Най-сетне: първият руски спътник Арктика-М за наблюдение на северните полярни региони е готов за полет!
Началото на плана е положено в края на 2007 година, когато той е разискван за пръв път на държавно ниво. През 2008 година полетът на първия сателит “Арктика-М ” е плануван за 2013 година. Както постоянно се случва в съветската космонавтика, по-късно стартира серия от отлагания, до момента в който се стигне до сегашната дата 28 февруари 2021. Голяма част от отлаганията са обусловени от забавяния в доставките на съставените елементи за спътника.
Защо е нужна профилирана сателитна формация за Арктика? Традицонните метеорологични и информационни спътници се разпростират в геостационарна орбита, където “висят ” над екваториалните области и на практика не могат да обезпечават положително покритие оттатък 60-тия паралел поради сферичната форма на Земята. Спътниците в полярна орбита въпреки това прелитат бързо и не са подобаващи за непрекъснати наблюдения.
Затова дебютният спътник “Арктика-М ” №1 ще бъде изстрелян в особена високоелиптична орбита, наречена Молния. С перигей от 1 000 километра и разцвет от 40 000 километра, както и надолнище от 63.4°, орбитата ще разреши дъглосрочно наблюдаване на арктическия район.
Спътникът е основан на универсалната платформа “Електро-Л ”, създавана от Неправителствени организации “Лавочкин ”. Очаква се “Арктика-М ” №1 да работи най-малко пет години. Той има мултиспектрално сканиращо устройство “МСУ-ГСМ ” за метеорологични наблюдения. Спътникът ще организира и научни проучвания по отношение на световното стопляне. Освен това той е снабден с предаватели, които фрапантно ще подобрят връзките в арктическия район.
Втори сходен сателит “Арктика-М ” №2 ще бъде изстрелян в обозримо бъдеще. Планирани са още три спътника “Арктика-МС1 ”, които ще се употребяват за комерсиални цели под патронажа на Газпром галактически системи АД и ще служат за връзка, както и три спътника “Арктика-МС2 ” за надзор на въздушния трафик, GPS и ГЛОНАСС покритие. Последни са спътниците “Арктика-Р ”, които, за разлика от останалите, няма да бъдат въведени в орбита Молния, а в 550 на 750 км. слънчевосинхронна орбита. Задачата им е да организират радарни наблюдения.
За утрешното изстрелване ще се употребява ракета “Союз-2.1б ” с ускорителен блок “Фрегат ”.
Наблюдавайте видеоизлъчването в действително време на този линк. Живото предаване стартира в 08:10 ч. българско време на 28-ми февруари.
