Над 20% от подземните води в Европейския съюз са в

Над 20% от подземните води в Европейския съюз са в неприятно химическо положение, демонстрират данни на Европейската организация за околна среда. Основните аргументи са замърсяване с пестициди, нитрати, тежки метали и химикалите PFAS.

 

Подземните води са измежду най-застрашените естествени запаси в Европа, а пречистването им коства милиарди евро всяка година.

Мястото на България

 

България се подрежда на 37-о място в света по качество на питейната вода и санитарните услуги с оценка от 68,4 точки, демонстрират данни на Environmental Performance Index.

 

Въпреки относително положителната световна позиция, страната остава по-скоро в долната половина на европейската ранглиста. Пред България са съвсем всички страни от Северна и Западна Европа, както и редица страни от Централна Европа като Чехия, Словения, Словакия и Полша.

 

България въпреки всичко се показва по-добре от Румъния, Унгария, Латвия, Литва и множеството страни отвън Европейски Съюз на Балканите.

Лидери по качество на питейната вода са Финландия, Исландия, Нидерландия, Норвегия, Швейцария и Англия, които получават оптимални оценки.

 

Според данните България не е измежду най-засегнатите страни в Европа, само че остава под междинното равнище за Европейския съюз.

 

Германия, Белгия и Чехия измежду най-засегнатите

Според разбор на Water Atlas – показател за чистотата на подземните води, направен от немската фондация „ Хайнрих Бьол “, някои страни от Западна и Централна Европа са измежду най-сериозно засегнатите.

 

В Люксембург 79% от подземните водни тела не покриват условията за положително химическо положение. В Чехия този дял е 55%, в Белгия – 41%, а в Германия – 40%.

 

Европейската комисия показва, че в 14% от станциите за мониторинг в Европа равнищата на нитрати надвишават допустимата граница от 50 мг на литър.

 

Нитратите най-често идват от торове, употребявани в земеделието. Само пречистването им коства на Европейски Съюз до 320 милиарда евро годишно.

 

Румъния е измежду страните с най-лошо качество на питейната вода

Въпреки проблемите Европа остава районът с едни от най-хубавите санитарни системи и най-безопасна питейна вода в света.

 

Според Environmental Performance Index 19 от 20-те страни с най-хубави индикатори за безвредна питейна вода са европейски.

 

Финландия, Исландия, Нидерландия, Норвегия, Швейцария и Англия получават оптимални оценки.

 

Най-слаби резултати в Европа имат Молдова, Грузия и Албания. Сред страните от Европейски Съюз с най-лоши индикатори са Румъния, Литва и Латвия.

 

„ Вечни химикали “ и микропластмаса в подпочвените води

Една от най-големите закани остават пестицидите и химикалите PFAS, известни още като „ безконечни химикали “, тъй като съвсем не се разграждат в природата.

 

Според Water Atlas трифлуороцетна киселина е открита в 94% от пробите на чешмяна вода, събрани в 11 страни от Европейски Съюз.

PFAS са засечени на над 23 000 места в Европа.

Допълнителен напън върху водните запаси оказват фармацевтичните субстанции и микропластмасата. В подземните води в Европа към този момент са разпознати над 175 лекарствени съединения.

 

Европейски Съюз стяга контрола

Подземните води обезпечават към 65% от питейната вода и 25% от напояването в Европейски Съюз, което прави замърсяването им изключително обезпокоително.

 

През 2022 година Европейският съюз вкара първия лист за наблюдаване на субстанции в питейната вода. Той следи равнищата на бета-естрадиол и нонилфенол – субстанции, които могат да нарушават хормоналния баланс.

 

Изследователи предизвестяват, че визията, че реките и езерата могат сами да се пречистват, от дълго време е опровергана.

„ Реките и езерата се трансфораха в токсични и нечисти водоеми “, показват създателите на Water Atlas.