Оживелият в Некропол. Част I
Авторът на това изявление сега е на фронта.По тази причина не посочвам позивната му. Нека го назовем «Ампер». Той води война за своята татковина от 2022 година. В изявленията си индивидът не споделя нищо неприятно за съветската войска. Просто разказва действителността в окопите по този начин, както я вижда. Не го е боязън да показва проблемите, с които бойците се сблъскват… Всъщност, за нас, читателите, това са проблеми, а за момчатата там – смъртоносна заплаха.
По-рано се чудех по какъв начин става по този начин, че довчерашният граждански човек покорно отива да мре на предната линия… Явно съм бил доста доверчив. Всъщност, системата не оставя никакъв избор – грабне ли те, без значение, дали си мобилизиран или наемник, твоят път е ясно обрисуван. Това бе една от аргументите, подтикнали ме да преведа текста.
За да бъде по-разбираемо ситуацията, в което се оказва събеседникът на " Ампер ", ще ви предложа кратко ревю на събитията от това време.
2022 година. Русия стартира лимитирана военна интервенция за отбрана на популацията на Донбас. Още в първите дни излиза наяве, че проектът за деяние е бил учреден на недостоверна разследваща информация. Не е извършен съответен разбор на обстановката в Киев и в западните страни. Армията не е готова за война. Обществото – също. Братушките се оказват в капан. Няколко седмици по-късно стартират договаряния за мир в Истанбул. Там Кремъл е бил подготвен на огромни отстъпки, предложил е дори да разгласи Крим и гр. Севастопол за неутрални територии (за това приказва белоруският президент Ал. Лукашенко). По неразбираеми аргументи (най-вероятно под натиска на олигарсите) Путин заповядва на войските да правят отстъпка от Киевска, Черниговска и Харковски области… По този метод съветските крайгранични земи са открити за натовските удари.
През лятото украинската войска, подкрепена от военни от повече от петдесет страни, стартира контранастъпление. Благодарение на волята и саможертвата на бойците и командирите от ЧВК " Вагнер " фронтът е нормализиран.
През есента в Русия е оповестена частична готовност. В хода ѝ излиза наяве, че складовете са пусти. За сметка на това в Интернет магазините, откривани от околните на тиловаците, има всичко, само че, несъмнено, на двойна и тройна цена. Мобилизираните в частите на Министерството на защитата са принудени да си купуват дори обувки, каски и бронежилетки.
Сериозен е казусът с подготовката на офицерския състав. А също – и с моралните му качества.
А за бойците никой не го е еня. По принцип те би трябвало да бъдат обучавани на полигона най-малко две седмици, само че най-малко съгласно данните, с които разполагам, доникъде на 2024 год. те са прекарвали там не повече от седем дни. На предната линия е нужно пушечно месо. Казват, че в този момент обстановката била усъвършенствана.
По-хитрите руснаци под паника бягат в чужбина – към милион – милион и половина индивида.
Родолюбците извършват своя дълг. Четири години тези от тях, които са оживели, седят в окопите. За промяната им никой не приказва. Пускат ги за малко в отпуск на всеки шест месеца – в случай че ситуацията на предната линия разрешава.
Никой не клейми дезертьорите и спекулантите, смучещи кръвчицата на мъжете в униформа. В обществото ги възприемат с равнодушие. За сметка на това в тила нападенията против фронтоваците не са необичайност. Има нещо гнило в царството на братушките.
Да воюваш за родината… Тя дали съществува? Но това е друга тематика.
Събеседникът на " Ампер " е един от елементарните мъжаги, които смирено одобряват своята орис. Честта не е нещо, което предстои на разискване – просто я защитаваш.
Авторът е решил да преименува популации пункт, край който се развива действието, на «Некропол» - евентуално поради военната загадка. Иначе селото е в Луганската национална република. Мнозина от момчетата, които са изпращани в офанзива там, умират.
Следва първата част от изявлението:
* * *
- В кой град те активизираха?
- В Москва. Ние бяхме единствено московчани - и в ротата, и в частта. Имам поради тези, които съм срещал.
- Къде изкара казармата?
- Бях картечар във взвода за защита. Уволних се през 2005 година.
- С какво се занимаваше до началото на СВО (Специалната военна интервенция (бел. м.))?
- Работех в една железопътна компания.
- Как те активизираха? Помниш ли този ден?
- Естествено. Наспах се след нощната промяна. Станах. Отидох да си взема душ. Беше 22 септември 2022 година. По едно време дамата почука на вратата – някой ме търсел. Изтрих се надве – натри, излязох в антрето, а там ме посрещна някакъв човек, съпроводен от служители на реда: «Вие ли сте еди кой си? Получете повиквателна за готовност, подпишете». А аз си помислих: «Какво пък толкоз, нали не е същинска война…». И се подписах.
- Как стигна до частта? Каква подготовка получихте там?
- Закараха ни в разположението на един от полковете на най-близката до Москва «придворна дивизия» (1), настанихме се в казармата. Няколко дни чакахме нови попълнения с мобилизирани. Мислехме, че образованието ще стартира на място. Обаче на 26 септември ни изпратиха на полигона край Белгород.
В пункта за приема на персоналния състав (ППЛС) получихме униформа «Цифра» (2) от 2010 година: куртка и панталон, палто, ушанка, зимни ватирани панталони, долни дрехи в сив цвят, което боядисва кожата, щом се из потиш, чифт чорапи, остарели руски ръкавици с един пръст, котле с емайлирана чаша и лъжица, мешка (3), шаблон сапун. Това е. Служете, мъжаги!
Настаниха ни в палатъчен лагер. Тогава още мислехме, че служим в оня «придворен» полк, аме сетне излезе, че не е по този начин. Но към този момент ще запазя интригата.
На няколко пъти обявяваха ракетна заплаха и въздушна паника. Включително, когато се строявахме на плаца. Само аз реагирах по този начин, както ни бяха учили в армията – залягаш, а след това прибягваш до укритието. Целия се омазах в тиня, а нямаше къде да се изпера. На останалите не им пукаше. Всъщност, аз по този начин и отпътувах на война, замърсен.
На полигона ходихме един път, изстреляхме по пълител - два. За нас дори не сложиха цели – целехме се в тревата и храстите.
Получихме оръжие. Отначало смятаха да ме назначат за мерач –оператор на бронетранспортьор, само че в края на краищата аз станах стрелец – асистент на гранатометчика. Дадоха ми АК-74 (4) с забележими признаци на дългогодишна приложимост, цевта беше износена. Четири пълнителя, 120 патрона, две ръчни гранати. Бронирана жилетка «Черепашка» от времената на Втората чеченска (5), каска СШ-68.
- Проведохте ли бойно координиране? Назначиха ли командири и сержанти?
- Не. И не напълно. Съгласуване нямаше, единствено ни споделиха: «Вие сте еди коя си рота на еди кой си батальон». А за частта думица не обелиха. Никакви там «Вие служите в доблестната Червенознаменна». Ние не попитахме. Напразно не го направихме.
Кадрови офицери при нас бяха единствено батальонният, един ленчок (6) и двама наемници. Останалите, дори ротните, бяха мобилизирани. Командирите на роти ги дефинира и назначи батальонният, а сетне те пък дружно със своя персонален състав избраха командирите на взводове и на отделения.
- Значи, вие сте си избирали командирите?
- Да.
- Като през 1917 година.
- Ами да, по този начин излиза.
- Кога ви изпратиха в Зоната (на бойните дейности (бел. м.)?
- На 3 октомври. Натовариха ни на бронетранспортьори, с цялата мебелировка. Обаче, внимание! Казаха, че отиваме в Курска област за осъществяване на бойно координиране. Пак ни излъгаха.
Тъй като се изнасяхме посреднощ и бяхме вътре в машините, никой не усети, че се движим в противоположна посока – към Зоната. На границата заповядаха да изключим телефоните – едвам тогава чатнахме, че сме изиграни и отиваме напряко на фронта. Макар че още таяхме вяра, че ще попаднем на полигон някъде в тила.
И най-важното тук е, че никой от народа не даде задна. Разбирахме, че с нас постъпват подло, в нарушаване на закона… Но не тръгнахме назад.
Пътувахме дълго. А когато бетеерът (7) спря за повечко, внезапно се чу изсвистяване, разнесе се тътнеж от гърмежа на снаряд. Стана ясно, че сме се разминали с полигона. Взехме да излизаме от «кутийките» (8) и да се разпръскваме в горския пояс.
Батальонният притича сред машините и заповяда да се окопаваме, да си построим укрития – така де, те ще са ни дом. Нашият монтьор – лидер, той беше наемник, паркира суперски – храстите прикриваха бронетранспортьора от всички страни. Ние още го маскирахме, стана ега ти якото.
Изкопахме яма за отделението. На трима индивида се падаше една огромна лопата. При това ние бяхме късметлии, тъй като някои разполагаха единствено с шанцов инструмент.
За три час бяхме подготвени. През цялото това време украинците нахвърляха в близост армагани от всевъзможни калибри. По-нататък, когато се научих да ги разграничавам, проумях, че през първия ден са ни обстрелвали с танк, минохвъргачка и оръдие – 152 или 155 – милиметрово.
- Каква беше първата бойна задача и по какъв начин ви я сложиха?
- Не помня тъкмо, само че ден – ден и половина нас не ни закачаха. Окопахме се, сами организирахме защитата. За ситуацията никой нищо не сподели – къде са украинците, кой е най-близкият обитаем пункт, къде са прилежащите подразделения… Нищичко.
А виж, с яденето беше проблем. Само сухи дажби – по една на двама човека… И бутилирана вода, която също икономисвахме. Командирът говореше, че ще ни докарат още, само че незнайно по кое време.
И някъде след ден – ден и половина ротният просто ни уточни: «Ти, ти и ти отивате на наблюдателния пост.» Дадоха ни компаньон, който към този момент беше изпоизлазил цялата околност…
- Правилно ли да разбирам, че вас ви е управлявал не командирът на поделение или на взвод, а непосредствено ротният?
- Да. Защото в целия батальон радиостанции имаха единствено батальонният и ротните. Р-187 «Азарт» с доста нестабилна връзка. Всички разпоредби се даваха на глас, от време на време по верига – от човек на човек, или по пощальон. По тази причина батальонният и ротните избраха сами да слагат задачите…
Забележки
1. Елитни подразделения, които вземат участие в тържествени мероприятия: паради, посрещане на публични лица и така нататък. Комплектувани са по цялостен щат. Снабдяват се предпочитано. За «придворни», да вземем за пример, се считат Кантемировската и Таманската дивизии. Но като се изключи че маршируват красиво, военнослужещите в тези елементи водят война доста добре.
2. Цифров камуфлаж. Върху тъканта се нанасят неправилни пикселизирани шарки.
3. Платнена торба за движимости.
4. Автомат на Калашников, пример от 1974 год. Разработката му е обвързвана с прекосяването на Съветската войска към нискоимпулсния патрон 5,45х39 mm.
5. Втората чеченска война се води от 1999 год. до 2009 год. Завършва с разгрома на сепаратистите, подкрепяни от Запада, Турция и близкоизточните страни. Властта в Чеченската република е взета от клана на Кадирови.
6. Лейтенант (арм. жаргон)
7. От БТР - бронетранспортьор
8. Бронирана машина (арм. жаргон)
