Над половината европейци вече усещат негативно въздействие от пандемията коронавирус

Над половината европейци към този момент усещат отрицателно влияние от пандемията ковид върху персоналните си приходи. Това демонстрира ново изследване на Евробарометър, извършено сред 16 март и 12 април измежду 26 669 жители от всички 27 страни членки. Отчита се, че в края на първото тримесечие на годината персоналното финансово положение на 31% от европейците се е влошило поради пандемията. Още 26% от интервюираните пък чакат това да се случи в бъдеще. В България тези, които декларират, че рецесията от ковид към този момент е повлияла или чакат да повлияе отрицателно на персоналните им приходи, е доста по-висок от междинния за Европейски Съюз - надлежно 48% и 32%. Това значи, че общо 80% от българите ще бъдат наранени от пандемията. 58% от европейците имат вяра, че здравните изгоди от рестриктивните ограничения в тяхната страна надвишават икономическите вреди, които тези ограничения биха могли да причинят. Това мнение се споделя в множеството страни от Европейски Съюз и е смяна в настройките по отношение на втората половина на 2020 година, когато малко повече от половината жители са оценявали икономическите вреди като по-важни, излиза наяве от изследването. Това обаче не важи за България, където данните сочат, че повечето от интервюираните българи считат, че икономическите вреди са по-големи от здравните изгоди (58%) и едвам 39% са на противоположното мнение. Изследването демонстрира и че осем на всеки 10 европейци са чували, виждали или чели за ограничения или дейности, подхванати от Европейски Съюз в отговор на пандемията, и 48% от тях знаят какви са те. Средно обаче само 48% от жителите за Европейски Съюз настояват, че са удовлетворени от ограниченията, до момента в който 50% не са. " Барометър " регистрира, че делът на задоволените българи от ограниченията е доста по-висок по отношение на междинния за Европа - 57%. Освен това, до момента в който единствено 44% от жителите в Европейски Съюз са удовлетворени от степента на вътрешна взаимност сред страните членки в битката с пандемията, до момента в който този % за България е 52%. Изследването демонстрира, че позитивната настройка по отношение на Европейски Съюз остава на едно от най-високите си равнища от над десетилетие. Почти всеки втори европеец е позитивно надъхан към Европейски Съюз. В България този дял е с 12% над междинния за Съюза (56%), като единствено 15% от българските респонденти - дял, малко под междинния за Европейски Съюз (17%), показват негативни настройки. Относно реформирането на Съюза 70% от интервюираните европейци декларират, че утвърждават Европейски Съюз, само че по-малко от една четвърт (23%) поддържат Европейски Съюз " както е функционирал до момента ". Почти половината от интервюираните (47%) се афишират " в интерес на Европейски Съюз, само че не за метода, по който е функционирал до момента ". 74% от европейците желаят Европейски Съюз да придобие повече пълномощия за справяне с рецесии като пандемията от COVID-19, като за България делът им е още по-голям - 82%. Запитани какви би трябвало да бъдат целите на Европейски Съюз при битката с пандемията, европейците дефинират бързия достъп до безвредни и ефикасни ваксини за всички жители на Европейски Съюз като най-важно изискване (39%). Следва вложението на повече пари за създаване на лекувания и ваксини (29%), основаването на европейска тактика за справяне с рецесиите (28%) и създаването на европейска здравна политика (25%). Приоритетите за българите са даване на опция за страните от Европейски Съюз да поддържат предприятията и служащите, наранени от пандемията (35%), вложение на повече пари в стопанската система за стабилно и заслужено възобновяване във всички страни в Европейски Съюз (31%), основаване на европейска тактика за справяне с сходна рецесия в бъдеще (31%) и създаването на европейска здравна политика (27%). Относно упованията от Европейския парламент 49% от европейските жители и 59% от българските респонденти декларират, че искат членовете на Екологичен потенциал да слагат публичното опазване на здравето преди всичко измежду целите на Европейски Съюз. Следващите по значимост цели са ограниченията за поддръжка на стопанската система и основаване на нови работни места (39% приблизително за Европейски Съюз, като делът за България е 55%), както и битката против бедността и общественото изключване (39% за Европейски Съюз и 51% за България). Действията против изменението на климата са от първостепенно значение за 34% от интервюираните в Европейски Съюз, като единствено 13% от българите са на такова мнение.