Над 40 деца се включиха в нестандартно хоби – промиване на речен златоносен пясък
Над 40 деца се включиха в ексцентрично занимание – промиване на речен златоносен пясък в двора на Регионален исторически музей “Акад. Йордан Иванов” – Кюстендил. Проявата се провежда от ОДК - Кюстендил и ХТМУ - София, като на събитието участваха зам.-ректорът по научна активност на университета проф. доктор, инж. Емил Михайлов и преподаватели.
Зам-деканът на факултета по металургия и материалознание доцент доктор инж. Ирена Михайлова обясни на присъстващите типа, произхода, градежа и находищата на минералите от дребната минераложка галерия, която гостите от ХТМУ.
В промиването на златоносен пясък се включиха над 40 деца, които се забавляваха с любознание и вдъхновение. Успяха да добият и първите златни частици, а някои от тях бяха безапелационни, че ще продължат и отсега нататък с заниманието си. „ Не по-малък беше ползата и измежду възрастните. Всички доста се забавляваха, тъй като сходно нещо до този миг не е правено в района. Промиването на златоносен пясък пък се трансформира в едно прелестно занимание за дребни и огромни “, обясниха уредниците от ОДК - Кюстендил.
През последните две години златотърсачи безусловно луднаха да закупуват аграрни земи, намиращи се в непосредствена непосредственост до река Струма в Кюстендилско. Най-активни са златарите в региона на селата Копиловци, Шишковци, Шипочано. На места там има издълбани ями до 20 метра дълбочина. Расте ползата и към парцелите в региона на Трекляно, където канадска компания получи позволение да изследва за злато.
Според геолози в Треклянско залежите от злато са големи – може би най-големите в Европа, само че те са на огромна дълбочина. Злато има и по поречието на река Струма – към 4 тона разсипно злато със наличие 0,17 грама в пространствен метър баластра и речен материал.
„ Наистина доста хора започнаха да се занимават с тази активност, различен е въпроса какво изкарват. Аз също съм виждал неведнъж златотърсачи, които с машини търсеха златни частици. Казват, че закупували земите, с цел да могат умерено да събират от скъпия метал “, разяснява 34-годишен кюстендилец, написа "Монитор ".
По негови думи сходен тип части земя коствали по към 5 хиляди лева за декар. Стигало се даже и до покупко-продажби за 6 хиляди лева, само че това не съумяха да потвърдят локални брокери.
„ По какъв брой злато може да се добие е доста релативно. Например аз с дребни уреди съм добивал за един ден 0.50 гр., а на идващия и 1.50 грама. Така че не мога да кажа с акуратност. Иначе самата техника и сита са моя направа. Успях да си ги направя с много четене и ровене в интернет “, разяснява и 20-годишно момче, което е измежду запалените златоръсачи в Кюстендилско.
Откритият скъп метал той предлага на локални златарски ателиета, които изкупуват грама по 70 лева
Зам-деканът на факултета по металургия и материалознание доцент доктор инж. Ирена Михайлова обясни на присъстващите типа, произхода, градежа и находищата на минералите от дребната минераложка галерия, която гостите от ХТМУ.
В промиването на златоносен пясък се включиха над 40 деца, които се забавляваха с любознание и вдъхновение. Успяха да добият и първите златни частици, а някои от тях бяха безапелационни, че ще продължат и отсега нататък с заниманието си. „ Не по-малък беше ползата и измежду възрастните. Всички доста се забавляваха, тъй като сходно нещо до този миг не е правено в района. Промиването на златоносен пясък пък се трансформира в едно прелестно занимание за дребни и огромни “, обясниха уредниците от ОДК - Кюстендил.
През последните две години златотърсачи безусловно луднаха да закупуват аграрни земи, намиращи се в непосредствена непосредственост до река Струма в Кюстендилско. Най-активни са златарите в региона на селата Копиловци, Шишковци, Шипочано. На места там има издълбани ями до 20 метра дълбочина. Расте ползата и към парцелите в региона на Трекляно, където канадска компания получи позволение да изследва за злато.
Според геолози в Треклянско залежите от злато са големи – може би най-големите в Европа, само че те са на огромна дълбочина. Злато има и по поречието на река Струма – към 4 тона разсипно злато със наличие 0,17 грама в пространствен метър баластра и речен материал.
„ Наистина доста хора започнаха да се занимават с тази активност, различен е въпроса какво изкарват. Аз също съм виждал неведнъж златотърсачи, които с машини търсеха златни частици. Казват, че закупували земите, с цел да могат умерено да събират от скъпия метал “, разяснява 34-годишен кюстендилец, написа "Монитор ".
По негови думи сходен тип части земя коствали по към 5 хиляди лева за декар. Стигало се даже и до покупко-продажби за 6 хиляди лева, само че това не съумяха да потвърдят локални брокери.
„ По какъв брой злато може да се добие е доста релативно. Например аз с дребни уреди съм добивал за един ден 0.50 гр., а на идващия и 1.50 грама. Така че не мога да кажа с акуратност. Иначе самата техника и сита са моя направа. Успях да си ги направя с много четене и ровене в интернет “, разяснява и 20-годишно момче, което е измежду запалените златоръсачи в Кюстендилско.
Откритият скъп метал той предлага на локални златарски ателиета, които изкупуват грама по 70 лева
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ