Иван Сухиванов произведе поредния скандал в бургаската писателска общност
Над 20 създатели възстанаха против опитите му да избавя кожата си посредством внушения, че списание " Море " е пред закриване
Бургаският стихотворец Иван Георгиев Иванов, прочут с литературния си псевдоним Сухиванов, създаде следващия скандал в бургаската писателска общественост, която и без друго не го долюбва изключително доста. През 2016 година той си навлече гнева на гилдията, откакто се предложи самичък за почетен жител, а също така настояваше, че му е пристигнал реда да бъде отличен с премията „ Златен Пегас “. Още тогава негови събратя по перо му обясниха, че това е отличие за високи литературни достижения, а не опашка за кренвирши, на която се пази ред.
Сега Иван Сухиванов е подал тъжба, че списания „ Море “, на което е редактор, било пред закриване. И това още веднъж разбуни духовете. Според членове на писателската общественост в града, Сухиванов трепери за поста си и постоянно, когато се почувства заплашен, „ алармира “ уважавани литературни хора, че нещо неприятно се случва със списание „ Море “.
В уеб страницата на Бургаската писателска общественост излезе гневна позиция, озаглавена: „ Никой не протяга ръка на списание „ Море “, в която има доста любопитни елементи.
Ето и текста:
Тези дни книжовен Бургас още веднъж е във фокуса на вниманието, генерирано от следващата тъжба на Иван Сухиванов, че списание “Море ” е пред закриване. Всеки път, когато редакторът му Сухиванов се почувства заплашен от уволняване след следващия си гаф, след следващата корист със служебно състояние (напр. потвърдено при изплащането на хонорари) или поради неизброимите си интриги, с които манипулира сътрудници, медии, интернет пространство и прочие (за въпросните злоупотреби живеещите отвън Бургас няма по какъв начин да знаят), той прибягва до едно и също изпитано средство: подвига паника, че някакви зли сили са си наумили да посегнат на списанието и да го погубят. Незабавно “сигнализира ” високоуважавани литературни хора, че нещо неприятно се случва на “Море ” и доста от литераторите, същински разтревожени за ориста на бургаското издание, за n-ти път се хващат на “сигнала ” на Сухиванов, провеждат се и пишат следващото Отворено писмо до Кмета на нашия град с гледище то да бъде избавено. Спасено от какво и от кого? Нали тъкмо Община Бургас поддържа толкоз години списанието, освен това с впечатляваща финансова поддръжка. И нали най-вече за бургаските пишещи то е било опция за изява десетилетия наред. В Бургас въпреки всичко живеят и пишат и други поети и писатели с изключение на Сухиванов, и те напълно не са безименни. Кой от тях въобще би имал нещо срещу “Море ”?
Истината е, че от редакторския екип остана Иван Сухиванов – ярко небе на сътрудниците ни Росен Друмев и Георги Ингилизов! – по тази причина Управителният съвет на Бургаската писателска общественост назначи двама нови редактори на мястото на умрелите. Сухиванов възропта, изиска самичък “да кара литературния трен ” на Бургас, както доста пъти е заявявал обществено. Според него единственият, който може да прави списание в Бургас, това е той, други надарени, осведомени по отношение на създателите, книгите, процесите, развойните трендове и прочие в актуалната българска и европейска литература наоколо няма. Разбира се, че има, техните имена са известни на ценителите на актуалната лирика и на прозата и са гордостта на книжовен Бургас.
Уважаеми сътрудници, които сте организирали следващата “спасителна ” акция, знаете ли, че за не една от своите провинения Сухиванов можеше да бъде уволнен дисциплинарно? Той към този момент има публично предизвестие. Все отново, с цел да не остане без работа, бе осъден само да не взе участие пет години в журито на Конкурса “Христо Фотев ”. (Запитайте се за какво тъкмо в журито на съответния конкурс и отговорът може самичък да ви намери). Т ъй като това, което Иван Сухиванов бе направил, беше отвън мярката за преданост на виновен чиновник и най-много отвън мярката за морал на публицист и човек, Бургаска писателска общественост на свое Общо заседание го изключи и той в продължение на няколко години не беше неин член. Впоследствие още веднъж се откриха милостиви хора, които да се застъпят и беше признат наново. Изобщо в Бургас всеки Управителен съвет и всяка Етична комисия нонстоп се занимават с въпросната личност.
Тази година наказването му изтече и не щеш ли още веднъж се появи като журиращ в същия конкурс. Нашият сътрудник Иван Сухиванов е всемогъщ оценител-журиращ, несъмнено десетки и десетки са състезанията, в които се изявява като подобен. Е, по никакъв метод не му се пречи в това отношение, той има свободата да взе участие, където откри за добре. Но чувствайки се безнаказан, работи както откри за добре и във всяко друго отношение. Прави го, тъй като е сигурен, че има “свои хора ”, които биха се декларирали в негова отбрана при всевъзможни условия.
Нормално е писатели, живеещи отвън града ни, да реагират непринудено с мисълта, че избавят национална литературна полезност, каквато несъмнено е “Море ”. Но са го създали, без да са осведомени със обстановката, в центъра на която за следващ път е сътрудника Сухиванов. Затова желаеме да спрем вниманието им върху следното: без значение от нашата благосклонност и колегиалната ни емпатия, не всеки път е уместно да залагаме името си в поддръжка на един потвърдено манипулативен човек, привикнал да злоупотребява с доверието на почтените хора. Разбираме, че той е разпратил и продължава да разпраща писма с подвеждащо наличие до десетки и десетки поети и писатели, които, бидейки и наши другари, в неразбиране ни задават въпроса каква заплаха за списание “Море ” се е задала още веднъж.
Никаква, скъпи другари. За следващ път ясно и изрично заявяваме следното: никой няма желание да протяга ръка на списание “Море ”. Абсурдно е да се внушава в общественото пространство, че таман в Бургас може да се случи сходно нещо! Не би ни минало и през разум да унищожим основаното с обич, грижа, отговорност и подготвеност от Недялко Йорданов, Христо Фотев, Янаки Петров, Славчо Чернишев, Николай Искъров, Стоянка Грудова, Иван Апостолов, Иван Благоев, Илия Буржев. Това би означавало, че сме подготвени да поругаем светлия, извисен и извисяващ дух на книжовен Бургас, с който всички ние сме закърмени. Не позволяваме и че ще се откри български публицист, който да повярва, че таман в Бургас може да се случи сходно нещо.
Списанието си е живо, работата продължава. Ако има нещо, което би трябвало в допълнение да се обмисли, реши и реши по отношение на списването на “Море ”, с цел да има то още по-привлекателен тип, повярвайте, в Бургас има кой да предложи обновена идея. Все отново изданието, въпреки и национално, е на първо място бургаско – финансирано е от Община Бургас, всички досегашни екипи, разбираемо, са били от бургаски поети и писатели и по този начин ще бъде и отсега нататък. Така че настояваме за почитание към всичко, което Бургас е правил и продължава да прави за положителното име на списанието.
Силно се надяваме и че положителните хора най-накрая ще престанат да имат вяра на Сухиванов и повече няма да бързат да оказват помощ, когато това въобще не се постанова.
Позицията е подкрепена от Николай Фенерски, ръководител на Бургаска писателска общественост, Бина Калс, заместник-председател, Слави Томов, публицист, Елка Василева, стихотворец и публицист, Татяна Йотова, стихотворец. Всички те са членове на Управителния съвет. Към тях са се включили още Керана Ангелова, публицист, Роза Боянова – стихотворец, Наталия Недялкова - стихотворец и преводач, Иван Брегов – стихотворец, Добрина Топалова - книжовен критик, Симеон Димитров – стихотворец и режисьор, Янчо Михайлов - стихотворец и публицист, Любомир Калудов – публицист, Живка Иванова – публицист, Елена Янева – стихотворец и преводач, Роза Максимова – стихотворец, Румяна Емануилиду – издател, проф. д.н. Галя Христозова – лингвист, Константин Корадов - ръководител на Етичната комисия в БПО, Соня Кехлибарева – краевед, проф. д.ф.н. Калина Лукова.
Бургаският стихотворец Иван Георгиев Иванов, прочут с литературния си псевдоним Сухиванов, създаде следващия скандал в бургаската писателска общественост, която и без друго не го долюбва изключително доста. През 2016 година той си навлече гнева на гилдията, откакто се предложи самичък за почетен жител, а също така настояваше, че му е пристигнал реда да бъде отличен с премията „ Златен Пегас “. Още тогава негови събратя по перо му обясниха, че това е отличие за високи литературни достижения, а не опашка за кренвирши, на която се пази ред.
Сега Иван Сухиванов е подал тъжба, че списания „ Море “, на което е редактор, било пред закриване. И това още веднъж разбуни духовете. Според членове на писателската общественост в града, Сухиванов трепери за поста си и постоянно, когато се почувства заплашен, „ алармира “ уважавани литературни хора, че нещо неприятно се случва със списание „ Море “.
В уеб страницата на Бургаската писателска общественост излезе гневна позиция, озаглавена: „ Никой не протяга ръка на списание „ Море “, в която има доста любопитни елементи.
Ето и текста:
Тези дни книжовен Бургас още веднъж е във фокуса на вниманието, генерирано от следващата тъжба на Иван Сухиванов, че списание “Море ” е пред закриване. Всеки път, когато редакторът му Сухиванов се почувства заплашен от уволняване след следващия си гаф, след следващата корист със служебно състояние (напр. потвърдено при изплащането на хонорари) или поради неизброимите си интриги, с които манипулира сътрудници, медии, интернет пространство и прочие (за въпросните злоупотреби живеещите отвън Бургас няма по какъв начин да знаят), той прибягва до едно и също изпитано средство: подвига паника, че някакви зли сили са си наумили да посегнат на списанието и да го погубят. Незабавно “сигнализира ” високоуважавани литературни хора, че нещо неприятно се случва на “Море ” и доста от литераторите, същински разтревожени за ориста на бургаското издание, за n-ти път се хващат на “сигнала ” на Сухиванов, провеждат се и пишат следващото Отворено писмо до Кмета на нашия град с гледище то да бъде избавено. Спасено от какво и от кого? Нали тъкмо Община Бургас поддържа толкоз години списанието, освен това с впечатляваща финансова поддръжка. И нали най-вече за бургаските пишещи то е било опция за изява десетилетия наред. В Бургас въпреки всичко живеят и пишат и други поети и писатели с изключение на Сухиванов, и те напълно не са безименни. Кой от тях въобще би имал нещо срещу “Море ”?
Истината е, че от редакторския екип остана Иван Сухиванов – ярко небе на сътрудниците ни Росен Друмев и Георги Ингилизов! – по тази причина Управителният съвет на Бургаската писателска общественост назначи двама нови редактори на мястото на умрелите. Сухиванов възропта, изиска самичък “да кара литературния трен ” на Бургас, както доста пъти е заявявал обществено. Според него единственият, който може да прави списание в Бургас, това е той, други надарени, осведомени по отношение на създателите, книгите, процесите, развойните трендове и прочие в актуалната българска и европейска литература наоколо няма. Разбира се, че има, техните имена са известни на ценителите на актуалната лирика и на прозата и са гордостта на книжовен Бургас.
Уважаеми сътрудници, които сте организирали следващата “спасителна ” акция, знаете ли, че за не една от своите провинения Сухиванов можеше да бъде уволнен дисциплинарно? Той към този момент има публично предизвестие. Все отново, с цел да не остане без работа, бе осъден само да не взе участие пет години в журито на Конкурса “Христо Фотев ”. (Запитайте се за какво тъкмо в журито на съответния конкурс и отговорът може самичък да ви намери). Т ъй като това, което Иван Сухиванов бе направил, беше отвън мярката за преданост на виновен чиновник и най-много отвън мярката за морал на публицист и човек, Бургаска писателска общественост на свое Общо заседание го изключи и той в продължение на няколко години не беше неин член. Впоследствие още веднъж се откриха милостиви хора, които да се застъпят и беше признат наново. Изобщо в Бургас всеки Управителен съвет и всяка Етична комисия нонстоп се занимават с въпросната личност.
Тази година наказването му изтече и не щеш ли още веднъж се появи като журиращ в същия конкурс. Нашият сътрудник Иван Сухиванов е всемогъщ оценител-журиращ, несъмнено десетки и десетки са състезанията, в които се изявява като подобен. Е, по никакъв метод не му се пречи в това отношение, той има свободата да взе участие, където откри за добре. Но чувствайки се безнаказан, работи както откри за добре и във всяко друго отношение. Прави го, тъй като е сигурен, че има “свои хора ”, които биха се декларирали в негова отбрана при всевъзможни условия.
Нормално е писатели, живеещи отвън града ни, да реагират непринудено с мисълта, че избавят национална литературна полезност, каквато несъмнено е “Море ”. Но са го създали, без да са осведомени със обстановката, в центъра на която за следващ път е сътрудника Сухиванов. Затова желаеме да спрем вниманието им върху следното: без значение от нашата благосклонност и колегиалната ни емпатия, не всеки път е уместно да залагаме името си в поддръжка на един потвърдено манипулативен човек, привикнал да злоупотребява с доверието на почтените хора. Разбираме, че той е разпратил и продължава да разпраща писма с подвеждащо наличие до десетки и десетки поети и писатели, които, бидейки и наши другари, в неразбиране ни задават въпроса каква заплаха за списание “Море ” се е задала още веднъж.
Никаква, скъпи другари. За следващ път ясно и изрично заявяваме следното: никой няма желание да протяга ръка на списание “Море ”. Абсурдно е да се внушава в общественото пространство, че таман в Бургас може да се случи сходно нещо! Не би ни минало и през разум да унищожим основаното с обич, грижа, отговорност и подготвеност от Недялко Йорданов, Христо Фотев, Янаки Петров, Славчо Чернишев, Николай Искъров, Стоянка Грудова, Иван Апостолов, Иван Благоев, Илия Буржев. Това би означавало, че сме подготвени да поругаем светлия, извисен и извисяващ дух на книжовен Бургас, с който всички ние сме закърмени. Не позволяваме и че ще се откри български публицист, който да повярва, че таман в Бургас може да се случи сходно нещо.
Списанието си е живо, работата продължава. Ако има нещо, което би трябвало в допълнение да се обмисли, реши и реши по отношение на списването на “Море ”, с цел да има то още по-привлекателен тип, повярвайте, в Бургас има кой да предложи обновена идея. Все отново изданието, въпреки и национално, е на първо място бургаско – финансирано е от Община Бургас, всички досегашни екипи, разбираемо, са били от бургаски поети и писатели и по този начин ще бъде и отсега нататък. Така че настояваме за почитание към всичко, което Бургас е правил и продължава да прави за положителното име на списанието.
Силно се надяваме и че положителните хора най-накрая ще престанат да имат вяра на Сухиванов и повече няма да бързат да оказват помощ, когато това въобще не се постанова.
Позицията е подкрепена от Николай Фенерски, ръководител на Бургаска писателска общественост, Бина Калс, заместник-председател, Слави Томов, публицист, Елка Василева, стихотворец и публицист, Татяна Йотова, стихотворец. Всички те са членове на Управителния съвет. Към тях са се включили още Керана Ангелова, публицист, Роза Боянова – стихотворец, Наталия Недялкова - стихотворец и преводач, Иван Брегов – стихотворец, Добрина Топалова - книжовен критик, Симеон Димитров – стихотворец и режисьор, Янчо Михайлов - стихотворец и публицист, Любомир Калудов – публицист, Живка Иванова – публицист, Елена Янева – стихотворец и преводач, Роза Максимова – стихотворец, Румяна Емануилиду – издател, проф. д.н. Галя Христозова – лингвист, Константин Корадов - ръководител на Етичната комисия в БПО, Соня Кехлибарева – краевед, проф. д.ф.н. Калина Лукова.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ