Дамян Дамянов, директор на Югозападно държавно предпиятие: Нарушенията в горите се дължат на местни зависимости
Над 70 на 100 от държавните горски територии в България попадат в Югозападно държавно дружество (ЮЗДП). Този богат естествен запас обгръща територията на седем области: Благоевград, Кюстендил, София град, София област, Пазарджик, Перник и Ловеч. За работата и опазването на тези гори, както и за проблемите свързани със сечите, сивия бранш, резултата от нови ограничения като електронния билет и електронните търгове беседваме с шефа на предприятието Дамян Дамянов в Седмицата на гората.
Хората са доста чувствителни, когато става дума за сечи в горите. Проблемът е сериозен и очевидно системата мъчно овладява противозаконните сечи. Вашето дружество какво прави в тази посока и има ли резултат?
- Проблемът със сечите постоянно е основен, тъй като сечището е като операционна - няма красива операционна, няма красиви сечища. Логиката на стопанисването на гората е, че единственото " лекарство " е сечта. Имаме обичайно качествени експерти и положителни наредби за сечите, като за разлика от много страни в Европа нямаме така наречен голи сечи, които постановат следващо залесяване.
Всички сечи, заложени в проекти и планове, целят предпочитано естествено обновяване на горите. Изключение от правилото са т.нар насилствени сечи, сантираните сечи, както и сечите на тополи, които са промишлени култури.
Тук обаче приказваме единствено за законната сеч, това е значимо да се посочи...
– Незаконната сеч не е толкоз огромна цифра, която да е притеснителна. Това, което публично законно се сече в България е към 40 % от прираста. Годишно се сече към 7 млн. куб, а прирастът на горите доближава 16 млн. куб.
Политиката на министерството и на предприятието респективно е непрестанно възстановяване на дисциплината при осъществяване на сечите. Работим и за възстановяване на познанията и квалификацията на личния състав. Преди към 3 години се вкараха и електронните билети за експедиция на дървесина. След това се вкара условието за GPS на товарните коли.
Да напомним каква беше задачата на тези нововъведения и по какъв начин бяха признати от хората в бранша?
– Целта на електронните билети е да има действителна проследяемост на дървесината от сечището до ползвателя. След това се вкараха и GPS устройства за товарните коли, с които още се ускори контрола върху придвижването на дървесина. И от тази година се вкараха и електронни дневници в складовете на преработвателите. Отделно имаме към този момент трета година пластмасови пластини, които са с неповторими идентификационни номера, с цел да няма повтаряемост и всяка секция скъпа строителна дървесина да носи подобаващ номер.
Вижда ли се към този момент действителен резултат от тези ограничения?
– Реалният резултат се вижда, тъй като докладът в този момент сочи повишение на прихода, а той не идва от повече добита дървесина. Ползването на дървесината е планово и не го усилваме. Повишеният доход идва от нарастване на действително продадената и заплатена дървесина, до момента в който сивият бранш понижава.
Колко % е така наречен сив бранш?
– Аз мисля, че при нас (ЮЗДП) сивият бранш не е повече от 10%. Той е при превозването и то в местата, които са най-отдалечени и небогати, където е по-трудно за инспекции. Кюстендилско, Трънско, Благоевградско да вземем за пример. Основно става дума за дърва за популацията, там имаме най-много проблеми.
Подобряването на резултатите във всяко едно от териториалните поделения значи, че от ден на ден се свива сивия бранш. Освен всичко друго постановяваме доста мощна преса и върху нашите чиновници.
По какъв метод оказвате този надзор на чиновниците?
- Става дума за оперативни инспекции с нашите мобилни звена на всеки сигнал, от където и да е той - в границите на 30-40 минути звената реагират и се прави инспекция на терен. Всичко това не стопира сивия бранш, само че на 90% е премахнат казуса на наша територия. Действително има какво още да се желае.
90% не е дребен %...
– Отговорно споделям, че това е по този начин, тъй като в този момент правихме разбор на противозаконната дървесина, която е арестувана - тя е сензитивно по-малко спрямо 2017 година
Незаконният превоз е едната страна на този сив бранш. Другата е чистата кражба, която се прави в 3-4 териториални поделения. Имахме проблеми в Петрич, Дупница, Ихтиман, Самоков, Разлог. Направихме разбор и установихме, че в тези региони ние не осигуряваме задоволително количество дърва за огрев за популацията.
© Анелия Николова
Дамян Дамянов - шеф ЮГЗДП
Какво е решението?
- Миналата година направихме среща с кметове, полиция, пожарна и други контролни институции. Завишихме доста кубатурата, която да отива като дърва за огрев за популацията и като цяло тези нарушавания стопираха.
В Разлог имаме различен проблем - там главно се бракониерства иглолистна дървесина, която е с дължина 1.20 м и отива в цеховете за разработване на елементи. Там казусът е сериозен, тъй като би трябвало да се упражни надзор върху преработвателите, с цел да се отстрани факторът пазар.
Трудно ли е да се овладее този проблем?
- Въпреки че е неразрешено, използването на противозаконна дървесина е мъчно доказуемо. Направихме няколко взаимни акции с Регионалните дирекции по горите и един-два цеха бяха затворени за несъмнено време. Част от хората са известни, има такива с по 30-40 акта. Някои от тях ги привлякохме като служащи в стопанствата и нещата се възстановиха за 7-8 месеца.
Често се приказва за политическия напън. Има ли подобен в горската система?
- По-скоро бих споделил има зависимости на локално равнище, които объркват вярната организация на работа. Практиката демонстрира, че огромна част от пропуските в нашата работа и нарушаванията, които установяваме, се дължат навръх такива локални зависимости. Дори да има опити за оказване на някакво въздействие, всичко е въпрос на персонално решение.
Има ли доста такива случаи на локални зависимости?
- Не доста. Повечето чиновници в ЮЗДП са съзнателни и способени хора, които си обичат специалността. Много е значима и ролята на шефовете на стопанствата. Миналата година освободих шефа на горското стопанство в София, тъй като 3 месеца не отиде да види какво става в гората над Сеславци – небезизвестен случай. Там след наша рутинна инспекция установихме потресаващи неща.
Успявате ли да окажете ефикасен надзор върху шефовете?
- Трудно. Това е една от аргументите да има огромна динамичност при шефовете на стопанства. Директорите би трябвало да имат справедлива визия за това какво става в обектите, където се добива дървесина и обектите където се залесява. Ако един шеф е професионално виновен, като се изключи че би трябвало да има персонална интерпретация, би трябвало да има и престиж и да води хората напред. В момента, в който стартират сигнали от гражданското общество и шефът не предприеме ограничения, значи и той е част от схемата и в този случай идва заповед за освобождението му. Това към този момент е чисто морално решение, тъй като на фона на заплащането в страната, мога да кажа, че нашите чиновници са със относително положително възнаграждение.
Има ли шефове, които правят финансови злоупотреби?
- От всички осъществени одитни отчети имаме открити пропуски, само че финансови злоупотреби като цяло няма. Лоша процедура - това е при локални зависимости - най-често е непозволеното възобновяване на гаранциите на компаниите при неточно осъществяване на договорите за дърводобив или залесяване.
Каква е задачата на въвеждането на електронните търгове за продажба на дървесина?
- Ние започнахме електронните търгове дружно с сътрудниците от Габрово преди 2 години, само че процентът на потреблението им при нас е най-голям. Над 35% от търговете за продажба на дървесина са електронни.
Целта им е първо да облекчи бизнеса. При досегашните процедури, с цел да участваш в търга, би трябвало да изготвиш един куп документи и би трябвало да отидеш или при нашата централа в Благоевград, или във всяко едно горско стопанство, а можеш да не спечелиш търга. При електронния търг всичко е он-лайн – изпраща се платежно разпореждане, че е платена гаранция за присъединяване, сканират се 2 заявления и не е нужно да се участва. Обявява се дата и част и търгът може да се следи от цялата страна он-лайн. Търгът се вижда, само че не се знае кой играе, а това изнервя доста от компаниите и става повода да не са съгласни с електронното им осъществяване. Досегашната процедура бе безконфликтна. Колегите са частни компании, които работят всеки ден дружно и на търговете могат да се видят. Сядат да разпределят баницата и търгът е превдварително решен, даже скрито да се организира.
Защо не печели, който предлага най-висока цена?
- Няма такава цена. Тези компании се схващат и всичките печелят търговете на главната оповестена цена. Второ, огромна част от компаниите не могат да се договарят, тъй като те са доста дребни играчи на пазара. Всъщност концепцията на електронните търгове е първо да се облекчи присъединяване, второ при тях никой да не може да ти каже " няма да играеш ".
© Юлия Лазарова
Това е по-добре и за конкуренцията?
- Да, конкуренцията се усилва сензитивно, тъй като може да играе освен компанията от Сатовча, само че и компания от Стара Загора примерно, както става към този момент.
Може ли по този начин да се избегнат зависимости?
- Да, третата и най-основна цел е с електронния търг да няма никакви зависимости, от никого. Сървърът е във компанията Информационно обслужване, която се употребява и за изборите. Аз съм оторизирал 15 чиновници, които имат електронен автограф и имат достъп за инспекция на документите, и различен никой няма достъп. След като търгът завърши компютърът незабавно издава протокол.
А какъв беше главния претекст на компании да желаят прекъсване на електронните търгове?
- Основният претекст беше, че това не е " транспарантен " търг, тъй като не знаели против кого играят. Но това не е претекст. Няколко пъти усъвършенствахме системата. Все още има въздействие качеството и бързината на интернет, заради което ние краткотрайно я спряхме, до момента в който отстраним и този проблем.
© Тихомира Методиева, WWF
Защо толкоз доста иглолистни гори изсъхват?
- Има доста фактори. Имаме съвършено основани култури преди 50-60 години за битка с ерозията, които са си свършили работата. Най-лесният за разсадниково произвеждане и залесяване е бил преди време белият бор, само че е засаждан с огромна плътност. Ако в този момент се залесява с към 250-300 фиданки на декар, старите схеми са били с над хиляда фиданки на декар! Залесени са 17-18 милиона декара, с помощта на което виждаме тази зелена България. Но е пропуснат интервалът, в който трябваше да бъдат отгледани гъстите култури и да се сътвори естествена хранителна база за тези дървета, които остават. Най-вече нямаше пазар за такива количества дървесина.
А засушаването?
- Да, на доста места повода е несъразмерното засушаване. Основното е, че ние сме основали култури на несъответствуващи места, тъй като на 500 м н.в. на дъба това засушаване няма да му въздейства, а е залесявано с бял бор. Ясно е, че не може да има бял бор на 500 м н.в.
Често става дума и за всеобщи набези на корояд, ще има ли и тази година такива?
- Тази година задачата е да се движим съвсем редом с развиването на корояда и да следим положението на горите. Нападне ли корояд едно дърво, се вижда пожълтяване на короната. Щом се откри такова дърво, незабавно би трябвало да бъде изчистено. В противоположен случай, събираме единствено умрялата дървесина, след излитането на насекомите.
© null
Вие казахте, че сега се сече повече в сравнение с се засажда. Редно ли е това?
- Обвиненията на хората са, че горските секат, а не залесяват. Навремето са се залесявали по над 200-300 хиляди декара годишно, само че тогава имаше и голи сечи. И откакто в България от 2000 година взехме решение да променим правилника за сечите, в този момент се сече по този начин, че гората да се изрежда последователно, като с това сътворяваме условия да тръгне естествения подраст. Затова към този момент няма освободени голи площи, които да бъдат залесявани.
За оголените площи, които изсичаме в съхнещите култури, имаме контракт с Института за гората да създадат методика, която да прави оценка темпа на естествено обновяване на тези площи. Има места, където потеглят естествените широколистни типове, само че има места, където не потеглят. Там предпочитано ще се залесява единствено с широколистни типове, а където месторастенето разрешава може да има и иглолистни типове.
Предвиждаме и закупуване на машина за контейнерно произвеждане на фиданки, която с останалите разсадници ще покрие следващата година изцяло нуждата от фиданки. С това следва по-сериозно залесяване. На пролет започваме да залесяваме към 200-300 декара на местата, където беше огромният пожар предходната година над Кресна.
Възможно ли е да се ограничи законната сеч?
- Не бих споделил, че би трябвало да се лимитира, тъй като тя е дребен % от годишния приръст на гората. Правилният метод на ръководство на гората е уравновесено прилагане. Ако на 1 хектар гората годишно нараства с 5 кубика, ние сега сечем към 2 кубика. Т.е. гората пораства близо 3 пъти повече от това, което ние употребяваме. Освен това, в други страни интензивността, с която се извеждат сечите е два пъти по-голяма от тази, с която ние работим. Когато се сече с ниска активност, не може да се употребява съвременна техника, до момента в който в целия свят хората работят с харвестъри.
Как могат да се овладеят ерозията и свлачищата?
- Преди 2 години обособихме едни така наречен " защитни гори ". Това са всички гори, които са към речни корита, към пътни артерии, или са в такива зони, където би могло да има ерозия. Там се водят оптимално деликатни сечи. Отделно, над 1.5 милиона от фонд " Инвестиции ", който ние формираме, ще отидат за планиране и ремонт на съществуващи баражи, а в горско стопанство Първомай ще строим и нови баражи.
Еколозите постоянно сигнализират за загуба на биоразнообразие в горите? Има ли такава заплаха?
- Миналата година обособихме 22 500 хектара, които кръстихме гори във фаза на напреднала възраст. Така съвсем всяко горско стопанство има % от територията, в която няма да се правят никакви сечи и никакви залесявания, а горите се оставят на естествените биологични процеси. В обособени сертифицирани стопанства и зоните от Натура 2000 към този момент се резервират и местообитания, където наложително се оставят паднали и остарели дървета, с цел да се запази биоразнообразието.
В момента завършваме със сертификацията по ISO и се приготвя сертификация по FSC, която ще обгръща всички гори в цялото дружество.
Какво става с една гора откакто е сертифицирана?
- Сертифицирането на една гора постанова по-строг надзор, само че и по-сериозни условия по отношение на нас като стопани на гората, и по отношение на компаниите, които правят дърводобив. Например служащият в гората би трябвало да има каска, би трябвало да има защитно облекло, би трябвало да употребява изправна техниката. Това доста затруднява нашата работа, тъй като се изискват средства, старания, образование, само че пък е за положително в последна сметка. Има фабрики и заводи в България, които работят напълно и единствено със сертифицирана дървесина, тъй като към този момент свободният пазар постанова това и ги стимулира.
В предпазените територии и в парковете работите ли?
- Ние работим в естествените паркове, на нашата територия са три – Витоша, Рилски манастир и Беласица. Имаме ограничавания за култивиране на площи в ловното стопанство, с цел да се резервират тревните екосистеми и пасищата, а сечите са с още по-малка активност. Освен това до момента сме вложили над 100 000 лв. в паркова инфраструктура – беседки, мостове, кътове, обозначителни и осведомителни табели.
Как се справяте със случаите на противозаконна сеч на Витоша?
- Оказа се, че е доста мъчно да накараме компаниите да съблюдават разпоредбите и взехме решение всички действия в южната част на Витоша да правим със лични служащи. Спряхме компаниите, които работят там и към този момент трета година нямаме нарушавания.
Има ли проблем с АТВ-та в естествените и националните паркове?
- Проблеми има, изключително на Витоша. Първо, че е рисково АТВ-тата да минават по пътеките, второ те като минат, изключително в калното дъждовно време, алеите стават непроходими. Обозначения със забрани за прекосяване има, само че не могат двама рейнджъри и двама горски да спрат 10 индивида с АТВ-та. Но би трябвало да има и съответно отношение към казуса. Не можем да спрем АТВ-тата без да учредим горски територии, които да дават отговор на техните условия и да ги обозначим като полигони, които те могат да употребяват.
А разрушените горски пътища проблем ли са?
- Строим сега доста нови пътища 3 и 4 категория, които са с трошено-каменните настилка. Подновяваме горската техника, предходната година купихме багери и булдозери, в този момент ще купим и самосвали, и ще стартираме независимо да поддържаме тези пътища, които са 5-6 категория, където няма трошено-каменна настилка.
Хората са доста чувствителни, когато става дума за сечи в горите. Проблемът е сериозен и очевидно системата мъчно овладява противозаконните сечи. Вашето дружество какво прави в тази посока и има ли резултат?
- Проблемът със сечите постоянно е основен, тъй като сечището е като операционна - няма красива операционна, няма красиви сечища. Логиката на стопанисването на гората е, че единственото " лекарство " е сечта. Имаме обичайно качествени експерти и положителни наредби за сечите, като за разлика от много страни в Европа нямаме така наречен голи сечи, които постановат следващо залесяване.
Всички сечи, заложени в проекти и планове, целят предпочитано естествено обновяване на горите. Изключение от правилото са т.нар насилствени сечи, сантираните сечи, както и сечите на тополи, които са промишлени култури.
Тук обаче приказваме единствено за законната сеч, това е значимо да се посочи...
– Незаконната сеч не е толкоз огромна цифра, която да е притеснителна. Това, което публично законно се сече в България е към 40 % от прираста. Годишно се сече към 7 млн. куб, а прирастът на горите доближава 16 млн. куб.
Политиката на министерството и на предприятието респективно е непрестанно възстановяване на дисциплината при осъществяване на сечите. Работим и за възстановяване на познанията и квалификацията на личния състав. Преди към 3 години се вкараха и електронните билети за експедиция на дървесина. След това се вкара условието за GPS на товарните коли.
Да напомним каква беше задачата на тези нововъведения и по какъв начин бяха признати от хората в бранша?
– Целта на електронните билети е да има действителна проследяемост на дървесината от сечището до ползвателя. След това се вкараха и GPS устройства за товарните коли, с които още се ускори контрола върху придвижването на дървесина. И от тази година се вкараха и електронни дневници в складовете на преработвателите. Отделно имаме към този момент трета година пластмасови пластини, които са с неповторими идентификационни номера, с цел да няма повтаряемост и всяка секция скъпа строителна дървесина да носи подобаващ номер.
Вижда ли се към този момент действителен резултат от тези ограничения?
– Реалният резултат се вижда, тъй като докладът в този момент сочи повишение на прихода, а той не идва от повече добита дървесина. Ползването на дървесината е планово и не го усилваме. Повишеният доход идва от нарастване на действително продадената и заплатена дървесина, до момента в който сивият бранш понижава.
Колко % е така наречен сив бранш?
– Аз мисля, че при нас (ЮЗДП) сивият бранш не е повече от 10%. Той е при превозването и то в местата, които са най-отдалечени и небогати, където е по-трудно за инспекции. Кюстендилско, Трънско, Благоевградско да вземем за пример. Основно става дума за дърва за популацията, там имаме най-много проблеми.
Подобряването на резултатите във всяко едно от териториалните поделения значи, че от ден на ден се свива сивия бранш. Освен всичко друго постановяваме доста мощна преса и върху нашите чиновници.
По какъв метод оказвате този надзор на чиновниците?
- Става дума за оперативни инспекции с нашите мобилни звена на всеки сигнал, от където и да е той - в границите на 30-40 минути звената реагират и се прави инспекция на терен. Всичко това не стопира сивия бранш, само че на 90% е премахнат казуса на наша територия. Действително има какво още да се желае.
90% не е дребен %...
– Отговорно споделям, че това е по този начин, тъй като в този момент правихме разбор на противозаконната дървесина, която е арестувана - тя е сензитивно по-малко спрямо 2017 година
Незаконният превоз е едната страна на този сив бранш. Другата е чистата кражба, която се прави в 3-4 териториални поделения. Имахме проблеми в Петрич, Дупница, Ихтиман, Самоков, Разлог. Направихме разбор и установихме, че в тези региони ние не осигуряваме задоволително количество дърва за огрев за популацията.
© Анелия Николова
Дамян Дамянов - шеф ЮГЗДП
Какво е решението?
- Миналата година направихме среща с кметове, полиция, пожарна и други контролни институции. Завишихме доста кубатурата, която да отива като дърва за огрев за популацията и като цяло тези нарушавания стопираха.
В Разлог имаме различен проблем - там главно се бракониерства иглолистна дървесина, която е с дължина 1.20 м и отива в цеховете за разработване на елементи. Там казусът е сериозен, тъй като би трябвало да се упражни надзор върху преработвателите, с цел да се отстрани факторът пазар.
Трудно ли е да се овладее този проблем?
- Въпреки че е неразрешено, използването на противозаконна дървесина е мъчно доказуемо. Направихме няколко взаимни акции с Регионалните дирекции по горите и един-два цеха бяха затворени за несъмнено време. Част от хората са известни, има такива с по 30-40 акта. Някои от тях ги привлякохме като служащи в стопанствата и нещата се възстановиха за 7-8 месеца.
Често се приказва за политическия напън. Има ли подобен в горската система?
- По-скоро бих споделил има зависимости на локално равнище, които объркват вярната организация на работа. Практиката демонстрира, че огромна част от пропуските в нашата работа и нарушаванията, които установяваме, се дължат навръх такива локални зависимости. Дори да има опити за оказване на някакво въздействие, всичко е въпрос на персонално решение.
Има ли доста такива случаи на локални зависимости?
- Не доста. Повечето чиновници в ЮЗДП са съзнателни и способени хора, които си обичат специалността. Много е значима и ролята на шефовете на стопанствата. Миналата година освободих шефа на горското стопанство в София, тъй като 3 месеца не отиде да види какво става в гората над Сеславци – небезизвестен случай. Там след наша рутинна инспекция установихме потресаващи неща.
Успявате ли да окажете ефикасен надзор върху шефовете?
- Трудно. Това е една от аргументите да има огромна динамичност при шефовете на стопанства. Директорите би трябвало да имат справедлива визия за това какво става в обектите, където се добива дървесина и обектите където се залесява. Ако един шеф е професионално виновен, като се изключи че би трябвало да има персонална интерпретация, би трябвало да има и престиж и да води хората напред. В момента, в който стартират сигнали от гражданското общество и шефът не предприеме ограничения, значи и той е част от схемата и в този случай идва заповед за освобождението му. Това към този момент е чисто морално решение, тъй като на фона на заплащането в страната, мога да кажа, че нашите чиновници са със относително положително възнаграждение.
Има ли шефове, които правят финансови злоупотреби?
- От всички осъществени одитни отчети имаме открити пропуски, само че финансови злоупотреби като цяло няма. Лоша процедура - това е при локални зависимости - най-често е непозволеното възобновяване на гаранциите на компаниите при неточно осъществяване на договорите за дърводобив или залесяване.
Каква е задачата на въвеждането на електронните търгове за продажба на дървесина?
- Ние започнахме електронните търгове дружно с сътрудниците от Габрово преди 2 години, само че процентът на потреблението им при нас е най-голям. Над 35% от търговете за продажба на дървесина са електронни.
Целта им е първо да облекчи бизнеса. При досегашните процедури, с цел да участваш в търга, би трябвало да изготвиш един куп документи и би трябвало да отидеш или при нашата централа в Благоевград, или във всяко едно горско стопанство, а можеш да не спечелиш търга. При електронния търг всичко е он-лайн – изпраща се платежно разпореждане, че е платена гаранция за присъединяване, сканират се 2 заявления и не е нужно да се участва. Обявява се дата и част и търгът може да се следи от цялата страна он-лайн. Търгът се вижда, само че не се знае кой играе, а това изнервя доста от компаниите и става повода да не са съгласни с електронното им осъществяване. Досегашната процедура бе безконфликтна. Колегите са частни компании, които работят всеки ден дружно и на търговете могат да се видят. Сядат да разпределят баницата и търгът е превдварително решен, даже скрито да се организира.
Защо не печели, който предлага най-висока цена?
- Няма такава цена. Тези компании се схващат и всичките печелят търговете на главната оповестена цена. Второ, огромна част от компаниите не могат да се договарят, тъй като те са доста дребни играчи на пазара. Всъщност концепцията на електронните търгове е първо да се облекчи присъединяване, второ при тях никой да не може да ти каже " няма да играеш ".
© Юлия Лазарова
Това е по-добре и за конкуренцията?
- Да, конкуренцията се усилва сензитивно, тъй като може да играе освен компанията от Сатовча, само че и компания от Стара Загора примерно, както става към този момент.
Може ли по този начин да се избегнат зависимости?
- Да, третата и най-основна цел е с електронния търг да няма никакви зависимости, от никого. Сървърът е във компанията Информационно обслужване, която се употребява и за изборите. Аз съм оторизирал 15 чиновници, които имат електронен автограф и имат достъп за инспекция на документите, и различен никой няма достъп. След като търгът завърши компютърът незабавно издава протокол.
А какъв беше главния претекст на компании да желаят прекъсване на електронните търгове?
- Основният претекст беше, че това не е " транспарантен " търг, тъй като не знаели против кого играят. Но това не е претекст. Няколко пъти усъвършенствахме системата. Все още има въздействие качеството и бързината на интернет, заради което ние краткотрайно я спряхме, до момента в който отстраним и този проблем.
© Тихомира Методиева, WWF
Защо толкоз доста иглолистни гори изсъхват?
- Има доста фактори. Имаме съвършено основани култури преди 50-60 години за битка с ерозията, които са си свършили работата. Най-лесният за разсадниково произвеждане и залесяване е бил преди време белият бор, само че е засаждан с огромна плътност. Ако в този момент се залесява с към 250-300 фиданки на декар, старите схеми са били с над хиляда фиданки на декар! Залесени са 17-18 милиона декара, с помощта на което виждаме тази зелена България. Но е пропуснат интервалът, в който трябваше да бъдат отгледани гъстите култури и да се сътвори естествена хранителна база за тези дървета, които остават. Най-вече нямаше пазар за такива количества дървесина.
А засушаването?
- Да, на доста места повода е несъразмерното засушаване. Основното е, че ние сме основали култури на несъответствуващи места, тъй като на 500 м н.в. на дъба това засушаване няма да му въздейства, а е залесявано с бял бор. Ясно е, че не може да има бял бор на 500 м н.в.
Често става дума и за всеобщи набези на корояд, ще има ли и тази година такива?
- Тази година задачата е да се движим съвсем редом с развиването на корояда и да следим положението на горите. Нападне ли корояд едно дърво, се вижда пожълтяване на короната. Щом се откри такова дърво, незабавно би трябвало да бъде изчистено. В противоположен случай, събираме единствено умрялата дървесина, след излитането на насекомите.
© null
Вие казахте, че сега се сече повече в сравнение с се засажда. Редно ли е това?
- Обвиненията на хората са, че горските секат, а не залесяват. Навремето са се залесявали по над 200-300 хиляди декара годишно, само че тогава имаше и голи сечи. И откакто в България от 2000 година взехме решение да променим правилника за сечите, в този момент се сече по този начин, че гората да се изрежда последователно, като с това сътворяваме условия да тръгне естествения подраст. Затова към този момент няма освободени голи площи, които да бъдат залесявани.
За оголените площи, които изсичаме в съхнещите култури, имаме контракт с Института за гората да създадат методика, която да прави оценка темпа на естествено обновяване на тези площи. Има места, където потеглят естествените широколистни типове, само че има места, където не потеглят. Там предпочитано ще се залесява единствено с широколистни типове, а където месторастенето разрешава може да има и иглолистни типове.
Предвиждаме и закупуване на машина за контейнерно произвеждане на фиданки, която с останалите разсадници ще покрие следващата година изцяло нуждата от фиданки. С това следва по-сериозно залесяване. На пролет започваме да залесяваме към 200-300 декара на местата, където беше огромният пожар предходната година над Кресна.
Възможно ли е да се ограничи законната сеч?
- Не бих споделил, че би трябвало да се лимитира, тъй като тя е дребен % от годишния приръст на гората. Правилният метод на ръководство на гората е уравновесено прилагане. Ако на 1 хектар гората годишно нараства с 5 кубика, ние сега сечем към 2 кубика. Т.е. гората пораства близо 3 пъти повече от това, което ние употребяваме. Освен това, в други страни интензивността, с която се извеждат сечите е два пъти по-голяма от тази, с която ние работим. Когато се сече с ниска активност, не може да се употребява съвременна техника, до момента в който в целия свят хората работят с харвестъри.
Как могат да се овладеят ерозията и свлачищата?
- Преди 2 години обособихме едни така наречен " защитни гори ". Това са всички гори, които са към речни корита, към пътни артерии, или са в такива зони, където би могло да има ерозия. Там се водят оптимално деликатни сечи. Отделно, над 1.5 милиона от фонд " Инвестиции ", който ние формираме, ще отидат за планиране и ремонт на съществуващи баражи, а в горско стопанство Първомай ще строим и нови баражи.
Еколозите постоянно сигнализират за загуба на биоразнообразие в горите? Има ли такава заплаха?
- Миналата година обособихме 22 500 хектара, които кръстихме гори във фаза на напреднала възраст. Така съвсем всяко горско стопанство има % от територията, в която няма да се правят никакви сечи и никакви залесявания, а горите се оставят на естествените биологични процеси. В обособени сертифицирани стопанства и зоните от Натура 2000 към този момент се резервират и местообитания, където наложително се оставят паднали и остарели дървета, с цел да се запази биоразнообразието.
В момента завършваме със сертификацията по ISO и се приготвя сертификация по FSC, която ще обгръща всички гори в цялото дружество.
Какво става с една гора откакто е сертифицирана?
- Сертифицирането на една гора постанова по-строг надзор, само че и по-сериозни условия по отношение на нас като стопани на гората, и по отношение на компаниите, които правят дърводобив. Например служащият в гората би трябвало да има каска, би трябвало да има защитно облекло, би трябвало да употребява изправна техниката. Това доста затруднява нашата работа, тъй като се изискват средства, старания, образование, само че пък е за положително в последна сметка. Има фабрики и заводи в България, които работят напълно и единствено със сертифицирана дървесина, тъй като към този момент свободният пазар постанова това и ги стимулира.
В предпазените територии и в парковете работите ли?
- Ние работим в естествените паркове, на нашата територия са три – Витоша, Рилски манастир и Беласица. Имаме ограничавания за култивиране на площи в ловното стопанство, с цел да се резервират тревните екосистеми и пасищата, а сечите са с още по-малка активност. Освен това до момента сме вложили над 100 000 лв. в паркова инфраструктура – беседки, мостове, кътове, обозначителни и осведомителни табели.
Как се справяте със случаите на противозаконна сеч на Витоша?
- Оказа се, че е доста мъчно да накараме компаниите да съблюдават разпоредбите и взехме решение всички действия в южната част на Витоша да правим със лични служащи. Спряхме компаниите, които работят там и към този момент трета година нямаме нарушавания.
Има ли проблем с АТВ-та в естествените и националните паркове?
- Проблеми има, изключително на Витоша. Първо, че е рисково АТВ-тата да минават по пътеките, второ те като минат, изключително в калното дъждовно време, алеите стават непроходими. Обозначения със забрани за прекосяване има, само че не могат двама рейнджъри и двама горски да спрат 10 индивида с АТВ-та. Но би трябвало да има и съответно отношение към казуса. Не можем да спрем АТВ-тата без да учредим горски територии, които да дават отговор на техните условия и да ги обозначим като полигони, които те могат да употребяват.
А разрушените горски пътища проблем ли са?
- Строим сега доста нови пътища 3 и 4 категория, които са с трошено-каменните настилка. Подновяваме горската техника, предходната година купихме багери и булдозери, в този момент ще купим и самосвали, и ще стартираме независимо да поддържаме тези пътища, които са 5-6 категория, където няма трошено-каменна настилка.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ