Болното правосъдие в издирване на справедливост
Над 500 нарушители с ефикасни присъди са избегнали правораздаване и се укриват, макар че са наказани на отнемане от независимост или пожизнен затвор. Това сочи анализът на прокуратурата и данните от първоинстанционните прокуратури. Справката се базира единствено на информация от към половината от прокуратурите в страната и даже не е цялостна. Очаква се при започване на февруари данните да бъдат дефинитивни, а след разбора им евентуално ще бъдат направени и законодателни промени.
Впрочем, основният прокурор Сотир Цацаров към този момент загатна за една такава смяна малко след случая в Нови Искър. По време на чуване пред вътрешната комисия в Народното събрание той предложи задържането на наказаните да не бъдат ангажимент на Главна дирекция " Изпълнение на наказванията " (ГДИН) към правосъдното министерство, а на Министерство на вътрешните работи. Причината - липса на задоволително запас и пълномощия. Служителите на ГДИН нямат пълномощия да търсят наказани, а единствено " да ги привеждат в пандиза ". Идеята на основния прокурор е при положение, че наказан се укрие, той да бъде търсен от Министерство на вътрешните работи и отвеждан до пандиза от ГДИН. Това е едно от вероятните решения, само че единствено на част от казуса. Един от главните въпроси остава не кой търси бегълците от правораздаване, а по какъв начин се търсят.
Разследването по случая в Нови Искър даде въпреки и бегла визия за тежкото състояние по издирването. На една от конференциите основният секретар на Министерство на вътрешните работи Младен Маринов изясни, че Росен Ангелов е разгласен за общодържавно търсене от 2009 година През тези години няколко пъти служители на реда проверявали сигнали, че е бил видян, само че тези инспекции не дали никакъв резултат. Дори и единствено това самопризнание на основният секретар на Министерство на вътрешните работи е изцяло задоволително да създадем няколко извода. Министерство на вътрешните работи действително никого не търси, тъй като няма нужния потенциал и запас - нито финансов, нито човешки, нито агентурен. Да не приказваме за професионален. Още нещо - кой в България знае кои и какъв брой са търсените и защо ги търсят? Дали пенсионерите от ямболското село Кукорево знаят, че Росен Ангелов е бил търсен? А в случай че знаеха, дали биха могли да го разпознаят? А в случай че той фактически е бил толкоз рисков, дали пък нямаше да се притеснят от вероятно възмездие, в случай че оповестят за него на органите?
Някой дали си спомня по какъв начин изглеждаше Илиан Тодоров? Той се търси и от Интерпол и е един от общо 75 мъже и дами, които България търси по отношение на тежки каузи и присъди. Тодоров е килърът (с дефинитивно влезнала в действие присъда) от столичния клуб " Соло ", който затри живота на двама младежи и опита да убие още един. Освен околните му, почернените фамилии и публицистите, надали някой помни по какъв начин изглеждаше. Изчезнаха и двама от убийците на студента по медицина Стоян Балтов, който бе ритан до гибел пред дискотека " Амнезия " в " Студентски град ". Някой помни ли, че те изчезнаха малко преди да влязат в пандиза? А кой, с изключение на околните им, помни по какъв начин изглеждаха? Бегълци от правораздаване са и братя Галеви. Някои даже ги назоваха БеГалеви. А в тази ситуация даже не приказваме за търсени пенсионери, избягали възпитаници на инат на родителите си или отвлечени за откуп. Докато се разчита на обществото да алармира, такива случаи ще има.
Част от измененията и поправките в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които влязоха в действие от 5 ноември предходната година, дадоха вяра за смяна. От прокуратурата регистрираха, че за по-малко от един месец Върховната касационна прокуратура, следвайки новите правила по Наказателно-процесуален кодекс, е задържала 54 лица, след влизане в действие на решението на Върховния касационен съд. Веднага след влизане на решението в действие се пристъпва към осъществяването й. И до момента в който присъдата не бъде изпълнена, тя не вижда бял ден, т.е. не се оповестява обществено. До тук добре. Но въпросните ремонти родиха и рядкости. И занапред ще раждат. Първият е присъдата на групата за мокри поръчки на Петър Стоянов-Сумиста - " Килърите ". Наказанията на членовете бяха избрани и дефинитивни, а те - в пандизите и арестите по други каузи. Но пък присъдата остана загадка. Не за друго, а с цел да не вземат да избягат. Процесът бе задоволително гръмък и прелюбопитен и нямаше по какъв начин да бъде подминат от медиите, които се допитаха до " свои " източници - кой от кой по-неосведомени. Заглавията в първите дни след присъдата на " Килърите " бяха в няколко разновидността - две-три доживотни присъди и още няколко други. Какви тъкмо бе мъчно да се каже.
Каквото и да покажат данните и разбора на прокуратурата при започване на февруари, промени в болното законодателство фактически би трябвало да има. Дори са в известна степен закъснели. Но в тази материя би трябвало да се пипа извънредно деликатно и премислено, с цел да не се появяват правни парадокси и рядкости. И в последна сметка - с цел да доведат до някаква правдивост.
Впрочем, основният прокурор Сотир Цацаров към този момент загатна за една такава смяна малко след случая в Нови Искър. По време на чуване пред вътрешната комисия в Народното събрание той предложи задържането на наказаните да не бъдат ангажимент на Главна дирекция " Изпълнение на наказванията " (ГДИН) към правосъдното министерство, а на Министерство на вътрешните работи. Причината - липса на задоволително запас и пълномощия. Служителите на ГДИН нямат пълномощия да търсят наказани, а единствено " да ги привеждат в пандиза ". Идеята на основния прокурор е при положение, че наказан се укрие, той да бъде търсен от Министерство на вътрешните работи и отвеждан до пандиза от ГДИН. Това е едно от вероятните решения, само че единствено на част от казуса. Един от главните въпроси остава не кой търси бегълците от правораздаване, а по какъв начин се търсят.
Разследването по случая в Нови Искър даде въпреки и бегла визия за тежкото състояние по издирването. На една от конференциите основният секретар на Министерство на вътрешните работи Младен Маринов изясни, че Росен Ангелов е разгласен за общодържавно търсене от 2009 година През тези години няколко пъти служители на реда проверявали сигнали, че е бил видян, само че тези инспекции не дали никакъв резултат. Дори и единствено това самопризнание на основният секретар на Министерство на вътрешните работи е изцяло задоволително да създадем няколко извода. Министерство на вътрешните работи действително никого не търси, тъй като няма нужния потенциал и запас - нито финансов, нито човешки, нито агентурен. Да не приказваме за професионален. Още нещо - кой в България знае кои и какъв брой са търсените и защо ги търсят? Дали пенсионерите от ямболското село Кукорево знаят, че Росен Ангелов е бил търсен? А в случай че знаеха, дали биха могли да го разпознаят? А в случай че той фактически е бил толкоз рисков, дали пък нямаше да се притеснят от вероятно възмездие, в случай че оповестят за него на органите?
Някой дали си спомня по какъв начин изглеждаше Илиан Тодоров? Той се търси и от Интерпол и е един от общо 75 мъже и дами, които България търси по отношение на тежки каузи и присъди. Тодоров е килърът (с дефинитивно влезнала в действие присъда) от столичния клуб " Соло ", който затри живота на двама младежи и опита да убие още един. Освен околните му, почернените фамилии и публицистите, надали някой помни по какъв начин изглеждаше. Изчезнаха и двама от убийците на студента по медицина Стоян Балтов, който бе ритан до гибел пред дискотека " Амнезия " в " Студентски град ". Някой помни ли, че те изчезнаха малко преди да влязат в пандиза? А кой, с изключение на околните им, помни по какъв начин изглеждаха? Бегълци от правораздаване са и братя Галеви. Някои даже ги назоваха БеГалеви. А в тази ситуация даже не приказваме за търсени пенсионери, избягали възпитаници на инат на родителите си или отвлечени за откуп. Докато се разчита на обществото да алармира, такива случаи ще има.
Част от измененията и поправките в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които влязоха в действие от 5 ноември предходната година, дадоха вяра за смяна. От прокуратурата регистрираха, че за по-малко от един месец Върховната касационна прокуратура, следвайки новите правила по Наказателно-процесуален кодекс, е задържала 54 лица, след влизане в действие на решението на Върховния касационен съд. Веднага след влизане на решението в действие се пристъпва към осъществяването й. И до момента в който присъдата не бъде изпълнена, тя не вижда бял ден, т.е. не се оповестява обществено. До тук добре. Но въпросните ремонти родиха и рядкости. И занапред ще раждат. Първият е присъдата на групата за мокри поръчки на Петър Стоянов-Сумиста - " Килърите ". Наказанията на членовете бяха избрани и дефинитивни, а те - в пандизите и арестите по други каузи. Но пък присъдата остана загадка. Не за друго, а с цел да не вземат да избягат. Процесът бе задоволително гръмък и прелюбопитен и нямаше по какъв начин да бъде подминат от медиите, които се допитаха до " свои " източници - кой от кой по-неосведомени. Заглавията в първите дни след присъдата на " Килърите " бяха в няколко разновидността - две-три доживотни присъди и още няколко други. Какви тъкмо бе мъчно да се каже.
Каквото и да покажат данните и разбора на прокуратурата при започване на февруари, промени в болното законодателство фактически би трябвало да има. Дори са в известна степен закъснели. Но в тази материя би трябвало да се пипа извънредно деликатно и премислено, с цел да не се появяват правни парадокси и рядкости. И в последна сметка - с цел да доведат до някаква правдивост.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ