рая и 32% - в Ада, което ги слага измежду най-скептичните нации в проучването. Повечето християни по света имат вяра и в трите, като процентът им е изключително висок в Етиопия. Православните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики са малко по-склонни от тези в другите европейски страни да имат вяра в Рая и доста по-склонни да имат вяра в Ада.
За сметка на това болшинството изследвани православни имат вяра в съществуването на предназначение и на душа – измежду българите надлежно 72% и 65%.
Мнозина се придържат и към езически вярвания – уроките и магията. В съществуването на уроки имат вяра 61% от православните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики и едвам 35% от етиопските. В изследваните европейски страни – Гърция, България, Румъния, Сърбия и Босна, междинният % е 48%, като процентът е най-голям в Гърция (70%) и България (54%). В магия имат вяра 40% от българите, а в прераждането – 37%. Концепцията за прераждането не се радва на огромна известност като цяло, само че един на всеки петима изследвани има вяра в нея.
Къде са православните
Броят на православните християни по света е скочил двойно за последния век и в този момент те са близо 260 млн. души, като 100 млн. от тях живеят в Русия. Въпреки това делът им в цялата християнска общественост понижава, защото протестантите и католиците се усилват по-бързо. Едва 12% от християните по света са православни, като допреди век процентът е бил 20%. На фона на цялото население на Земята, православните са 4%, в съпоставяне със 7% през 1910 година
Православните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики са малко по-склонни от тези в другите европейски страни да имат вяра в Рая и доста по-склонни да имат вяра в Ада.
Според данните от отчета на " Пю " от 2011 година Global Christianity, 81% от българите са православни – или малко над 6 млн. от общо 7.4 млн. население. (Към 31 декември 2016 година популацията на България е 7 101 859, демонстрират данните на НСИ). Това е обвързвано и с демографията – европейците имат по-малко деца и популацията е по-застаряващо спрямо разрастващите се райони на света.
Допреди Първата международна война трите основни клона на християнството са били съсредоточени в Европа, само че в наши дни католиците и протестантите имат огромно въздействие на другите континенти. Православието остава съсредоточено на Стария континент. 77% от православните живеят в Европа и едвам 24% от католиците и 21% от протестантите. Православните в Съединени американски щати са близо 0.5% от цялото население на страната, като са най-вече имигранти.
© Associated Press
Етиопия е страната отвън Европа, която има най-голямо православно население – с помощта на вековната Етиопската православна черква и нейните 36 млн. почитатели. Тя е образец за две огромни трендове – първо, броят на православните там пораства доста по-бързо, в сравнение с в Европа, и второ, те са по-отдадени на вярата. Европейците като цяло са по-малко религиозни от хората в Латинска Америка и Субсахарска Африка – и това важи освен за християните, а и за мюсюлманите.
Отдаденост
За 15% от православните българи религията е " доста значима ", като по-нисък % означават единствено Латвия (13%) и Естония (10%). Най-голяма тежест ѝ придават Гърция (59%) и Армения (53%).
5% от православните българи вървят на черква най-малко един път седмично, 11% се молят всеки ден – също ниски резултати спрямо останалите изследвани страни.
Наблюдава се и лека разлика сред страните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики и останалите православни страни в Европа – вторите са малко по-отдадени на вярата, само че все пак не могат да се съпоставят с етопците, 98% от които намират религията за " доста значима ", 78% вървят на черква най-малко един път в седмицата и 65% се молят всеки ден.
Православните американци са по средата сред европейците и етиопците. Близо 52% от тях споделят, че религията е значима, един на всеки трима върви на черква най-малко един път седмично, 57% се молят всеки ден.
Как се показва вярата
17% от българите настояват, че постят, а 15% - че взимат причестяване, 7% - че заплащат десятък – най-ниските резултати от всички изследвани страни. Първенци в даването на десятък са босненците – 60%, в постенето – още веднъж те, а във взимането на причестяване – молдовците (74%).
Покръстването обаче е всеобщо – 90% от българите са били кръстени, сходни за числата и в друите изследвани страни. Изследователите означават, че това се е случвало макар натиска по време на социалистическата епоха в някои от тях. Изключително висок е и процентът на хората, които имат икони вкъщи, като минимум са измежду естонците – 74%. В България делът им е 83%.
39% от българите носят религиозни знаци, като кръстчета да вземем за пример, 94% палят свещ в църквата. Носенето на религиозни знаци е по-разпространено в страните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики.
Авторитетът на църквата
© Цветелина Белутова
Негово Светейшество патриарх Неофит.
Православните на всички места по света са по-скоро обединени в поддръжката си за характерни политики на църквата.
Мнозинство православни във всяка страна утвърждават опцията женени мъже да бъдат свещеници, в ослепителен контрастност с Католическата черква, която не разрешава това.
Подкрепа има и за опцията за бракоразвод, която също е друга от позицията на католическото духовенство.
Православните са съгласние и със възбраната дами да бъдат свещеници, освен това са по-единодушни на тематиката от католиците. Еднополовите църковни бракове са изрично табу за православните.
Руският патриарх Кирил е доста почитан и отвън границите на страната – на фона на относително ниска поддръжка за Вселенския патриарх Вартоломей I Константинополски.
Повечето православни страни в Централна и Източна Европа – Армения, България, Грузия, Гърция, Румъния, Русия, Сърбия и Украйна, имат национални патриарси, считани за висша религиозна фигура. Българите да вземем за пример отхвърлят върховенството и на двамата - 59% одобряват Българския патриарх Неофит за висш престиж.
Папа Франциск
Освен че намират доста общо сред своята религия и католическата, забележителна част от православните считат, че папа Франциск усъвършенства връзките сред двете изповедания. Най-големи фенове на папата са българите, 84% от които считат, че понтификатът сближава православните и католиците. Въпреки това едвам 49% от българите го харесват " като цяло ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ