Заекващите хора престават да заекват, когато си мислят, че никой не ги слуша
Над 70 млн. души по целия свят имат говорен недостатък и в дребна или огромна степен заекват (включително настоящия президент на САЩ). Експерти не престават да учат това положение и към момента се пробват да открият неговия извършител.
Сега ново проучване разкрива нещо, което би могло да хвърли повече светлина върху самото заекване и даже да спомогне за откриването на лекуване – когато възрастните, които заекват, са сами и си мислят, че никой не ги слуша, те стартират да приказват обикновено.
Изглежда ключът се крие в знанието, че някой те слуша. Нещо повече – участниците в проучването са били уверени, че безусловно никой не е могъл да чуе какво споделят, а това от своя страна дава солидни научни доказателства за метода, по който другите сюжети засягат положението.
„ Съществуват голям брой анекдотични доказателства, съгласно които хората, които заекват, престават, когато приказват сами, само че този феномен не бе доказан в лабораторни условия най-много тъй като е мъчно да се основат условия, в които хората имат вяра, че са в действителност сами “, споделя Ерик Джаксън, логопед и откривател от Нюйорския университет.
В прочуването взимат присъединяване 23-ма доброволци. Всички те са подложени на 5 разнообразни сюжета – четене на глас, усамотено говорене (единственият сюжет, в който на пръв взор никой не ги слуша), повторение на речта от усамотеното говорене пред двама слушатели, както и два разнообразни диалога с откривателите.
За сюжета с усамотеното говорене участниците са натоварени с три предизвикателни задания, които са свързани с писането на компютърен код и които кардинално подтикват хората да си приказват на глас (казано им е, че в случай че вършат това, ще се оправят по-добре като цяло).
На участниците им се споделя, че няма да бъдат подслушвани, до момента в който правят компютърната задача. Въпреки това откривателите ги следят и записват всичко. Оказва се, че това е единственият сюжет, при който заекването изчезва съвсем напълно при всички 23-ма души.
Степента на заекване при другите сюжети. Източник: Jackson et al., Journal of Fluency Disorders, 2021.
„ Създадохме нов способ, с цел да убедим участниците да си мислят, че са сами – че речта им няма да бъде чута от слушател – и открихме, че при тези условия възрастните хора, които заекват, престават да го вършат “, споделя Джаксън.
След като са осведомени, че са излъгани, всички доброволци вземат решение да продължат с опита. Следващия въпрос е за какво неналичието на слушатели оказва толкоз забележителен резултат върху проблемите с гладкостта на речта.
Това не е нещо, което откривателите са проучили в елементи по време на настоящето си изследване, само че те въпреки всичко означават, че евентуално хората си мислят, че отсрещния човек ги съди или прави оценка и това оказва въздействие върху тях.
Смята се, че заекването е композиция от генетични и неврофизични фактори. Бъдещите проучвания по тематиката могат да се опитат да прегледат и на какъв стадий обществените съображения стартират да засягат дребните деца, които заекват.
" Мисля, че това дава доказателства, че заекването не е просто проблем с " речта ", а че в основата му би трябвало да има мощен обществен съставен елемент ", споделя Джаксън.
Изследването е оповестено в Journal of Fluency Disorders.
Източник: Science Alert
