Цените на кои храни ни удариха по джоба най-сериозно през последните 5 години?
Над 100% растеж в цените на краставиците
Най-голям растеж се регистрира в цената на краставиците, като оранжерийните прибавят 132% към цената си, а вносните нарастват със 127 на 100. Като съществена причина за това може да се уточни сериозното повишаване на водата у нас през последните години.
Повишението в цената на краставиците не се отразява на потреблението, съгласно данни на Национален статистически институт. Ако през 2014 и 2019 година българинът е потребявал приблизително по 23,1 кг от зеленчука на година, то през 2023 година, след като са последните данни, количеството пораства до 23,8 кг.
Повече от 50% растеж
Сериозно повишаване се следи и при вносните ябълки (+92%), до момента в който сиренето и лещата прибавят 88 и 84% към цената си на едро.
Над 70 на 100 е покачването при още четири съществени храни – яйцата прибавят 75%, зелето нараства със 73%, а кашкавалът и ориза са със 71 и 70 на 100 по-скъпи по отношение на 5 години по-рано.
По-високите цени на ориза през последните месеци могат да се обяснят със възбраната за експорт от Индия и неподходящите климатични условия, които могат да повлияят на производството му. Страната стои зад над 40% от световната търговия с ориз, а това незабавно докара до покачване на цените до над 15-годишен най-много (бел. ред. след което последва лек спад).
Зелената салата, захарта и саламите, в това число шунката, са останалите храни, добавили по над 50% към цената си за интервала 2019 – 2024 година
Чесънът, пилешките гърди, прясното мляко, олиото, брашното, трайните варено-пушени колбаси, ягодите и оранжерийните домати се оферират по цени на едро с над 40 на 100 по отношение на 5 години по-рано.
Най-скромно повишаване се регистрира при лимони, масло и зрял боб – 20 %.
Изчисления на Darik.bg демонстрират, че едвам два от над 30-те продукта, които ДКСБТ следи, са с по-ниски цени за обсъждания интервал. Цената на лука пада с над 25%, до момента в който картофите поевтиняват с 1,61 на 100.
Най-голям растеж се регистрира в цената на краставиците, като оранжерийните прибавят 132% към цената си, а вносните нарастват със 127 на 100. Като съществена причина за това може да се уточни сериозното повишаване на водата у нас през последните години.
Повишението в цената на краставиците не се отразява на потреблението, съгласно данни на Национален статистически институт. Ако през 2014 и 2019 година българинът е потребявал приблизително по 23,1 кг от зеленчука на година, то през 2023 година, след като са последните данни, количеството пораства до 23,8 кг.
Повече от 50% растеж
Сериозно повишаване се следи и при вносните ябълки (+92%), до момента в който сиренето и лещата прибавят 88 и 84% към цената си на едро.
Над 70 на 100 е покачването при още четири съществени храни – яйцата прибавят 75%, зелето нараства със 73%, а кашкавалът и ориза са със 71 и 70 на 100 по-скъпи по отношение на 5 години по-рано.
По-високите цени на ориза през последните месеци могат да се обяснят със възбраната за експорт от Индия и неподходящите климатични условия, които могат да повлияят на производството му. Страната стои зад над 40% от световната търговия с ориз, а това незабавно докара до покачване на цените до над 15-годишен най-много (бел. ред. след което последва лек спад).
Зелената салата, захарта и саламите, в това число шунката, са останалите храни, добавили по над 50% към цената си за интервала 2019 – 2024 година
Чесънът, пилешките гърди, прясното мляко, олиото, брашното, трайните варено-пушени колбаси, ягодите и оранжерийните домати се оферират по цени на едро с над 40 на 100 по отношение на 5 години по-рано.
Най-скромно повишаване се регистрира при лимони, масло и зрял боб – 20 %.
Изчисления на Darik.bg демонстрират, че едвам два от над 30-те продукта, които ДКСБТ следи, са с по-ниски цени за обсъждания интервал. Цената на лука пада с над 25%, до момента в който картофите поевтиняват с 1,61 на 100.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ