Науката за депресията
Над 350 млн. души по света страдат от меланхолия. Без подозрение това е огромен и сериозен проблем. Но какво в действителност се случва с един депресиран човек, пита AsapSCIENCE? Има ли биологично пояснение за тези крайни усеща на горест?
В предишното депресията е описвана постоянно като „ химически дисбаланс “ в мозъка. Като цяло учените вярвали, че виновността е в невротрансмитора серотонин, постоянно именуван веществото на положителното въодушевление. Единственото същинско доказателство за това обаче било следното – когато на хора с меланхолия са предписани медикаменти за повишение на серотонина, признаците им се облекчавали. Да, комплицирани химични субстанции несъмнено имат роля. С тях обаче не се изчерпва сложността на депресията.
През последните години учените виждат, че растежът и връзките на мозъчните кафези може и да играят значима роля. Ако надникнем в мозъка на депресиран човек, ще забележим, че амоновият рог е преднамерено по-малък от междинното. Други елементи на мозъка също са наранени физически, само че тъкмо тази част управлява мемоари и страсти. И колкото по-дълго човек е депресиран, толкоз по-малък е амоновият рог. Клетките и връзките се утежняват. Оказва се, че сякаш точно стресът е основната причина за намаляването на нови неврони в тази част на мозъка. Всъщност, изследванията сочат, че когато тя се регенерира и нови неврони се подтикват, настроението се усъвършенства. Интересното е, че доста от новите лекарства, в това число тези, които въздействат на равнищата на серотонина, имат индиректен резултат върху растежа на мозъчните кафези. Вероятно за това медикаменти със серотонин оказват помощ на някои пациенти Те спомагат за отделянето на други субстанции, които подтикват неврогенезата или растежа на нови неврони. Имайки това поради, някои учени имат вяра, че фокусът би трябвало да бъде върху лекарства, които влияят директно на неврогенезата.
Но даже невроните и веществата да оказват най-силно въздействие, доста генетични фактори също са открити. Едно съответно изследване демонстрира, че вариации в гена на транспортера на серотонин, прави хората по-склонни към меланхолия. Всеки човек има два броя от този ген – по един от всеки родител. Той може да бъде „ пай “ или „ дълъг “. При изследването на 800 младежи в границите на 5 години е открито, че 33 % тези с 1 пай ген се депресират след стресиращи житейски проблеми. Тези с 2 къси се влошавали още повече. От друга страна, хората с 2 дълги гена са по-склонни да се депресират при същите житейски проблеми. Много други гени също оказват въздействие върху предразположеността към меланхолия. В това има логичност, защото депресията и биполярното разстройство се предават сред поколенията. Проучванията при еднояйчни близнаци демонстрират, че в случай че единият има биполярно разстройство, то другият има 60-80 % възможност също да го развие.
Докато открием главната причина (или причини) за депресията (не би трябвало да забравяме, че съществува голям лист с вторични аргументи, които влияят), е значимо да запомним, че депресията е болест с биологична основа. Това не е просто положение на уязвимост, което някой би трябвало да превъзмогне, или нещо, върху което имаме осъзнато въздействие. Както при сърдечните болести или рак, е значимо да има повече изясненост по тематиката, с цел да се привлекат още запаси, които да доведат до повече изследвания.
