Публичният достъп до над 470 хил. декара земи и гори е блокиран
Над 470 хиляди декара земи и гори са лимитирани за публичен достъп от 107 ловни огради на територията на страната, или повече от територията на естествен парк " Пирин ". Това демонстрира инспекция на самодейността " Зелени закони ". По данни на организацията става въпрос за към 50 частни компании, които управляват достъпа.
" Изграждането на ловни огради се прави извънредно непрозрачно, без да се заплаща право на прилагане и без да се регистрират ползите на притежателите на земи и на останалите заинтригувани страни в горите. В множеството случаи рестриктивните мерки се постановат без претекстове, със противоречиви периоди, при неналичието на координация със заинтригуваните страни и с лимитирана гласност ", пишат от " Зелени закони ".
Оградите на спора
Законът за лова и запазване на дивеча разрешава на Министерство на земеделието храните и водите и подопечните му държавни дружество, към които има ловни стопанства и ловни сектори, да организират търгове за взаимна активност за запазване и възстановяване на дивеча за по 15 години. Сред най-известните все още в областта на менажирането на ловни стопанства са Валентин Златев, Емил Димитров, Румен Гайтански - Вълка, Христо Ковачки от скоро с дивечовъден сектор " Рила ", Гео Дундадов и така нататък
Процедурите обаче са извънредно непрозрачни макар че става въпрос за държавни земи, като информация за спечелилите не се разгласява. Впоследствие тук-там се появяват огради, а в някои случаи, както с държавно ловно стопанство " Искър " - и хотели без строителни разрешителни. " Зелени закони " стъпват на данни за оградите, предоставени от МЗХГ. Преобладаваща част от оградите са под контрола на 50 частни компании, а останалите се стопанисват от десетина стопанства и десетина ловни дружинки, изясняват от там. Сред посочените образците са оградата на дивечовъдния сектор " Каркария ", ограничаваща достъпа до тракийското светилище " Гарванов камък " в Родопите, огради в Еленския и Етрополския балкан.
Законът и заповедите
Съгласно Закона за лова и опазването на дивеча (ЗЛОД) в " Натура 2000 " се позволява създаване на оградени площи за отглеждане на дивеч след документално позволение на Изпълнителна организация по горите и след оценка за зоните по Натура 2000, като обособяването на оградените площи става със заповед на МЗХГ. " За построяването на тези ловни огради, обаче не са открити каквито и да е било писмени позволения от страна на ИАГ, нито заповеди на МЗХГ ", пишат от Зелени закони.
Достъпът до цели дивечовъдни сектори (с повърхност сред 10000 и 100000 дка) пък може да бъде лимитиран " краткотрайно " със заповед на шефовете на районните дирекции по горите по искане на лицата стопанисващи дивеча, когато е належащо " запазване на биотехнически уреди и в полза на здравето и сигурността на жителите ". А по Закона за горите районните дирекции могат да лимитират достъпа в период до 3 месеца, при потребност от " опазването на горските територии и дивеча ", както и " в полза на здравето и сигурността на жителите ".
" Изграждането на ловни огради се прави извънредно непрозрачно, без да се заплаща право на прилагане и без да се регистрират ползите на притежателите на земи и на останалите заинтригувани страни в горите. В множеството случаи рестриктивните мерки се постановат без претекстове, със противоречиви периоди, при неналичието на координация със заинтригуваните страни и с лимитирана гласност ", пишат от " Зелени закони ".
Оградите на спора
Законът за лова и запазване на дивеча разрешава на Министерство на земеделието храните и водите и подопечните му държавни дружество, към които има ловни стопанства и ловни сектори, да организират търгове за взаимна активност за запазване и възстановяване на дивеча за по 15 години. Сред най-известните все още в областта на менажирането на ловни стопанства са Валентин Златев, Емил Димитров, Румен Гайтански - Вълка, Христо Ковачки от скоро с дивечовъден сектор " Рила ", Гео Дундадов и така нататък
Процедурите обаче са извънредно непрозрачни макар че става въпрос за държавни земи, като информация за спечелилите не се разгласява. Впоследствие тук-там се появяват огради, а в някои случаи, както с държавно ловно стопанство " Искър " - и хотели без строителни разрешителни. " Зелени закони " стъпват на данни за оградите, предоставени от МЗХГ. Преобладаваща част от оградите са под контрола на 50 частни компании, а останалите се стопанисват от десетина стопанства и десетина ловни дружинки, изясняват от там. Сред посочените образците са оградата на дивечовъдния сектор " Каркария ", ограничаваща достъпа до тракийското светилище " Гарванов камък " в Родопите, огради в Еленския и Етрополския балкан.
Законът и заповедите
Съгласно Закона за лова и опазването на дивеча (ЗЛОД) в " Натура 2000 " се позволява създаване на оградени площи за отглеждане на дивеч след документално позволение на Изпълнителна организация по горите и след оценка за зоните по Натура 2000, като обособяването на оградените площи става със заповед на МЗХГ. " За построяването на тези ловни огради, обаче не са открити каквито и да е било писмени позволения от страна на ИАГ, нито заповеди на МЗХГ ", пишат от Зелени закони.
Достъпът до цели дивечовъдни сектори (с повърхност сред 10000 и 100000 дка) пък може да бъде лимитиран " краткотрайно " със заповед на шефовете на районните дирекции по горите по искане на лицата стопанисващи дивеча, когато е належащо " запазване на биотехнически уреди и в полза на здравето и сигурността на жителите ". А по Закона за горите районните дирекции могат да лимитират достъпа в период до 3 месеца, при потребност от " опазването на горските територии и дивеча ", както и " в полза на здравето и сигурността на жителите ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ