Как ще се санират еднофамилните къщи
Над половината семейства в България живеят в къщи, които незабавно би трябвало да бъдат актуализирани. Това са изводите на отчет на Екологично съдружие „ За Земята “, озаглавен „ Обновяване на пауза. Еднофамилните къщи в България – от провокации към благоприятни условия “.
Анализът акцентира, че България изостава съществено от европейските трендове, съгласно които еднофамилните домове са предпочитан сегмент в напъните за енергийна успеваемост и обществена правдивост. В противоположен случай България ще пропусне опцията да усъвършенства изискванията на живот за стотици хиляди семейства и няма да реализира нито енергийните, нито обществените си цели. Във всички изявленията общата констатация е сходна: еднофамилните къщи в страната са най-вече остарели, енергийно неефективни и без задоволителна документи.
Повечето от тези здания са издигнати преди 1990 година, а немалка част даже преди 1970 година, и преобладаващо попадат в енергийни класове сред D и F. Използваните материали - главно тухла и солидни стени обезпечават относителна градивна резистентност, само че в множеството случаи липсва топлоизолация, инсталациите са остарели, а постройките нямат механически паспорти.
В централните елементи на столицата еднофамилните домове са по-скоро изключение – постоянно със статут на културни полезности, което лимитира опциите за намеси и изисква специфичен метод при тяхното възобновяване. В периферните и селски региони те преобладават – от 60% до над 90% от жилищния фонд, съгласно оценки на участниците.
Ползи от обновяването
Общините виждат изгодите от обновяването освен през призмата на енергийните спестявания, а и като обществена и икономическа опция:
● На равнище домакинство: по-ниски сметки, по-висок комфорт, по-здравословна и постоянна вътрешна среда. Много хора през днешния ден отопляват единствено част от жилището си, след възобновяване биха могли да употребяват цялостния му капацитет;
● На равнище община: активиране на локалния бизнес, нови работни места и възстановяване на образния и архитектурния образ на обитаемоте места;
● На национално равнище: съдействие за постигането на климатичните политики, понижени излъчвания, по-ефективно потребление на ресурсите и понижаване на чувството за „ енергийна неправда “ сред живеещите в блокове и в къщи.
Препоръки към бъдеща стратегия за еднофамилни къщи
Диференцирано съфинансиране, учредено на обществен, енергиен и веществен статус - не под формата на 100% грант, а посредством съчетание на безплатна помощ, кредитиране, гаранции и модели вид „ заплащане от спестявания “
istock
Нивата на съфинансиране следва да се дефинират съгласно:
● Социалното и имущественото положение - по-нисък личен дял за уязвими групи, с отчитане на възраст, приход и други обществени фактори
● Дълбочината на обновяването - по-висок % на съфинансиране при осъществяване на повсеместен пакет ограничения
● Регионалните разлики – по-нисък предел на съфинансиране за по-слабо развити райони
Дългосрочност и предвидимост - програмата да не е на правилото „ тръгни-спри “, а с явен дълголетен небосвод, постоянни правила и целогодишен проект за кандидатстване;
Какво следва при санирането на здания
Критерии за допустимост:
● Законност и организационен статут - финансиране единствено за здания, които са законни или търпими по ЗУТ4
● Постоянно обитаване - изключване на сезонни вили и необитаеми къщи, като приоритет и по-добри условия се дават на съществени жилища● Енергийно положение и капацитет за спестявания - условие за енергиен одит и действителни данни за резултата
● Социален и демографски аршин - възраст, приход, накърнимост.
● Локация и публичен резултат - приоритет за централни, туристически и културни зони с забележим градоустройствен резултат
● Амбиция на резултата - бонус точки за целен клас B или A, или за „ постройка с близо до нулево ползване “
Общата рекомендация е една бъдеща стратегия за еднофамилни здания да се стреми към надълбоко сградно възобновяване, само че да разрешава и метода „ малко по малко “.
Бариери
Въпреки високия капацитет и ясните изгоди, представителите на неправителствените и експертни организации обрисуват комплекс от взаимосвързани бариери, които попречват всеобщото възобновяване на еднофамилните жилища. Тези спънки са както финансови и административни, по този начин и обществени и културни.
● Финансови
Най-често посочената преграда е неналичието на налични финансови механизми. За огромна част от притежателите обновяването остава непостижимо без безплатна поддръжка или нисколихвено кредитиране.
„ В селата останаха най-вече възрастни хора с ниски приходи. Те нямат финансова опция да създадат изолираност или да сменят прозорци, даже и да желаят. “
Част от специалистите означават, че досегашните стратегии постоянно изключват еднофамилните здания, тъй като тяхната поддръжка е по-скъпа и по-трудна за администриране: „ При една триетажна къща, населявана от едно семейство, нужният запас е голям, само че стратегиите не го плануват. Така те просто остават отвън обсега. “
istock
● Административни и механически спънки
Друг сериозен проблем е сложността на процедурите и неналичието на административен потенциал на локално равнище. В дребните обитаеми места постоянно няма задоволително експерти, които да приготвят документи, обследвания и планове.
„ Кметовете на дребни села са на половин работен ден. Те не могат да движат процеси по енергийно възобновяване, даже и да желаят. “
Непълната или изчезнала строителна документи е спомагателна спънка – огромна част от къщите са построени без план или със изгубени бумаги, което ги прави неприемливи за финансиране.
● Социални и поведенчески
Неправителствени организации секторът акцентира, че с изключение на финансовите, психическите и осведомителните бариери са също толкоз значими. Много притежатели не имат вяра, че инвестицията си заслужава, или са разочаровани от неприятно изпълнени предходни поправки.
Анализът акцентира, че България изостава съществено от европейските трендове, съгласно които еднофамилните домове са предпочитан сегмент в напъните за енергийна успеваемост и обществена правдивост. В противоположен случай България ще пропусне опцията да усъвършенства изискванията на живот за стотици хиляди семейства и няма да реализира нито енергийните, нито обществените си цели. Във всички изявленията общата констатация е сходна: еднофамилните къщи в страната са най-вече остарели, енергийно неефективни и без задоволителна документи.
Повечето от тези здания са издигнати преди 1990 година, а немалка част даже преди 1970 година, и преобладаващо попадат в енергийни класове сред D и F. Използваните материали - главно тухла и солидни стени обезпечават относителна градивна резистентност, само че в множеството случаи липсва топлоизолация, инсталациите са остарели, а постройките нямат механически паспорти.
В централните елементи на столицата еднофамилните домове са по-скоро изключение – постоянно със статут на културни полезности, което лимитира опциите за намеси и изисква специфичен метод при тяхното възобновяване. В периферните и селски региони те преобладават – от 60% до над 90% от жилищния фонд, съгласно оценки на участниците.
Ползи от обновяването
Общините виждат изгодите от обновяването освен през призмата на енергийните спестявания, а и като обществена и икономическа опция:
● На равнище домакинство: по-ниски сметки, по-висок комфорт, по-здравословна и постоянна вътрешна среда. Много хора през днешния ден отопляват единствено част от жилището си, след възобновяване биха могли да употребяват цялостния му капацитет;
● На равнище община: активиране на локалния бизнес, нови работни места и възстановяване на образния и архитектурния образ на обитаемоте места;
● На национално равнище: съдействие за постигането на климатичните политики, понижени излъчвания, по-ефективно потребление на ресурсите и понижаване на чувството за „ енергийна неправда “ сред живеещите в блокове и в къщи.
Препоръки към бъдеща стратегия за еднофамилни къщи
Диференцирано съфинансиране, учредено на обществен, енергиен и веществен статус - не под формата на 100% грант, а посредством съчетание на безплатна помощ, кредитиране, гаранции и модели вид „ заплащане от спестявания “
istock Нивата на съфинансиране следва да се дефинират съгласно:
● Социалното и имущественото положение - по-нисък личен дял за уязвими групи, с отчитане на възраст, приход и други обществени фактори
● Дълбочината на обновяването - по-висок % на съфинансиране при осъществяване на повсеместен пакет ограничения
● Регионалните разлики – по-нисък предел на съфинансиране за по-слабо развити райони
Дългосрочност и предвидимост - програмата да не е на правилото „ тръгни-спри “, а с явен дълголетен небосвод, постоянни правила и целогодишен проект за кандидатстване;
Какво следва при санирането на здания
Критерии за допустимост:
● Законност и организационен статут - финансиране единствено за здания, които са законни или търпими по ЗУТ4
● Постоянно обитаване - изключване на сезонни вили и необитаеми къщи, като приоритет и по-добри условия се дават на съществени жилища● Енергийно положение и капацитет за спестявания - условие за енергиен одит и действителни данни за резултата
● Социален и демографски аршин - възраст, приход, накърнимост.
● Локация и публичен резултат - приоритет за централни, туристически и културни зони с забележим градоустройствен резултат
● Амбиция на резултата - бонус точки за целен клас B или A, или за „ постройка с близо до нулево ползване “
Общата рекомендация е една бъдеща стратегия за еднофамилни здания да се стреми към надълбоко сградно възобновяване, само че да разрешава и метода „ малко по малко “.
Бариери
Въпреки високия капацитет и ясните изгоди, представителите на неправителствените и експертни организации обрисуват комплекс от взаимосвързани бариери, които попречват всеобщото възобновяване на еднофамилните жилища. Тези спънки са както финансови и административни, по този начин и обществени и културни.
● Финансови
Най-често посочената преграда е неналичието на налични финансови механизми. За огромна част от притежателите обновяването остава непостижимо без безплатна поддръжка или нисколихвено кредитиране.
„ В селата останаха най-вече възрастни хора с ниски приходи. Те нямат финансова опция да създадат изолираност или да сменят прозорци, даже и да желаят. “
Част от специалистите означават, че досегашните стратегии постоянно изключват еднофамилните здания, тъй като тяхната поддръжка е по-скъпа и по-трудна за администриране: „ При една триетажна къща, населявана от едно семейство, нужният запас е голям, само че стратегиите не го плануват. Така те просто остават отвън обсега. “
istock ● Административни и механически спънки
Друг сериозен проблем е сложността на процедурите и неналичието на административен потенциал на локално равнище. В дребните обитаеми места постоянно няма задоволително експерти, които да приготвят документи, обследвания и планове.
„ Кметовете на дребни села са на половин работен ден. Те не могат да движат процеси по енергийно възобновяване, даже и да желаят. “
Непълната или изчезнала строителна документи е спомагателна спънка – огромна част от къщите са построени без план или със изгубени бумаги, което ги прави неприемливи за финансиране.
● Социални и поведенчески
Неправителствени организации секторът акцентира, че с изключение на финансовите, психическите и осведомителните бариери са също толкоз значими. Много притежатели не имат вяра, че инвестицията си заслужава, или са разочаровани от неприятно изпълнени предходни поправки.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ