Столична община представи План за изграждане на 9 многоетажни паркинга чрез публично-частно партньорство
Над 2 000 нови паркоместа в квартали с най-голям дефицит в границите на година и половина
Столичната община представи План за създаване на първите девет многоетажни квартални паркинга в София, които ще бъдат осъществени посредством публично-частно партньорство. Проектът е първият съответен, квалифициран за реализация стадий от по-широката промяна на паркирането в града и планува обезпечаването на над 2 000 нови паркоместа в региони с най-сериозен дефицит. Паркингите са разпределени в седем региона на града: район „ Овча купел “ с три паркинга и общо към 712 паркоместа, регион „ Илинден “ с един паркинг с потенциал 394 места, регион „ Сердика “ с един паркинг с към 290 места, регион „ Младост “ с един паркинг с почти 245 места, регион „ Подуяне “ с един паркинг с към 230 места, регион „ Надежда “ с един паркинг с почти 113 места, както и регион „ Красно село “ с един по-малък паркинг с към 70 места.
“Днес представяме първата от доста стъпки в посока основаване тук-там за паркиране за жителите на София. За нас беше значимо този развой да не се случва като поредност от хаптични начинания – един паркинг тук, един паркинг там, а като последователен метод, който да ни разреши в идващите години да осъществяваме повече паркинги по резистентен модел ”, съобщи столичният кмет Терзиев.
Представените парцели са общинска благосъстоятелност и са минали цялостна техническа и устройствена оценка, която разрешава реализация на плановете в границите на 12 до 18 месеца. Планът е резултат от огромен разбор на 269 евентуални общински терена в разнообразни елементи на София, осъществен за да бъдат разпознати обекти с действителен капацитет за бързо и дейно създаване на многоетажни паркинги.
Когато колите станат повече от пространството
Към момента в София всекидневно се движат над 1,1 млн. автомобила, като почти 762 автомобила се падат на 1000 жители – равнище на моторизация, което слага града измежду най-натоварените в Европа. По данни за 2024 година записаните моторни транспортни средства със софийска регистрация са към 800 000, като към тях следва да се добави и забележителен брой коли с регистрация в други области, които всекидневно влизат, движат се и паркират в града. Реалното натоварване се прави оценка на почти още 200 000 приходящи автомобила.
Само с цел да бъдат подредени към 1 млн. автомобила в паркоместа, София би имала потребност от най-малко 12,5 млн. кв. м повърхност, при консервативно пресмятане от 12,5 кв. м на автомобил. Това означава приблизително 10 млн. кв. м за записаните в града коли и още 2,5 млн. кв. м за приходящия трафик – повърхност, еквивалентна на към 1 750 футболни стадиони. Очевидно е, че сходен размер не може да бъде стихотворец от уличното и междублоковото пространство, без това да води до редовно паркиране върху тротоари, нахлуване в зелени площи, блокиране на вътрешноквартални улици и нараснали опасности за пешеходци, в това число деца и възрастни хора.
“Част от тези паркинги са ситуирани наоколо до метростанции и съществени транспортни коридори, което разрешава те да действат и като буферни паркинги – хората да оставят колите си и да продължат с градски превоз. В други квартали като „ Овча купел “ решението адресира високата компактност на жилищното застрояване и действителния дефицит на пространство за паркиране ”, сподели заместник-кметът в направление “Транспорт и градска подвижност ” Виктор Чаушев.
Реформа на паркирането като отговор на насъбрания недостиг
На този декор Столичният общински съвет одобри на 13 ноември най-мащабната промяна в паркирането за последните 20 години – първата цялостна актуализация на модела от 2005 година насам. Реформата дава отговор на насъбрания с години дисбаланс сред възходящия брой коли и лимитираното обществено пространство, като съчетава разширение на синята и зелената зона в най-натоварените елементи на града с актуализация на цените на платеното паркиране – първата от 2012 година насам, която е съобразена с действителните разноски за поддръжка на градската среда и с европейските стандарти. Предвиденото влизане в действие на промяната от 5 януари 2026 година обаче е краткотрайно отсрочено, тъй като промените са обжалвани и все още не могат да бъдат прилагани до окончателното изговаряне на съда по тяхната правомерност. Независимо от това, признатият модел обрисува ясна посока за прекосяване от фрагментарни решения към дълготрайна политика за градска подвижност и качествена градска среда.
Съществена смяна е, че за първи път 100% от приходите от абонаментите на живущите се връщат в кварталите, в които се генерират, и могат да бъдат употребявани само за локални вложения – улици, тротоари, осветяване, междублокови пространства и паркинг инфраструктура. Именно в този подтекст построяването на многоетажни квартални паркинги е заложено като неразделна част от промяната. Регулациите лимитират безредното паркиране, а вложенията в паркинги основават потенциал и опция за дълготрайно паркиране. Комбинацията сред двете разрешава натискът върху уличното пространство да бъде трайно понижен и приготвя прехода към представянето на съответните обекти от първия стадий.
Как бяха определени терените за първия стадий?
Подборът на деветте парцела е осъществен след обстоен прелиминарен разбор, а не посредством случайно изтъкване на свободни терени. В рамките на процеса са прегледани 269 евентуални общински парцела, като за първия стадий са разпознати тези, които по едно и също време дават отговор на няколко основни условия: статут на общинска благосъстоятелност, допустимост на застрояване според настоящия Общ организационен проект, липса на непреодолими ограничавания, свързани с подземна инфраструктура или археология, най-малък размер от почти 3 000 кв. м и опция за осъществяване на строителство без комплицирани и забавящи процедури.
Подходът цели приоритизиране на обекти с капацитет за реализация в къс период (между 12 и 18 месеца), като по този метод паркингите се третират като независима градска инфраструктура, която изисква целеустремено обмисляне, а не като второстепенен детайл към други планове.
Защо публично-частно партньорство?
Моделът на публично-частно партньорство е определен след работа на особено основана работна група към Столичния общински съвет, която проучва всички използвани правни механизми за създаване и употреба на многоетажни паркинги. Анализът сподели, че Столична община не разполага с бюджетен потенциал да осъществя в къс период огромна стратегия за паркинги единствено с обществени средства, без това да измести други предпочитани планове като детски градини, улици, ВиК и обществена инфраструктура.
“Работната група не потегли от авансово определен модел. Бяха оценени всички използвани правни механизми – от основаване на право на градеж и смесени търговски сдружения до концесия за строителство – и за всеки от тях бяха оценени опциите за надзор, отбраната на общинската благосъстоятелност и разпределението на риска. Анализът ясно сподели, че при обекти от подобен мащаб концесията е най-подходящият инструмент ”, каза Бойко Димитров – ръководител на работната група и общински консултант от групата на Политическа партия – Демократична България в Столичния общински съвет.
Концесията за строителство по Закона за концесиите е разпозната като най-подходящия механизъм, защото разрешава привличане на частен капитал без продажба на общински активи, подсигурява дълготраен надзор върху изискванията на употреба и обезпечава придобиване на собствеността върху построените паркинги от общината след приключване на периода. Инвестиционният риск се поема от частния сътрудник, а изискванията за достъп, цени и поддръжка се договарят авансово и се управляват от общината.
Следващи стъпки
Работната група предлага деветте парцела да бъдат включени в Плана за деяние за общинските концесии, като докладът следва да бъде прегледан и гласуван от Столичния общински съвет на 18 декември. След това ще бъдат осъществени подготвителните дейности по Закона за концесиите и ще бъдат импортирани обособени отчети за разкриване на концесионни процедури за всеки от обектите. Всички последващи стадии са напълно регламентирани в Закона и подлежат на надзор от Столичния общински съвет.
Проектът на Столичната община е част от систематичния метод за решение на казуса с паркирането, ориентиран към дълготрайно възстановяване на качеството на живот в кварталите и към основаване на по-подредена, безвредна и налична градска среда.
Столичната община представи План за създаване на първите девет многоетажни квартални паркинга в София, които ще бъдат осъществени посредством публично-частно партньорство. Проектът е първият съответен, квалифициран за реализация стадий от по-широката промяна на паркирането в града и планува обезпечаването на над 2 000 нови паркоместа в региони с най-сериозен дефицит. Паркингите са разпределени в седем региона на града: район „ Овча купел “ с три паркинга и общо към 712 паркоместа, регион „ Илинден “ с един паркинг с потенциал 394 места, регион „ Сердика “ с един паркинг с към 290 места, регион „ Младост “ с един паркинг с почти 245 места, регион „ Подуяне “ с един паркинг с към 230 места, регион „ Надежда “ с един паркинг с почти 113 места, както и регион „ Красно село “ с един по-малък паркинг с към 70 места.
“Днес представяме първата от доста стъпки в посока основаване тук-там за паркиране за жителите на София. За нас беше значимо този развой да не се случва като поредност от хаптични начинания – един паркинг тук, един паркинг там, а като последователен метод, който да ни разреши в идващите години да осъществяваме повече паркинги по резистентен модел ”, съобщи столичният кмет Терзиев.
Представените парцели са общинска благосъстоятелност и са минали цялостна техническа и устройствена оценка, която разрешава реализация на плановете в границите на 12 до 18 месеца. Планът е резултат от огромен разбор на 269 евентуални общински терена в разнообразни елементи на София, осъществен за да бъдат разпознати обекти с действителен капацитет за бързо и дейно създаване на многоетажни паркинги.
Когато колите станат повече от пространството
Към момента в София всекидневно се движат над 1,1 млн. автомобила, като почти 762 автомобила се падат на 1000 жители – равнище на моторизация, което слага града измежду най-натоварените в Европа. По данни за 2024 година записаните моторни транспортни средства със софийска регистрация са към 800 000, като към тях следва да се добави и забележителен брой коли с регистрация в други области, които всекидневно влизат, движат се и паркират в града. Реалното натоварване се прави оценка на почти още 200 000 приходящи автомобила.
Само с цел да бъдат подредени към 1 млн. автомобила в паркоместа, София би имала потребност от най-малко 12,5 млн. кв. м повърхност, при консервативно пресмятане от 12,5 кв. м на автомобил. Това означава приблизително 10 млн. кв. м за записаните в града коли и още 2,5 млн. кв. м за приходящия трафик – повърхност, еквивалентна на към 1 750 футболни стадиони. Очевидно е, че сходен размер не може да бъде стихотворец от уличното и междублоковото пространство, без това да води до редовно паркиране върху тротоари, нахлуване в зелени площи, блокиране на вътрешноквартални улици и нараснали опасности за пешеходци, в това число деца и възрастни хора.
“Част от тези паркинги са ситуирани наоколо до метростанции и съществени транспортни коридори, което разрешава те да действат и като буферни паркинги – хората да оставят колите си и да продължат с градски превоз. В други квартали като „ Овча купел “ решението адресира високата компактност на жилищното застрояване и действителния дефицит на пространство за паркиране ”, сподели заместник-кметът в направление “Транспорт и градска подвижност ” Виктор Чаушев.
Реформа на паркирането като отговор на насъбрания недостиг
На този декор Столичният общински съвет одобри на 13 ноември най-мащабната промяна в паркирането за последните 20 години – първата цялостна актуализация на модела от 2005 година насам. Реформата дава отговор на насъбрания с години дисбаланс сред възходящия брой коли и лимитираното обществено пространство, като съчетава разширение на синята и зелената зона в най-натоварените елементи на града с актуализация на цените на платеното паркиране – първата от 2012 година насам, която е съобразена с действителните разноски за поддръжка на градската среда и с европейските стандарти. Предвиденото влизане в действие на промяната от 5 януари 2026 година обаче е краткотрайно отсрочено, тъй като промените са обжалвани и все още не могат да бъдат прилагани до окончателното изговаряне на съда по тяхната правомерност. Независимо от това, признатият модел обрисува ясна посока за прекосяване от фрагментарни решения към дълготрайна политика за градска подвижност и качествена градска среда.
Съществена смяна е, че за първи път 100% от приходите от абонаментите на живущите се връщат в кварталите, в които се генерират, и могат да бъдат употребявани само за локални вложения – улици, тротоари, осветяване, междублокови пространства и паркинг инфраструктура. Именно в този подтекст построяването на многоетажни квартални паркинги е заложено като неразделна част от промяната. Регулациите лимитират безредното паркиране, а вложенията в паркинги основават потенциал и опция за дълготрайно паркиране. Комбинацията сред двете разрешава натискът върху уличното пространство да бъде трайно понижен и приготвя прехода към представянето на съответните обекти от първия стадий.
Как бяха определени терените за първия стадий?
Подборът на деветте парцела е осъществен след обстоен прелиминарен разбор, а не посредством случайно изтъкване на свободни терени. В рамките на процеса са прегледани 269 евентуални общински парцела, като за първия стадий са разпознати тези, които по едно и също време дават отговор на няколко основни условия: статут на общинска благосъстоятелност, допустимост на застрояване според настоящия Общ организационен проект, липса на непреодолими ограничавания, свързани с подземна инфраструктура или археология, най-малък размер от почти 3 000 кв. м и опция за осъществяване на строителство без комплицирани и забавящи процедури.
Подходът цели приоритизиране на обекти с капацитет за реализация в къс период (между 12 и 18 месеца), като по този метод паркингите се третират като независима градска инфраструктура, която изисква целеустремено обмисляне, а не като второстепенен детайл към други планове.
Защо публично-частно партньорство?
Моделът на публично-частно партньорство е определен след работа на особено основана работна група към Столичния общински съвет, която проучва всички използвани правни механизми за създаване и употреба на многоетажни паркинги. Анализът сподели, че Столична община не разполага с бюджетен потенциал да осъществя в къс период огромна стратегия за паркинги единствено с обществени средства, без това да измести други предпочитани планове като детски градини, улици, ВиК и обществена инфраструктура.
“Работната група не потегли от авансово определен модел. Бяха оценени всички използвани правни механизми – от основаване на право на градеж и смесени търговски сдружения до концесия за строителство – и за всеки от тях бяха оценени опциите за надзор, отбраната на общинската благосъстоятелност и разпределението на риска. Анализът ясно сподели, че при обекти от подобен мащаб концесията е най-подходящият инструмент ”, каза Бойко Димитров – ръководител на работната група и общински консултант от групата на Политическа партия – Демократична България в Столичния общински съвет.
Концесията за строителство по Закона за концесиите е разпозната като най-подходящия механизъм, защото разрешава привличане на частен капитал без продажба на общински активи, подсигурява дълготраен надзор върху изискванията на употреба и обезпечава придобиване на собствеността върху построените паркинги от общината след приключване на периода. Инвестиционният риск се поема от частния сътрудник, а изискванията за достъп, цени и поддръжка се договарят авансово и се управляват от общината.
Следващи стъпки
Работната група предлага деветте парцела да бъдат включени в Плана за деяние за общинските концесии, като докладът следва да бъде прегледан и гласуван от Столичния общински съвет на 18 декември. След това ще бъдат осъществени подготвителните дейности по Закона за концесиите и ще бъдат импортирани обособени отчети за разкриване на концесионни процедури за всеки от обектите. Всички последващи стадии са напълно регламентирани в Закона и подлежат на надзор от Столичния общински съвет.
Проектът на Столичната община е част от систематичния метод за решение на казуса с паркирането, ориентиран към дълготрайно възстановяване на качеството на живот в кварталите и към основаване на по-подредена, безвредна и налична градска среда.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ