Безплатното саниране излиза по 1 млн. лева на блок
Над милион лв. е изхарчила приблизително страната за всяка жилищна постройка, санирана по " безплатната " Национална стратегия за енергийна успеваемост. Това излиза наяве от данните, готови от районното министерство в отговор на запитване на депутата от Българска социалистическа партия Пенчо Милков. Програмата стартира през 2015 година, съпроводена с тържествено рязане на ленти на актуализирани блокове от премиера Бойко Борисов и някогашните отраслови министри Лиляна Павлова и Николай Нанков.
Досега програмата погълна 2 милиарда лв. от бюджета при противоречив резултат и голям брой сигнали за калпави поправки и грубо оскъпяване. През януари 2017 година с разпореждане държавното управление удвои ресурса по отношение на в началото отпуснатите 1 милиард лв.. С тези пари Българската банка за развиване финансира така наречен гратис саниране. Планирано бе да се обновят общо 150 000 жилища, в които живеят 350 000 души. Разгънатата застроена повърхност на тези жилища е 11.5 млн. кв. м., напомня в. " Сега ".
2022 контракта за финансиране са подписани с ББР досега, сочи отговорът на районното министерство. По 1988 здания са стартирали действия. В 336 здания се извършват по-сериозни градивни работи и за тях са планувани разноски в размер на 333 689 476 лева, сочат от ведомството.
На процедура едвам 1364 блока са изцяло приключени и са им издадени удостоверения за въвеждане в употреба или позволения за прилагане. За тях са изхарчени 1 394 437 250 лева, което прави приблизително по 1 милион лв. на постройка . За някои блокове " безплатното " саниране доближи и надмина рекордните 3 милиона лв.. 288 здания още са пред старт или при започване на оздравителните работи. Засега уверенията се, че първият стадий на програмата, т.е. похарчването на 2-та милиарда, ще завърши идната година.
Още над 5 хиляди етажни собствености са подали заявки за саниране, само че за тях пари няма. Преди месеци отрасловият зам.-министър Малина Крумова даде обещание, че до края на 2018 година ще има изясненост по какъв начин ще продължи програмата. Едно е несъмнено, отсега нататък притежателите на жилища ще би трябвало да вземат участие със лични средства. „ Защото това са частни здания, ние подкрепяме частните притежатели да обновяват своите жилища “, изясни Крумова. Според разнообразни информации самоучастието на жителите на постройките би трябвало да е сред 20 и 50 на 100. Лансират се и хрумвания бюджетната поддръжка да е друга и да се обвърже с климатичните, икономическите или демографските особености на районите, както и с икономическите благоприятни условия на всеки от жителите. В последните няколко месеца тематиката не се разяснява, няма и решение за програмата.
Редактор: Деница Райкова
Досега програмата погълна 2 милиарда лв. от бюджета при противоречив резултат и голям брой сигнали за калпави поправки и грубо оскъпяване. През януари 2017 година с разпореждане държавното управление удвои ресурса по отношение на в началото отпуснатите 1 милиард лв.. С тези пари Българската банка за развиване финансира така наречен гратис саниране. Планирано бе да се обновят общо 150 000 жилища, в които живеят 350 000 души. Разгънатата застроена повърхност на тези жилища е 11.5 млн. кв. м., напомня в. " Сега ".
2022 контракта за финансиране са подписани с ББР досега, сочи отговорът на районното министерство. По 1988 здания са стартирали действия. В 336 здания се извършват по-сериозни градивни работи и за тях са планувани разноски в размер на 333 689 476 лева, сочат от ведомството.
На процедура едвам 1364 блока са изцяло приключени и са им издадени удостоверения за въвеждане в употреба или позволения за прилагане. За тях са изхарчени 1 394 437 250 лева, което прави приблизително по 1 милион лв. на постройка . За някои блокове " безплатното " саниране доближи и надмина рекордните 3 милиона лв.. 288 здания още са пред старт или при започване на оздравителните работи. Засега уверенията се, че първият стадий на програмата, т.е. похарчването на 2-та милиарда, ще завърши идната година.
Още над 5 хиляди етажни собствености са подали заявки за саниране, само че за тях пари няма. Преди месеци отрасловият зам.-министър Малина Крумова даде обещание, че до края на 2018 година ще има изясненост по какъв начин ще продължи програмата. Едно е несъмнено, отсега нататък притежателите на жилища ще би трябвало да вземат участие със лични средства. „ Защото това са частни здания, ние подкрепяме частните притежатели да обновяват своите жилища “, изясни Крумова. Според разнообразни информации самоучастието на жителите на постройките би трябвало да е сред 20 и 50 на 100. Лансират се и хрумвания бюджетната поддръжка да е друга и да се обвърже с климатичните, икономическите или демографските особености на районите, както и с икономическите благоприятни условия на всеки от жителите. В последните няколко месеца тематиката не се разяснява, няма и решение за програмата.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ