Приложение показва на всеки колко и за какво харчат бюджетните институции
Над 63 милиарда лева ще похарчи българската страна през 2022 година За пръв път жителите могат да проследят разходването на техните средства на дневна база в налично, интерактивно и елементарно за потребление. Продуктът е създаден взаимно от Института за пазарна стопанска система (ИПИ) и организацията „ Данни за положително “. Инструментът разрешава също по този начин следенето на всяко заплащане на държавните институции от началото на 2019 година досега с опция за най-различни разбивки. Благодарение на приложението обществените разноски у нас в никакъв случай не са били на показ по метод, по който са през днешния ден. Разбивка на заплащанията през СЕБРА за 2021 година Всяка година държавните институции получават средства от бюджета с цел да правят своята активност. Всички обществени институции и бюджетни организации, в това число Националния застрахователен институт и Националната здравноосигурителна каса, регистрират направените заплащания през специфична система, която се назовава Система за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА). Дневните доклади на СЕБРА са от дълго време обществено налични, само че информацията в тях е разпокъсана и прекомерно обемна за разбор. Екипът на “Данни за добро”, благодарение на специалистите от Института за пазарна стопанска система, са приели предизвикването да обобщят тази информация и да я показват благодарение на специфичен инструмент. Той ще улесни всеки, който се интересува от това какъв брой и защо се изразходват парите на данъкоплатците във всяко едно ведомство. В приложението са включени данните от всички дневни доклади на бюджетните организации в СЕБРА от началото на 2019 година досега, като данните се допълват автоматизирано. На процедура това е най-лесният и в това време настоящ инструмент за следене на разноските на страната във всяко едно направление, изваждайки „ на ярко “ ръководството на средствата ден по ден. Инструментът, да вземем за пример, разрешава относително елементарно да се проследят в огромен подробност обществените разноски през първия месец от новата година. По-долу е показана извадка на направени заплащания за над 3,8 милиарда лева през януари 2022 година Близо 1/3 от тези разноски са направени на 7 януари, когато са платени пенсиите през бюджета на Националния застрахователен институт на стойност над 900 млн. лева Другите огромни заплащания през януари 2022 година са общо 570 млн. лева прехвърляния към общините – главно за делегираните държавни действия, както и над 400 млн. лева заплащания от Националната здравноосигурителна каса. Месечен обзор на заплащания през СЕБРА за януари 2022 година Новото приложение разрешава да се проследят и голям брой проблеми, които другояче бягат от публичното внимание. През 2021 година да вземем за пример са регистрирани тегления на левове в брой от бюджетните организации в размер на над 12,5 млн. лева Близо 4,9 млн. лева от тези средства са съсредоточени в Народното събрание. Оказва се, че Народното събрание регулярно тегли огромни суми в брой с цел да прави кешови разплащания. През 2020 година тези средства са били в размер на 9,9 млн. лева, като най-вероятно неналичието на работещо Народно събрание през огромни интервали от 2021 година е повода за свиването на средствата през миналата година. За първите два месеца на 2022 година Народното събрание е отчело тегления в брой за към 500 хиляди лева. Календар на теглените средства в брой (в лева) от бюджетните организации през 2020 година ИПИ насочи питане до петте институции, които са отчели максимален размер на тегленията в брой през 2021 година Очаквано част от заплащанията в брой са за заплати, командировки и представителни разноски, само че има и значително средства, които са регистрирани в перото „ други “. В отговора от Народното събрание да вземем за пример регистрират над 3,4 млн. лева заплащания в брой по перото „ други разноски “ през 2021 година Тук може да се запознаете с отговорите на въпросните институции: виж справките от Народно заседание, Министерство на външните работи, Конституционен съд, Софийски университет " Св. Климент Охридски " и Висш правосъден съвет. Примерът с заплащанията в брой е задоволително характерен, с цел да илюстрира опциите за надзор от страна на жителите през новия инструмент. Разходите на всяка институция могат да бъдат проследени на дневна база със закъснение от едвам няколко дни. Единствено разноските на общините не се виждат в СЕБРА. През 2022 година обаче Столична община се трансформира в първата община в страната, която е поканена от Министерство на финансите за пилотно включване в СЕБРА. Това значи, че бюджетните средства на Столична община се обслужват от Българска народна банка, като системата разрешава да се прави информация за придвижването на парите във всеки миг.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ




