Над 2 милиона българи в опасност заради свлачища
Над 2 милиона българи в заплаха поради свлачища
Над 2 милиона българи живеят покрай свлачища или напряко върху тях. По данни на Министерството на районното развиване и благоустройството една трета от популацията на страната (6 423 207 души по последни данни) е застрашено от сриване на земни маси до жилището му. Информацията е направена през 2014 година,
само че от този момент насам свлачищата са се нараснали, а нов разбор липсва, написа 24 часа.
Въпросът стана настоящ около свличането на големи земни маси в местността Райковски ливади в Родопите по пътя сред Смолян и Пампорово.
Каква е повода да не е било регистрирано това голямо свлачище?
„ Фактът, че до него е имало още няколко, които са регистрирани, е индикативен – твърди проф. Стефчо Стойнев, началник Катедра хидрогеология и инженерна геология в Минно-геоложкия университет. –
Получава се една порочна процедура. Когато сриванията на земни маси нарушат
пътища или жп линия, Агенция „ Пътна инфраструктура “ или НКЖИ ги укрепват, без да ги записват. Режимът по регистрация и по-късно осъществяването на укрепването е доста тежък. Те избират доста бързо да си поправят развалените сектори, без да уведомяват „ Геозащита “ и Министерството на районното развиване. За да избегнат цялата процедура,
ги дефинират като деформации, а не свлачища. “
Друг специалист допуска, че неизбежно е имало предупредителни признаци, че по пътя сред Смолян и Пампорово ще пропадне земна маса. Доц. Кирил Ангелов, инженер-геолог, който е управлявал екипа, укрепил прилежащо свлачище преди 20 година, счита, че не може да е изникнало от нищото. Той обаче няма ангажимент
към настоящото срутване и описа пред „ 24 часа – 168 истории “ за опита си отпреди.
„ Обхващаше към 400 м по дължината на пътя сред Смолян и Пампорово. Условията бяха ужасни – спомни си специалистът. – Всяка година се появяваше ново свлачище, откакто укрепвахме по 80 – 100 м годишно. Стана каскада. Огнището се активизираше от време на време. Тогава обаче свършихме доста сериозна работа. Успяхме да създадем главните уреди и наред с това – анкерите и водачите преди зимата, тъй като по този начин отпускаха средствата. И може да си визиите какво е на Пампорово през зимата.
Температурите стигаха до -15, -20 градуса. Нафтата ставаше бяла. И все пак ние свършихме работата по укрепването там. “
На какво се дължат старите каскадни свличания и за какво в този момент отново земни маси пропадат тъкмо под предходните огнища?
Причината е една и съща – и за единичните, и за серийните процеси.
„ Виновно “ е изобилното овлажняване на повърхностните пластове и изветрялата кора от порядъка на 8 – 10 м. Частично в някои сектори преминаваше даже на по-голяма дълбочина, напомни си доцент Ангелов. Затова се наложило да слагат укрепителни уреди на повече от 10 м. Тоест в основата на масива, формиран от доста остарели скали. Нещо повече, положили така наречен хоризонтални дренажи, които съставляват нарязани с флекс тръби.
Понякога се сложени на дълбочина от 20 м, с цел да изтича вода. И те към момента правят работа.
В първите години след продължителното подсилване доцент Ангелов следил региона надали не всеки месец – дали ще се засилва в допълнение и да срине различен масив. Нямало никакви пукнатини. Дали някой е огледал прилежащия регион, който аргументи бедствието на 1 май, инженер-геологът не може да каже: „ Ние сме направили стабилизиране отгоре на свлеклия се път – до върха на завоя. В този сектор сега няма никакви проблеми. А на към 400 – 500 м по-надолу се е развило актуалното свлачище. “
Какво може да се направи?
Според него би било добре да се употребява опитът от горния сектор за укрепване на терена. Препоръчва укрепителни уреди, които да бъдат забити на доста по-голяма дълбочина, тъй като плъзгателната квадратура е по-дълбока.
Специалистът е безапелационен, че на всички места в този регион
има заплаха от свлачища. Ако няма авансово направени дренажи около пътищата, в случай че не се планува по какъв начин да се отведат подземните води, такива опасности постоянно съществуват. Причината е, че там годишните превалявания са от порядъка на 1000 мм на кв. м и това е прекалено много. В България няма по-високи размери от дъжд и сняг.
Според доцент Ангелов укрепването може да се осъществя в границите на една година,
в случай че се работи целеустремено. „ Ако за това време не се обезпечат средства и се вършат непотребни оферти или се търси по какъв начин да се построят спомагателни уреди, пътища или нещо друго, няма да стане “, безапелационен е инженер-геологът. Цялата работа евентуално ще коства няколко милиона евро.
Родопите са меката на процесите, водещи до срутване на земни маси.
Това произтича от стръмните терени с огромни наклони, защото в цялата си геоложка история постоянно са били издигната част. Те в никакъв случай не са били езеро или море, изяснява проф. Стефчо Стойнев от Минно-геоложкия университет „ Св. Иван Рилски “.
Освен в Смолян рискови региони има в Сатовча, Гоце Делчев,
където свлачищата са десетки, Велинград, както и в източната част на Родопите – Кърджали, Ардино, Джебел. Сериозен проблем е земната маса край река Боровица.
Но в действителност най-голямото свлачище в България е балчишкото.
Също голямо е и това до Смолянските езера, от което те са се появили преди хиляди години. То е напълно покрай срутилото се на 1 май в Райковски ливади. Значителна повърхност заема и свлачището в Джебел с дължина от 1 – 2 км, разяснява още пред „ 24 часа – 168 истории “ проф. Стефчо Стойнев.
Планинският релеф предпоставя съществуване на срутищни процеси.
Но и 2/3 от дунавския ни бряг е ангажиран от терени, застрашени от срив, защото е с високи скатове. Някои от тях са доста антични, да вземем за пример в Свищов. А други са модерни, които са по-малки по обсег, движат се и нанасят вреди на жилищната инфраструктура. Такива има и в Предбалкана – към Търговище, Шумен, Ловеч, Велико Търново.
София съгласно проф. Стойнев не е толкоз рискова. Рискови са регионите, съсредоточени в дъга от
южната страна. Започва от Лозен, минава през Кокаляне, Панчарево, Ботаническата градина, Горна баня и се стига до Банкя. Някои от тях са с доста огромни циркуси – в Кокаляне и Панчарево, където е въведена строителна възбрана или градежи са разрешени след обстойни изследвания. В Банкя също са доста, и то немалки по повърхност.
Едно от тях е покрай родната къща на водача на ГЕРБ Бойко Борисов.
В София има три и във „ Факултета “, където къщите са издигнати доста начесто. Според експертите не са доста рискови, тъй като са местни и не са огромни.
Регистрирани са свлачища още до гараж „ Земляне “,
в „ Младост 2 “, „ Кремиковци “, „ Филиповци “ и „ Княжево “, както и в близките села – Железница, Герман, Мърчаево, Рударци и Владая.
Всички тези особености допускат, че у нас непрестанно се
случват рискови събития. Така да вземем за пример по данни на Националния статистически институт от 2010 до 2020 година са били 24 на брой. От тях най-вече са се случили в област Кърджали – 10, по-късно в Смолян – 6, в Сливен – 3, и по едно в
Плевен, Пловдив, Кюстендил, Добрич и Варна. Щетите са били за 154 996 000 лева
От разбор на риска от свлачища, направен от Министерството на районното развиване, най-проблемни са градовете Варна, Лом и Оряхово. Там най-големи територии са наранени от процеси на проваляне на земни маси. Иначе най-голяма е концентрацията на сходни огнища в общините Варна, Балчик, Несебър Аксаково, Оряхово,
Гулянци, Свищов, Никопол, Велико Търново, Ловеч, Габрово, Златарица и Трявна.
Свлачищата зависят от геоложкия градеж, типа на скалите, наклона на пластовете, дали има съществуване на глинести пластове, какъв е интензитетът на тектонските процеси – нагъване, килване, скъсване и разбъркване, образуването на разломни зони или антични свлачищни процеси,
активност на преваляванията и морска ерозия.
Но също по този начин значение има и положението на ВиК мрежите, употребата, неналичието на канализация, нерегламентирани поливни ями, погрешно отклоняване на повърхностния отток, незадоволителна поддръжка на дренажите, устройствени проекти, които не се преценяват с геоложките условия, дълбоки ровове за градежите,
претоварване на скатовете със строителство и рандеман на потребни изкопаеми.
Но знанията за това какво провокира свлачищата са незадоволителни за предварителната защита на бедствия. Необходимо е да се изследват на място и да се плануват укрепвания.
Над 2 милиона българи живеят покрай свлачища или напряко върху тях. По данни на Министерството на районното развиване и благоустройството една трета от популацията на страната (6 423 207 души по последни данни) е застрашено от сриване на земни маси до жилището му. Информацията е направена през 2014 година,
само че от този момент насам свлачищата са се нараснали, а нов разбор липсва, написа 24 часа.
Въпросът стана настоящ около свличането на големи земни маси в местността Райковски ливади в Родопите по пътя сред Смолян и Пампорово.
Каква е повода да не е било регистрирано това голямо свлачище?
„ Фактът, че до него е имало още няколко, които са регистрирани, е индикативен – твърди проф. Стефчо Стойнев, началник Катедра хидрогеология и инженерна геология в Минно-геоложкия университет. –
Получава се една порочна процедура. Когато сриванията на земни маси нарушат
пътища или жп линия, Агенция „ Пътна инфраструктура “ или НКЖИ ги укрепват, без да ги записват. Режимът по регистрация и по-късно осъществяването на укрепването е доста тежък. Те избират доста бързо да си поправят развалените сектори, без да уведомяват „ Геозащита “ и Министерството на районното развиване. За да избегнат цялата процедура,
ги дефинират като деформации, а не свлачища. “
Друг специалист допуска, че неизбежно е имало предупредителни признаци, че по пътя сред Смолян и Пампорово ще пропадне земна маса. Доц. Кирил Ангелов, инженер-геолог, който е управлявал екипа, укрепил прилежащо свлачище преди 20 година, счита, че не може да е изникнало от нищото. Той обаче няма ангажимент
към настоящото срутване и описа пред „ 24 часа – 168 истории “ за опита си отпреди.
„ Обхващаше към 400 м по дължината на пътя сред Смолян и Пампорово. Условията бяха ужасни – спомни си специалистът. – Всяка година се появяваше ново свлачище, откакто укрепвахме по 80 – 100 м годишно. Стана каскада. Огнището се активизираше от време на време. Тогава обаче свършихме доста сериозна работа. Успяхме да създадем главните уреди и наред с това – анкерите и водачите преди зимата, тъй като по този начин отпускаха средствата. И може да си визиите какво е на Пампорово през зимата.
Температурите стигаха до -15, -20 градуса. Нафтата ставаше бяла. И все пак ние свършихме работата по укрепването там. “
На какво се дължат старите каскадни свличания и за какво в този момент отново земни маси пропадат тъкмо под предходните огнища?
Причината е една и съща – и за единичните, и за серийните процеси.
„ Виновно “ е изобилното овлажняване на повърхностните пластове и изветрялата кора от порядъка на 8 – 10 м. Частично в някои сектори преминаваше даже на по-голяма дълбочина, напомни си доцент Ангелов. Затова се наложило да слагат укрепителни уреди на повече от 10 м. Тоест в основата на масива, формиран от доста остарели скали. Нещо повече, положили така наречен хоризонтални дренажи, които съставляват нарязани с флекс тръби.
Понякога се сложени на дълбочина от 20 м, с цел да изтича вода. И те към момента правят работа.
В първите години след продължителното подсилване доцент Ангелов следил региона надали не всеки месец – дали ще се засилва в допълнение и да срине различен масив. Нямало никакви пукнатини. Дали някой е огледал прилежащия регион, който аргументи бедствието на 1 май, инженер-геологът не може да каже: „ Ние сме направили стабилизиране отгоре на свлеклия се път – до върха на завоя. В този сектор сега няма никакви проблеми. А на към 400 – 500 м по-надолу се е развило актуалното свлачище. “
Какво може да се направи?
Според него би било добре да се употребява опитът от горния сектор за укрепване на терена. Препоръчва укрепителни уреди, които да бъдат забити на доста по-голяма дълбочина, тъй като плъзгателната квадратура е по-дълбока.
Специалистът е безапелационен, че на всички места в този регион
има заплаха от свлачища. Ако няма авансово направени дренажи около пътищата, в случай че не се планува по какъв начин да се отведат подземните води, такива опасности постоянно съществуват. Причината е, че там годишните превалявания са от порядъка на 1000 мм на кв. м и това е прекалено много. В България няма по-високи размери от дъжд и сняг.
Според доцент Ангелов укрепването може да се осъществя в границите на една година,
в случай че се работи целеустремено. „ Ако за това време не се обезпечат средства и се вършат непотребни оферти или се търси по какъв начин да се построят спомагателни уреди, пътища или нещо друго, няма да стане “, безапелационен е инженер-геологът. Цялата работа евентуално ще коства няколко милиона евро.
Родопите са меката на процесите, водещи до срутване на земни маси.
Това произтича от стръмните терени с огромни наклони, защото в цялата си геоложка история постоянно са били издигната част. Те в никакъв случай не са били езеро или море, изяснява проф. Стефчо Стойнев от Минно-геоложкия университет „ Св. Иван Рилски “.
Освен в Смолян рискови региони има в Сатовча, Гоце Делчев,
където свлачищата са десетки, Велинград, както и в източната част на Родопите – Кърджали, Ардино, Джебел. Сериозен проблем е земната маса край река Боровица.
Но в действителност най-голямото свлачище в България е балчишкото.
Също голямо е и това до Смолянските езера, от което те са се появили преди хиляди години. То е напълно покрай срутилото се на 1 май в Райковски ливади. Значителна повърхност заема и свлачището в Джебел с дължина от 1 – 2 км, разяснява още пред „ 24 часа – 168 истории “ проф. Стефчо Стойнев.
Планинският релеф предпоставя съществуване на срутищни процеси.
Но и 2/3 от дунавския ни бряг е ангажиран от терени, застрашени от срив, защото е с високи скатове. Някои от тях са доста антични, да вземем за пример в Свищов. А други са модерни, които са по-малки по обсег, движат се и нанасят вреди на жилищната инфраструктура. Такива има и в Предбалкана – към Търговище, Шумен, Ловеч, Велико Търново.
София съгласно проф. Стойнев не е толкоз рискова. Рискови са регионите, съсредоточени в дъга от
южната страна. Започва от Лозен, минава през Кокаляне, Панчарево, Ботаническата градина, Горна баня и се стига до Банкя. Някои от тях са с доста огромни циркуси – в Кокаляне и Панчарево, където е въведена строителна възбрана или градежи са разрешени след обстойни изследвания. В Банкя също са доста, и то немалки по повърхност.
Едно от тях е покрай родната къща на водача на ГЕРБ Бойко Борисов.
В София има три и във „ Факултета “, където къщите са издигнати доста начесто. Според експертите не са доста рискови, тъй като са местни и не са огромни.
Регистрирани са свлачища още до гараж „ Земляне “,
в „ Младост 2 “, „ Кремиковци “, „ Филиповци “ и „ Княжево “, както и в близките села – Железница, Герман, Мърчаево, Рударци и Владая.
Всички тези особености допускат, че у нас непрестанно се
случват рискови събития. Така да вземем за пример по данни на Националния статистически институт от 2010 до 2020 година са били 24 на брой. От тях най-вече са се случили в област Кърджали – 10, по-късно в Смолян – 6, в Сливен – 3, и по едно в
Плевен, Пловдив, Кюстендил, Добрич и Варна. Щетите са били за 154 996 000 лева
От разбор на риска от свлачища, направен от Министерството на районното развиване, най-проблемни са градовете Варна, Лом и Оряхово. Там най-големи територии са наранени от процеси на проваляне на земни маси. Иначе най-голяма е концентрацията на сходни огнища в общините Варна, Балчик, Несебър Аксаково, Оряхово,
Гулянци, Свищов, Никопол, Велико Търново, Ловеч, Габрово, Златарица и Трявна.
Свлачищата зависят от геоложкия градеж, типа на скалите, наклона на пластовете, дали има съществуване на глинести пластове, какъв е интензитетът на тектонските процеси – нагъване, килване, скъсване и разбъркване, образуването на разломни зони или антични свлачищни процеси,
активност на преваляванията и морска ерозия.
Но също по този начин значение има и положението на ВиК мрежите, употребата, неналичието на канализация, нерегламентирани поливни ями, погрешно отклоняване на повърхностния отток, незадоволителна поддръжка на дренажите, устройствени проекти, които не се преценяват с геоложките условия, дълбоки ровове за градежите,
претоварване на скатовете със строителство и рандеман на потребни изкопаеми.
Но знанията за това какво провокира свлачищата са незадоволителни за предварителната защита на бедствия. Необходимо е да се изследват на място и да се плануват укрепвания.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ