Доброслав Димитров, БАСКОМ: Бъдещето на България е в ръцете на иновативните индустрии
Над 20 години Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) сплотява компании и поддържа развиването на софтуерната промишленост. Стабилното ѝ обществено наличие и солидните резултати от работата в бранша ускоряват интереса към този бизнес и към хората, които го ръководят.
„ Осъзнаваме, че нашата активност е все по-важна за всички браншове в стопанската система, за публичните връзки и в последна сметка за персоналните ориси на хората, поради неизбежната цифровизация. Затова е значимо да имаме обединен глас. Водещи за нас са развиването на гении и образованието, като всяка компания работи за това независимо, в този момент го вършим и обединено “, споделя ръководителят на УС на БАСКОМ Доброслав Димитров. Преди броени дни той бе избран отново за ръководител на софтуерната асоциация.
Последните две години бяха турбулентни в световен мащаб и за стопанските системи, и за хората. Как се отразиха пандемията и войната на софтуерния бранш в България?
Пандемията форсира неизбежни процеси, целият бизнес разбра какъв брой е значимо да бъде цифровизиран, аналоговите компании го схванаха. Секторът ни порасна, форсираха се стъпките по дигитализацията, а тя не може да се случи без софтуерния бранш. Резултатите от годишното изследване на Асоциацията - БАСКОМ Барометър - демонстрираха растеж през 2020 година с 15%, а съгласно прогнозните данни за 2021 година растежът ще надвиши 20%, което ни прави един от най-бързо растящите сектори в България, без значение от всички провокации от тези две години. На процедура към този момент няма промишленост и сфера от публичния живот, които да не са подвластни от софтуерни решения. Секторът е сериозен фактор във образуването на образованието на бъдещето в България, а в идващите 20 години всяка специалност - без значение в кой бранш е тя - ще изисква креативност и софтуерни умения.
Как успяхте да отговорите на по едно и също време появилите се и незабавни потребности на аналоговите бизнеси?
С доста работа. Нашата промишленост на процедура може и ще пораства безгранично, единственият ограничител е достъпът до гений. Децата в учебните заведения би трябвало да учат в елементи за цифровото бъдеще, което им следва и овреме да бъдат насочени към софтуерните специалности. Сега те не могат да си показват живота без технологии и след 10-15 години ще са тези, които ще би трябвало да довършат цифровия преход във всяка една сфера. А в това време в учебно заведение ги карат да пишат единствено на хартия, а на матурите - да употребяват единствено черен химикал, примерно.
А войната в Украйна по какъв начин се отразява на бранша?
Заради войната Украйна, Русия и Беларус излязоха от пазара на труда. Буквално стотици хиляди хора, ангажирани в световни планове, не могат да вземат участие в тях. Украинците водят война, на Беларус и Русия са наложени наказания. Остър е гладът за ИТ експерти в международен мащаб, напрежението на пазара на труда е голямо. Това е проблем, само че в това време е и опция. Ако успеем да притеглим тези специалисти у нас, ще е триумф. Много руснаци несъгласни с войната бягат, те би трябвало да изберат къде да отидат и го вършат - отиват в Дубай, в Турция, само че не у нас, ние не сме подготвени писмено да ги посрещнем и да им предоставим бързо и елементарно опция за работа. Има европейски правилник, ние би трябвало да го прилагаме, само че на процедура го неодобряваме. В Германия може да получиш синя карта за 2-3 седмици, в България се чака 4-5 месеца. Статутът на фамилиите на задграничните експерти не е добре организиран и това би трябвало незабавно да се промени. Постига се в последните 2-3 години усъвършенстване на дребни стъпки, като цяло срещаме схващане, само че няма действителни резултати.
БАСКОМ са един от най-активните членове на работодателската организация на новаторския бизнес БРАИТ, която не бе позволена до Националния съвет за Тристранно съдействие и се закани да внесе проблема в съда. Има ли развиване?
Има развиване, има и умозаключение на съда. Спечелихме делото преди няколко седмици и съдът постанови, че БРАИТ дава отговор на всички критерии за работодателска организация. Надяваме се държавното управление в лицето на Министерство на труда и обществената политика да не апелира решението. Вече е повече от явно, че беше огромна неточност да се попречва присъединяване ни в Националния съвет за тристранно съдействие. Това е противоестествено, тъй като високотехнологичният бизнес не е показан, а бъдещето на България е таман в ръцете на новаторските промишлености.
Тогава значи би трябвало да ви забележим на идващия Национален съвет за тристранно съдействие.
Надеждата ни е това да стане в най-кратки периоди. Компаниите от БРАИТ са 20% от Брутният вътрешен продукт на страната и огромен дял от експорта, а високотехнологичните промишлености на процедура сега не са показани в Тристранния съвет. Ние имаме предпочитание да предоставим нашето ноу-хау и работещи решения за развиването на българската стопанска система.
По въпроса с нарастването на оптималния застрахователен предел остана чувството, че няма съгласие сред вас и държавното управление. Ще има ли ново нарастване на прага с новата актуализация на бюджета?
Имахме среща с министъра на финансите Асен Василев и получихме увещание, че до края на годината няма да има ново нарастване на оптималния застрахователен предел. Истината е, че фундаментално бе преместен фокусът на този спор. А той стартира от въпроса каква стопанска система си представяме. Нашата промишленост е напълно на ярко, ние не желаеме никакви бонуси или обезщетения от страната, даже в изискванията на тази висока инфлация сега. Секторът ни е безусловно жизнерадостен и кадърен да се оправя с тежки рецесии, само че с това не трябва да се злоупотребява. Нашият триумф не е даденост. Той би трябвало да се мултиплицира, а не да се стопира. Затова и назоваваме непрекъснатото искане за нарастване на оптималния застрахователен предел „ налог триумф “. Наказват се хора, които работят транспарантно и честно и са в действителност нежната междинна класа, която е гръбнакът на стопанската система. Не бива и да ни вменяват, че не сме солидарни, тъй като и сега всеки експерт и ние като работодатели вкарваме в бюджета три пъти повече налози и осигуровки от междинното за страната. Затова продължаваме да не сме съгласни с нови нараствания на прага. Вярваме, че би трябвало да сме страна на високи заплати и заслужен стандарт на живот, а не страна на ниските заплати под масата. За тази цел би трябвало да се основават условия за привличане на повече гении в нашия бранш - 50 000 заети в софтуерните компании осъществят 4,5% от Брутният вътрешен продукт. Ако заетите при нас станат 150 000, България ще е друга.
Софтуерният бранш е доста зает с образованието в България? Каква е визията ви за привличане и подготовка на възпитаници? Какво е мнението Ви за огромните промени, които планува МОН?
Трудно ми е да преценява доста или малко са университетите като численост да вземем за пример, само че значимото е те да работят качествено, а и някои от тях са стратегически значими за развиването на районите. Последните години с МОН имаме добра връзка, имаме схващане какъв брой са значими инженерните специалности, построиха се STEM кабинети в учебните заведения. Дали ще бъдат изхарчени вярно парите, да вземем за пример по Плана на България за възобновяване и резистентност, следва да разберем. Ето за какво взаимните старания на страната и на бранша за развиването на фрагменти са жизненоважни. Общите ни планове за специалност „ Приложен програмист “ и Националната стратегия „ Обучение за ИТ умения и кариера “ дават чудесни резултати. Към момента 48 гимназии в цялата страна образоват близо 4 хиляди възпитаници от 8 до 12 клас за специалност „ Приложен програмист “, одеве приключиха първите към 500 зрелостници с тази специалност. Допълнително в тригодишния модул на програмата близо 400 възпитаници са приключили в петте центъра за образование в София, Правец, Пловдив, Русе и Бургас. Фирмите също са доста дейни и провеждат безвъзмездни частни академии за образование и преквалификация.
Подехте самодейността ITogether.BG. Защо решихте да инвестирате в основаване на българската софтуерна общественост в чужбина?
Хората, напуснали страната преди 10-15 или повече години, живеят с мисълта за тогавашната България. Сега България е друга. Хората виждат това и от няколко години чистата миграция е негативна, т.е. повече хора се връщат, в сравнение с напущат страната. Ние просто бихме желали да подкрепим този развой и да отправим обръщение, че тук можеш да имаш логичен живот и сполучлива кариера. Целият програмен продукт на всички мерцедеси е писан от българи, тук у нас, имаме компании в областта на галактическите технологии, спътници основани тук, всяка камера на SpaceX е създадена в България, имаме първия формален еднорог. Наша компания беше отличена с така наречен от медиите софтуерен „ Оскар “ за инженерни достижения за напълно българска технология. Затова взехме решение да приказваме повече за това, какво се случва тук и да създадем общественост от български ИТ експерти по света, тъй като те са естествените посланици на бранша ни на открито.
„ Осъзнаваме, че нашата активност е все по-важна за всички браншове в стопанската система, за публичните връзки и в последна сметка за персоналните ориси на хората, поради неизбежната цифровизация. Затова е значимо да имаме обединен глас. Водещи за нас са развиването на гении и образованието, като всяка компания работи за това независимо, в този момент го вършим и обединено “, споделя ръководителят на УС на БАСКОМ Доброслав Димитров. Преди броени дни той бе избран отново за ръководител на софтуерната асоциация.
Последните две години бяха турбулентни в световен мащаб и за стопанските системи, и за хората. Как се отразиха пандемията и войната на софтуерния бранш в България?
Пандемията форсира неизбежни процеси, целият бизнес разбра какъв брой е значимо да бъде цифровизиран, аналоговите компании го схванаха. Секторът ни порасна, форсираха се стъпките по дигитализацията, а тя не може да се случи без софтуерния бранш. Резултатите от годишното изследване на Асоциацията - БАСКОМ Барометър - демонстрираха растеж през 2020 година с 15%, а съгласно прогнозните данни за 2021 година растежът ще надвиши 20%, което ни прави един от най-бързо растящите сектори в България, без значение от всички провокации от тези две години. На процедура към този момент няма промишленост и сфера от публичния живот, които да не са подвластни от софтуерни решения. Секторът е сериозен фактор във образуването на образованието на бъдещето в България, а в идващите 20 години всяка специалност - без значение в кой бранш е тя - ще изисква креативност и софтуерни умения.
Как успяхте да отговорите на по едно и също време появилите се и незабавни потребности на аналоговите бизнеси?
С доста работа. Нашата промишленост на процедура може и ще пораства безгранично, единственият ограничител е достъпът до гений. Децата в учебните заведения би трябвало да учат в елементи за цифровото бъдеще, което им следва и овреме да бъдат насочени към софтуерните специалности. Сега те не могат да си показват живота без технологии и след 10-15 години ще са тези, които ще би трябвало да довършат цифровия преход във всяка една сфера. А в това време в учебно заведение ги карат да пишат единствено на хартия, а на матурите - да употребяват единствено черен химикал, примерно.
А войната в Украйна по какъв начин се отразява на бранша?
Заради войната Украйна, Русия и Беларус излязоха от пазара на труда. Буквално стотици хиляди хора, ангажирани в световни планове, не могат да вземат участие в тях. Украинците водят война, на Беларус и Русия са наложени наказания. Остър е гладът за ИТ експерти в международен мащаб, напрежението на пазара на труда е голямо. Това е проблем, само че в това време е и опция. Ако успеем да притеглим тези специалисти у нас, ще е триумф. Много руснаци несъгласни с войната бягат, те би трябвало да изберат къде да отидат и го вършат - отиват в Дубай, в Турция, само че не у нас, ние не сме подготвени писмено да ги посрещнем и да им предоставим бързо и елементарно опция за работа. Има европейски правилник, ние би трябвало да го прилагаме, само че на процедура го неодобряваме. В Германия може да получиш синя карта за 2-3 седмици, в България се чака 4-5 месеца. Статутът на фамилиите на задграничните експерти не е добре организиран и това би трябвало незабавно да се промени. Постига се в последните 2-3 години усъвършенстване на дребни стъпки, като цяло срещаме схващане, само че няма действителни резултати.
БАСКОМ са един от най-активните членове на работодателската организация на новаторския бизнес БРАИТ, която не бе позволена до Националния съвет за Тристранно съдействие и се закани да внесе проблема в съда. Има ли развиване?
Има развиване, има и умозаключение на съда. Спечелихме делото преди няколко седмици и съдът постанови, че БРАИТ дава отговор на всички критерии за работодателска организация. Надяваме се държавното управление в лицето на Министерство на труда и обществената политика да не апелира решението. Вече е повече от явно, че беше огромна неточност да се попречва присъединяване ни в Националния съвет за тристранно съдействие. Това е противоестествено, тъй като високотехнологичният бизнес не е показан, а бъдещето на България е таман в ръцете на новаторските промишлености.
Тогава значи би трябвало да ви забележим на идващия Национален съвет за тристранно съдействие.
Надеждата ни е това да стане в най-кратки периоди. Компаниите от БРАИТ са 20% от Брутният вътрешен продукт на страната и огромен дял от експорта, а високотехнологичните промишлености на процедура сега не са показани в Тристранния съвет. Ние имаме предпочитание да предоставим нашето ноу-хау и работещи решения за развиването на българската стопанска система.
По въпроса с нарастването на оптималния застрахователен предел остана чувството, че няма съгласие сред вас и държавното управление. Ще има ли ново нарастване на прага с новата актуализация на бюджета?
Имахме среща с министъра на финансите Асен Василев и получихме увещание, че до края на годината няма да има ново нарастване на оптималния застрахователен предел. Истината е, че фундаментално бе преместен фокусът на този спор. А той стартира от въпроса каква стопанска система си представяме. Нашата промишленост е напълно на ярко, ние не желаеме никакви бонуси или обезщетения от страната, даже в изискванията на тази висока инфлация сега. Секторът ни е безусловно жизнерадостен и кадърен да се оправя с тежки рецесии, само че с това не трябва да се злоупотребява. Нашият триумф не е даденост. Той би трябвало да се мултиплицира, а не да се стопира. Затова и назоваваме непрекъснатото искане за нарастване на оптималния застрахователен предел „ налог триумф “. Наказват се хора, които работят транспарантно и честно и са в действителност нежната междинна класа, която е гръбнакът на стопанската система. Не бива и да ни вменяват, че не сме солидарни, тъй като и сега всеки експерт и ние като работодатели вкарваме в бюджета три пъти повече налози и осигуровки от междинното за страната. Затова продължаваме да не сме съгласни с нови нараствания на прага. Вярваме, че би трябвало да сме страна на високи заплати и заслужен стандарт на живот, а не страна на ниските заплати под масата. За тази цел би трябвало да се основават условия за привличане на повече гении в нашия бранш - 50 000 заети в софтуерните компании осъществят 4,5% от Брутният вътрешен продукт. Ако заетите при нас станат 150 000, България ще е друга.
Софтуерният бранш е доста зает с образованието в България? Каква е визията ви за привличане и подготовка на възпитаници? Какво е мнението Ви за огромните промени, които планува МОН?
Трудно ми е да преценява доста или малко са университетите като численост да вземем за пример, само че значимото е те да работят качествено, а и някои от тях са стратегически значими за развиването на районите. Последните години с МОН имаме добра връзка, имаме схващане какъв брой са значими инженерните специалности, построиха се STEM кабинети в учебните заведения. Дали ще бъдат изхарчени вярно парите, да вземем за пример по Плана на България за възобновяване и резистентност, следва да разберем. Ето за какво взаимните старания на страната и на бранша за развиването на фрагменти са жизненоважни. Общите ни планове за специалност „ Приложен програмист “ и Националната стратегия „ Обучение за ИТ умения и кариера “ дават чудесни резултати. Към момента 48 гимназии в цялата страна образоват близо 4 хиляди възпитаници от 8 до 12 клас за специалност „ Приложен програмист “, одеве приключиха първите към 500 зрелостници с тази специалност. Допълнително в тригодишния модул на програмата близо 400 възпитаници са приключили в петте центъра за образование в София, Правец, Пловдив, Русе и Бургас. Фирмите също са доста дейни и провеждат безвъзмездни частни академии за образование и преквалификация.
Подехте самодейността ITogether.BG. Защо решихте да инвестирате в основаване на българската софтуерна общественост в чужбина?
Хората, напуснали страната преди 10-15 или повече години, живеят с мисълта за тогавашната България. Сега България е друга. Хората виждат това и от няколко години чистата миграция е негативна, т.е. повече хора се връщат, в сравнение с напущат страната. Ние просто бихме желали да подкрепим този развой и да отправим обръщение, че тук можеш да имаш логичен живот и сполучлива кариера. Целият програмен продукт на всички мерцедеси е писан от българи, тук у нас, имаме компании в областта на галактическите технологии, спътници основани тук, всяка камера на SpaceX е създадена в България, имаме първия формален еднорог. Наша компания беше отличена с така наречен от медиите софтуерен „ Оскар “ за инженерни достижения за напълно българска технология. Затова взехме решение да приказваме повече за това, какво се случва тук и да създадем общественост от български ИТ експерти по света, тъй като те са естествените посланици на бранша ни на открито.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ