Руските ковидни бунтове - нова социална реалност
Над 100 бара и кафета в Санкт Петербург се нареждаха на така наречен карта на съпротивата. Те отхвърлят да изпълнят губернаторско разпореждане, съгласно което всички заведения за публично хранене въобще не трябва да работят от 30 декември до 3 януари, а от 25 до 29 декември и от 4 до 10 януари могат да отварят единствено от 6 до 19 ч. Инициаторите на акцията насочат апел за открита опозиция, тъй като глобите, без значение какви, " са по-добри от гибелта ". Според притежателите на питейни заведения и сладкарници въвежданите рестрикции в действителност ще убият техния бизнес.
Виж още
Санктпетербургските управляващи считат, че протестиращите драматизират обстановката, защото няма възбрана да вършат доставки по домовете, на заведенията " се оферират взаимни действия с улични градски прояви ", а главната цел е хората да не се събират по празниците в компании на закрито.
Градските управляващи имат своя истина: губернаторът Александър Беглов съобщи, че разпространяването на КОВИД-19 може да провокира локдаун, защото леглата за тежко заболели в лечебните заведения скоро ще свършат.
В конфликта сред две истини рядко се ражда по-висша, по тази причина пък се образуват нови, от време на време мъчно разрешими обществени несъгласия. Например европейските страни, въвели или върнали поради ковид строгия локдаун (като Чехия или Австрия), не са спрели професионалния спорт. Това нервира останалите на пазара, представляващи други типове промишленост - за какво за тях може, а за нас не?
Същата реакция видяхме и напролет, когато професионалният спорт бе измежду първите браншове, готвещи се за рестартиране - по-рано от туристическите организации и заведенията за хранене. Причината бе елементарна, такава е и през днешния ден. Футболната или баскетболната лига по-лесно основават лимитирано пространство за активност, по-лесно одобряват сполучлив " антиковиден " протокол, изолират инфектираните, ревизират контактните групи. Рационални причини обаче не се одобряват, щом въпросът е някой бизнес да оцелее.
Съвсем неотдавна в Русия едвам не избухна ковиден протест измежду естрадните актьори - те желаеха да дават концерти и да печелят от тях, а освен да оказват помощ на малките екрани за новогодишни шоу стратегии. Движението не се разви до дъно - главните му представители много бързо дадоха заден ход, очевидно разбрали, че няма да срещнат необятна поддръжка в обществото. А недоволството им бе напълно разумно и целесъобразно. Става дума за промишленост, в която работят голям брой хора и всички те не получават пари. Падат ли приходите - падат и разноските, увисне ли какъв да е бранш, това вреди на потреблението, на цялата стопанска система. Животът на всеки бизнес е от голяма важност.
Социално-политическата конюнктура, в която се постанова да работи властта, става все по-трудна; растящото неодобрение избива на няколко равнища едновременно. Първи стават обект на рецензии страната или локалните управления. Бизнесът е подготвен да спомага на властта, в случай че получи обезщетение, гаранции за оцеляване и за оптимално опазване на работните места. Може ли всички да получат такива компенсации и гаранции? Естествено, не. Властите са принудени или да се лимитират със алегорична поддръжка, или да вземат решение чий бизнес е по-голям и нужен.
Съответно пораства общественото напрежение, от ден на ден стават претенциите даже в границите на обособените съсловия и публични групи. Едните считат, че другите получават повече преференции, поддръжка и внимание. Колкото по-малко е обещано дружество, толкоз по-голям е рискът да затвори порти. Хората, привикнали да водят деен живот, изживяват рестрикциите надалеч по-емоционално от тези, които без друго най-често си стоят у дома. Медиците пък напряко биха подкрепили цялостен локдаун. Според тях всяка интензивност на жителите над минимално нужната зачертава битката на лекарите с пандемията, обезсмисля труда им. Ковидните протести са гласът на днешното комплицирано общество, в който ще е принудена да се вслуша всяка власт.
Превод БТА
Виж още Санктпетербургските управляващи считат, че протестиращите драматизират обстановката, защото няма възбрана да вършат доставки по домовете, на заведенията " се оферират взаимни действия с улични градски прояви ", а главната цел е хората да не се събират по празниците в компании на закрито.
Градските управляващи имат своя истина: губернаторът Александър Беглов съобщи, че разпространяването на КОВИД-19 може да провокира локдаун, защото леглата за тежко заболели в лечебните заведения скоро ще свършат.
В конфликта сред две истини рядко се ражда по-висша, по тази причина пък се образуват нови, от време на време мъчно разрешими обществени несъгласия. Например европейските страни, въвели или върнали поради ковид строгия локдаун (като Чехия или Австрия), не са спрели професионалния спорт. Това нервира останалите на пазара, представляващи други типове промишленост - за какво за тях може, а за нас не?
Същата реакция видяхме и напролет, когато професионалният спорт бе измежду първите браншове, готвещи се за рестартиране - по-рано от туристическите организации и заведенията за хранене. Причината бе елементарна, такава е и през днешния ден. Футболната или баскетболната лига по-лесно основават лимитирано пространство за активност, по-лесно одобряват сполучлив " антиковиден " протокол, изолират инфектираните, ревизират контактните групи. Рационални причини обаче не се одобряват, щом въпросът е някой бизнес да оцелее.
Съвсем неотдавна в Русия едвам не избухна ковиден протест измежду естрадните актьори - те желаеха да дават концерти и да печелят от тях, а освен да оказват помощ на малките екрани за новогодишни шоу стратегии. Движението не се разви до дъно - главните му представители много бързо дадоха заден ход, очевидно разбрали, че няма да срещнат необятна поддръжка в обществото. А недоволството им бе напълно разумно и целесъобразно. Става дума за промишленост, в която работят голям брой хора и всички те не получават пари. Падат ли приходите - падат и разноските, увисне ли какъв да е бранш, това вреди на потреблението, на цялата стопанска система. Животът на всеки бизнес е от голяма важност.
Социално-политическата конюнктура, в която се постанова да работи властта, става все по-трудна; растящото неодобрение избива на няколко равнища едновременно. Първи стават обект на рецензии страната или локалните управления. Бизнесът е подготвен да спомага на властта, в случай че получи обезщетение, гаранции за оцеляване и за оптимално опазване на работните места. Може ли всички да получат такива компенсации и гаранции? Естествено, не. Властите са принудени или да се лимитират със алегорична поддръжка, или да вземат решение чий бизнес е по-голям и нужен.
Съответно пораства общественото напрежение, от ден на ден стават претенциите даже в границите на обособените съсловия и публични групи. Едните считат, че другите получават повече преференции, поддръжка и внимание. Колкото по-малко е обещано дружество, толкоз по-голям е рискът да затвори порти. Хората, привикнали да водят деен живот, изживяват рестрикциите надалеч по-емоционално от тези, които без друго най-често си стоят у дома. Медиците пък напряко биха подкрепили цялостен локдаун. Според тях всяка интензивност на жителите над минимално нужната зачертава битката на лекарите с пандемията, обезсмисля труда им. Ковидните протести са гласът на днешното комплицирано общество, в който ще е принудена да се вслуша всяка власт.
Превод БТА
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ