Учителите искат 5 дни за квалификация извън отпуските
Над 88 на 100 от учителите желаят да разполагат с 5 работи дни за спомагателна подготовка, които да са настрана от отпуските. Сега се образоват главно в почивни дни, което усилва риска от професионално прегаряне. Евентуална смяна би била в сходство с съвременни просветителни системи, където квалификационните дни се организират преди началото или след края на образователното време. Нашите учители имат най-голяма потребност да усвояват нови способи на преподаване.
Това демонстрират резултатите от изследване на Синдикат " Образование " към КТ " Подкрепа ", които са предоставени и на Департаментите по подготовка. Допитването е извършено измежду 1515 учители и шефове на междинна вързраст 47,3 година, което не подхожда на междинната възраст от 54 година за системата. Това демонстрира по-активно предпочитание за подготовка измежду по-младите учители, акцентират от профсъюза. Само 14,7% от участниците са мъже – дял, който даже надвишава действителния дефицит на мъже-учители в България.
Средният педагогическият стаж на българските учители е към 23 години, което демонстрира насъбран професионален опит. 78,9% от анкетираните са с магистърска степен, 18,6% – бакалаври, а 2,4% са с докторска степен – %, който последователно нараства.
Регулярност и финансиране на обученията
19,4% от педагозите са имали 4 и повече квалификационни образования през последната година. Приблизително толкоз са минали през три образования. Около 34 на 100 са били на две, което е обичайният модел, а 27% само на едно.
Болшинството - 68,5%, са се обучавали със средства за подготовка, заложени в учебния бюджет. Тези бяха контрактувани с помощта на синдикатите в член 24 от националния КТД, като средствата за подготовка би трябвало да са не по-малко от 1% от средствата за работна заплата.
Въпреки това 33,3% от учителите и шефовете са се квалифицирали със лични средства. Това демонстрира високата им мотивация да поддържат професионално равнище, както и че учебната подготовка не всеки път дава отговор на самостоятелните потребности на преподавателя, разясняват от профсъюз " Образование ".
Всеки четвърти учител е взел участие в Националната стратегия „ Квалификация на педагогическите експерти “, а 16% – в квалификационни стратегии, финансирани от синдикатите.
Определянето на квалификационната стратегия е ставало главно посредством решения на Педагогическия съвет. Все отново, към една четвърт от учителите сами са избрали посоката на своята подготовка, като постоянно са я финансирали персонално.
Учителите показват като главен проблем, че половината от образованията - 51%, се организират през почивните дни.
64,3% от интервюираните не знаят какъв е общият размер на средствата за подготовка в тяхната институция. Само 32% са декларирали, че им е предоставена тази информация.
Най-често учителите и шефовете са се квалифицирали в Департаменти за подготовка – 42,7%, и обучителни Неправителствени организации организации – 20%. Синдикални обучения са минали 16 на 100, а в Националния център да професионална подготовка на педагогическите експерти са били 8,6%.
Българският преподавател придобива приблизително 2,9 заема годишно, което го слага измежду водещите специалности по този индикатор.
81,6% от учителите и шефовете декларират, че изпитват действителна потребност от спомагателна подготовка.
Най-търсените тематики за подготовка са: нови способи за преподаване – 49%; бърнаут и прегаряне – 41,8%; нововъведения в деяние (споделяне на опит) – 39,9%; тренинг по специалността – 38,1%; психически аспекти – 32,2%; права на учителя – 31,8%; цифрови компетентности – 26,8%; изкуствен интелект в образованието – 25%; присъединяване в конференции – 16,8%; вътрешна подготовка – 14,4%; създаване на резилианс – 7,5%; обща педагогика – 5,5%.
Учителската специалност е една от най-ангажираните с непрекъсната подготовка. Време е МОН да усъвършенства административно процеса по осъществяване на квалификации и да го направи резистентен, транспарантен и съгласуван с потребностите на действителната процедура, обобщават от профсъюз " Образование ".
Това демонстрират резултатите от изследване на Синдикат " Образование " към КТ " Подкрепа ", които са предоставени и на Департаментите по подготовка. Допитването е извършено измежду 1515 учители и шефове на междинна вързраст 47,3 година, което не подхожда на междинната възраст от 54 година за системата. Това демонстрира по-активно предпочитание за подготовка измежду по-младите учители, акцентират от профсъюза. Само 14,7% от участниците са мъже – дял, който даже надвишава действителния дефицит на мъже-учители в България.
Средният педагогическият стаж на българските учители е към 23 години, което демонстрира насъбран професионален опит. 78,9% от анкетираните са с магистърска степен, 18,6% – бакалаври, а 2,4% са с докторска степен – %, който последователно нараства.
Регулярност и финансиране на обученията
19,4% от педагозите са имали 4 и повече квалификационни образования през последната година. Приблизително толкоз са минали през три образования. Около 34 на 100 са били на две, което е обичайният модел, а 27% само на едно.
Болшинството - 68,5%, са се обучавали със средства за подготовка, заложени в учебния бюджет. Тези бяха контрактувани с помощта на синдикатите в член 24 от националния КТД, като средствата за подготовка би трябвало да са не по-малко от 1% от средствата за работна заплата.
Въпреки това 33,3% от учителите и шефовете са се квалифицирали със лични средства. Това демонстрира високата им мотивация да поддържат професионално равнище, както и че учебната подготовка не всеки път дава отговор на самостоятелните потребности на преподавателя, разясняват от профсъюз " Образование ".
Всеки четвърти учител е взел участие в Националната стратегия „ Квалификация на педагогическите експерти “, а 16% – в квалификационни стратегии, финансирани от синдикатите.
Определянето на квалификационната стратегия е ставало главно посредством решения на Педагогическия съвет. Все отново, към една четвърт от учителите сами са избрали посоката на своята подготовка, като постоянно са я финансирали персонално.
Учителите показват като главен проблем, че половината от образованията - 51%, се организират през почивните дни.
64,3% от интервюираните не знаят какъв е общият размер на средствата за подготовка в тяхната институция. Само 32% са декларирали, че им е предоставена тази информация.
Най-често учителите и шефовете са се квалифицирали в Департаменти за подготовка – 42,7%, и обучителни Неправителствени организации организации – 20%. Синдикални обучения са минали 16 на 100, а в Националния център да професионална подготовка на педагогическите експерти са били 8,6%.
Българският преподавател придобива приблизително 2,9 заема годишно, което го слага измежду водещите специалности по този индикатор.
81,6% от учителите и шефовете декларират, че изпитват действителна потребност от спомагателна подготовка.
Най-търсените тематики за подготовка са: нови способи за преподаване – 49%; бърнаут и прегаряне – 41,8%; нововъведения в деяние (споделяне на опит) – 39,9%; тренинг по специалността – 38,1%; психически аспекти – 32,2%; права на учителя – 31,8%; цифрови компетентности – 26,8%; изкуствен интелект в образованието – 25%; присъединяване в конференции – 16,8%; вътрешна подготовка – 14,4%; създаване на резилианс – 7,5%; обща педагогика – 5,5%.
Учителската специалност е една от най-ангажираните с непрекъсната подготовка. Време е МОН да усъвършенства административно процеса по осъществяване на квалификации и да го направи резистентен, транспарантен и съгласуван с потребностите на действителната процедура, обобщават от профсъюз " Образование ".
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ