Историята на първата слънчева електроцентрала в света
Началото на 20-и век е ерата на въглищата и желязото. Индустрията е мръсна и шумна, бълвайки надлъж и нашир пушек от горенето на въглища, пишат от уеб страницата на
Във Филаделфия -едно от най-оживените промишлени места по източното крайбрежие на Съединени американски щати, ситуацията към този момент е нетърпимо. През 1904 година, към 50 години преди въвеждането на Закона за замърсяване на въздуха от 1955 година, шефовете на града основават лични регулации за по-чист въздух.
Те лимитират количеството пушек в димоотводите, комините и откритите пространства и санкционират с санкции тези, които изпускат пушек с " избрана степен на мрачевина ".
В този свят се намесва един американски откривател, който имапростичък проект – да улавя топлината от слънцето, тъй че тя да бъде употребена за задвижването на разнообразни машини.
За да натрупат сериозна маса на концепция като тази са им нужни по повече от век, само че сега може би е пристигнала повратната точка; по-рано през месеца енергийните анализатори от Ember публикуватдоклад, в който предвиждат, че добивътна сила от изкопаеми горива ще доближи своя пик през тази година, написа BBC.
Технологията, която ще помогне за достигането на тази повратна точка, съзрява през 80-те години, само че историята на Франк Шуман, който искада улови силата на слънцето, демонстрира, че семената са посети доста по-рано.
През 90-те години на 19-и век Шуман изобретява способ за подсилването на стъкло с вградени железни жици. Стъклото е по-устойчиво на огън и също по този начин запазвацелостта сипри строшаване, което намалявавероятността от основаването на остри части.
Институции, като учебни заведения и затвори, го обожават. Шуман, който стартира кариерата си във Вирджиния, по-късно стартира работа във фабриката за железни произведения на чичо си във Филаделфия.
Тя отливастатуя на създателя на Пенсилвания Уилям Пен и трябвада откри метод да я галванизира с алуминий, с цел да я отбрани от нечистия въздух над кметството. По същото време той основава компания, продавайки патентованото си стъкло Safe-tee Glass.
Галванизацията и подсиленото стъкло сатолкова новаторски процеси по това време, че списание Scientific American разгласява публикации за всеки от тях в границите на две седмици през 1892 година
Те също по този начин са задоволително сполучливи, че Шуман да напусне работата си и да се концентрира напълно върху своите изобретения. Той от дълго време се вълнуваот концепцията за потреблението на естествените сили за основаването на електричество.
Благодарение на благосъстоянието от своето обезопасено стъкло, Шуман разполагас време да опитва и през 1906 година започвада работи от вкъщи си в предградие на Филаделфия, като задачата му е да сътвори мотор, задвижван от слънчевите лъчи.
Той монтирарефлектори върху въртящи се оси, тъй че да могат да следват пътят на слънцето денем. Слънчевите лъчи са насочвани към съд с вода, държан във вакуум за намаление на точката на шупване, който пък есвързан с парен мотор с ниско налягане.
До 1910 година Шуман усъвършенстваконцепцията си дотолкоз, че можеда ръководи дребен трен играчка с изпарен етер и възхваляваползите от тази чиста форма на енергияпред всеки, който желал да го изслуша.
Докато Шуман работипо своя " Слънчев мотор ", различен щатски откривател – Обри Енеас, основава през 1906 година голям железен безоблачен мотор, който разполагас близо 1 800 огледала и е с ширина 10 м, за плантация за щрауси в Калифорния.
Устройството работи, задвижвайки помпа за напояване на земята, само че в последна сметка, то епрекалено скъпо и тромаво, с цел да се създава всеобщо.
Новината за плана на Шуман доближава до Египет, която тогава е под военна окупация от страна на Британската империя. Страната разполагас големи памукови полета, само че напояването им на ръка етрудоемък развой, а потреблението на мотори на въглища не ерентабилно.
" Шуман ухажвал английски капиталисти да влагат в неговотосоларно откритие като метод за понижаване на разноските за въглища, " написа създателят Кристофър Доърти в онлайн изданието Hidden City.
През 1913 година Шуман пътува до Египет, с цел да показва своята технология.
Коритообразни огледала концентриратслънчевата светлина в чугунени котли. Загрятата до към 93 градуса вода в бойлерите се превръщав пара с ниско налягане, която задвижваспециално планиран двигателс мощ 75 конски сили.
И като че ли вълшебен, употребявайки само слънчевата светлина, моторът изпомпвахиляди галони (1 галон = 3.78 литра) вода от Нил.
Сред феновете на демонстрацията еи лорд Кичънър -британският боен водач, който слага Судан под контрола на Британската империя в края на 19-и век.
Според Доърти, Кичънър " възприел това откритие като неразделна част от неговата стратегия за инфраструктурното развиване на Египет и предложил на Шуман памукова ферма с повърхност от 30000 акра (121 кв. км) в Судан, с цел да възпроизведе мотора. "
Скоро по-късно обаче изобретението на Шуман понася двоен удар – настъпването на Първата международна война и откриването на на ниска цена нефт в Близкия изток и на други места.
Дизайнът на Шуман може би не е задоволително модернизиран за всеобща приложимост, споделя Доърти. " Двигателят не се радва на по-голяма известност, само че в техническо отношение системата била ненапълно комплицирана и това евентуално попречило потреблението ѝ. "
Въпреки това Шуман има далновидна преценка за това по какъв начин огромен брой сходни " слънчеви мотори " биха могли да заменят мръсното гориво. Още през 1911 година в обява в Scientific Americanтой предсказва големите слънчеви паркове, които виждаме през днешния ден:
" За да може да се реализира една слънчева електроцентрала, тя би трябвало да има първо висока успеваемост, ниска цена на монтаж и поддръжка, добре маркиран интервал на действие и не би трябвало да изисква особено подготвени механици, с цел да работи.
Напълно осъществимо е по този метод да се сътвори слънчева електроцентрала до 10 000 конски сили и повече. Идеалната централа би трябвало да претърпява дребни произшествия, затова би трябвало да бъде инсталирана покрай земята, с цел да не бъде засягана от стихии и ветрове.
Всяка единица от нея би трябвало да бъде пооправима, без да се стопира цялата активност. "
Шуман умира през 1919 година, а за възобновяването на концепциите му са нужни 50 години, откакто разтърсванията от Петролната рецесия през 1973 година поставят завършек на ерата на евтиния нефт.
Малко повече от десетилетие по-къснопървата пълномащабна централа за слънчева сила Solar Energy Generating Systems (Segs) е открита в пустинята Мохаве в Калифорния.
Segs, в последна сметка, е оборудвана с над 936 000 огледала (или " колектори " ) отразяващи слънчевата светлина с сред 70 и 80 пъти естествения ѝ интензитет, в резултат на което врящо синтетично масло задвижва създаваща електричество турбина.
Макар по-голяма част от истинската Segs да е сменена с фотоволтаични панели, в пика си оборудването е можело да генерира задоволително електрическа енергия за зареждането на над 230 000 жилища.
През 2013 година двама швейцарски създатели пресъздават част от огромния дизайн на Шуман като част от арт апаратура в Египет.
Освен елементи от неговия безоблачен мотор от 1913 година, в нея е включен и негов откъс от 1914 година: " Нещото, в което съм сигурен, е, че човешката раса би трябвало най-сетне да употребява директната слънчева сила или да се върне към варварството. "
Повече от век след опитите на Шумансветът наподобява най-сетне наваксва с чистите слънчеви мотори. Всъщност, Египет откри четвъртата най-голяма слънчева електроцентрала в светана към 40 км северозападно от язовирАсуан.
Соларният парк Бенбан е с повърхност от над 37 кв. км и е толкоз огромен, че може да се види от Космоса – уместно огромно удостоверение за визията на Шуман.
Във Филаделфия -едно от най-оживените промишлени места по източното крайбрежие на Съединени американски щати, ситуацията към този момент е нетърпимо. През 1904 година, към 50 години преди въвеждането на Закона за замърсяване на въздуха от 1955 година, шефовете на града основават лични регулации за по-чист въздух.
Те лимитират количеството пушек в димоотводите, комините и откритите пространства и санкционират с санкции тези, които изпускат пушек с " избрана степен на мрачевина ".
В този свят се намесва един американски откривател, който имапростичък проект – да улавя топлината от слънцето, тъй че тя да бъде употребена за задвижването на разнообразни машини.
За да натрупат сериозна маса на концепция като тази са им нужни по повече от век, само че сега може би е пристигнала повратната точка; по-рано през месеца енергийните анализатори от Ember публикуватдоклад, в който предвиждат, че добивътна сила от изкопаеми горива ще доближи своя пик през тази година, написа BBC.
Технологията, която ще помогне за достигането на тази повратна точка, съзрява през 80-те години, само че историята на Франк Шуман, който искада улови силата на слънцето, демонстрира, че семената са посети доста по-рано.
През 90-те години на 19-и век Шуман изобретява способ за подсилването на стъкло с вградени железни жици. Стъклото е по-устойчиво на огън и също по този начин запазвацелостта сипри строшаване, което намалявавероятността от основаването на остри части.
Институции, като учебни заведения и затвори, го обожават. Шуман, който стартира кариерата си във Вирджиния, по-късно стартира работа във фабриката за железни произведения на чичо си във Филаделфия.
Тя отливастатуя на създателя на Пенсилвания Уилям Пен и трябвада откри метод да я галванизира с алуминий, с цел да я отбрани от нечистия въздух над кметството. По същото време той основава компания, продавайки патентованото си стъкло Safe-tee Glass.
Галванизацията и подсиленото стъкло сатолкова новаторски процеси по това време, че списание Scientific American разгласява публикации за всеки от тях в границите на две седмици през 1892 година
Те също по този начин са задоволително сполучливи, че Шуман да напусне работата си и да се концентрира напълно върху своите изобретения. Той от дълго време се вълнуваот концепцията за потреблението на естествените сили за основаването на електричество.
Благодарение на благосъстоянието от своето обезопасено стъкло, Шуман разполагас време да опитва и през 1906 година започвада работи от вкъщи си в предградие на Филаделфия, като задачата му е да сътвори мотор, задвижван от слънчевите лъчи.
Той монтирарефлектори върху въртящи се оси, тъй че да могат да следват пътят на слънцето денем. Слънчевите лъчи са насочвани към съд с вода, държан във вакуум за намаление на точката на шупване, който пък есвързан с парен мотор с ниско налягане.
До 1910 година Шуман усъвършенстваконцепцията си дотолкоз, че можеда ръководи дребен трен играчка с изпарен етер и възхваляваползите от тази чиста форма на енергияпред всеки, който желал да го изслуша.
Докато Шуман работипо своя " Слънчев мотор ", различен щатски откривател – Обри Енеас, основава през 1906 година голям железен безоблачен мотор, който разполагас близо 1 800 огледала и е с ширина 10 м, за плантация за щрауси в Калифорния.
Устройството работи, задвижвайки помпа за напояване на земята, само че в последна сметка, то епрекалено скъпо и тромаво, с цел да се създава всеобщо.
Новината за плана на Шуман доближава до Египет, която тогава е под военна окупация от страна на Британската империя. Страната разполагас големи памукови полета, само че напояването им на ръка етрудоемък развой, а потреблението на мотори на въглища не ерентабилно.
" Шуман ухажвал английски капиталисти да влагат в неговотосоларно откритие като метод за понижаване на разноските за въглища, " написа създателят Кристофър Доърти в онлайн изданието Hidden City.
През 1913 година Шуман пътува до Египет, с цел да показва своята технология.
Коритообразни огледала концентриратслънчевата светлина в чугунени котли. Загрятата до към 93 градуса вода в бойлерите се превръщав пара с ниско налягане, която задвижваспециално планиран двигателс мощ 75 конски сили.
И като че ли вълшебен, употребявайки само слънчевата светлина, моторът изпомпвахиляди галони (1 галон = 3.78 литра) вода от Нил.
Сред феновете на демонстрацията еи лорд Кичънър -британският боен водач, който слага Судан под контрола на Британската империя в края на 19-и век.
Според Доърти, Кичънър " възприел това откритие като неразделна част от неговата стратегия за инфраструктурното развиване на Египет и предложил на Шуман памукова ферма с повърхност от 30000 акра (121 кв. км) в Судан, с цел да възпроизведе мотора. "
Скоро по-късно обаче изобретението на Шуман понася двоен удар – настъпването на Първата международна война и откриването на на ниска цена нефт в Близкия изток и на други места.
Дизайнът на Шуман може би не е задоволително модернизиран за всеобща приложимост, споделя Доърти. " Двигателят не се радва на по-голяма известност, само че в техническо отношение системата била ненапълно комплицирана и това евентуално попречило потреблението ѝ. "
Въпреки това Шуман има далновидна преценка за това по какъв начин огромен брой сходни " слънчеви мотори " биха могли да заменят мръсното гориво. Още през 1911 година в обява в Scientific Americanтой предсказва големите слънчеви паркове, които виждаме през днешния ден:
" За да може да се реализира една слънчева електроцентрала, тя би трябвало да има първо висока успеваемост, ниска цена на монтаж и поддръжка, добре маркиран интервал на действие и не би трябвало да изисква особено подготвени механици, с цел да работи.
Напълно осъществимо е по този метод да се сътвори слънчева електроцентрала до 10 000 конски сили и повече. Идеалната централа би трябвало да претърпява дребни произшествия, затова би трябвало да бъде инсталирана покрай земята, с цел да не бъде засягана от стихии и ветрове.
Всяка единица от нея би трябвало да бъде пооправима, без да се стопира цялата активност. "
Шуман умира през 1919 година, а за възобновяването на концепциите му са нужни 50 години, откакто разтърсванията от Петролната рецесия през 1973 година поставят завършек на ерата на евтиния нефт.
Малко повече от десетилетие по-къснопървата пълномащабна централа за слънчева сила Solar Energy Generating Systems (Segs) е открита в пустинята Мохаве в Калифорния.
Segs, в последна сметка, е оборудвана с над 936 000 огледала (или " колектори " ) отразяващи слънчевата светлина с сред 70 и 80 пъти естествения ѝ интензитет, в резултат на което врящо синтетично масло задвижва създаваща електричество турбина.
Макар по-голяма част от истинската Segs да е сменена с фотоволтаични панели, в пика си оборудването е можело да генерира задоволително електрическа енергия за зареждането на над 230 000 жилища.
През 2013 година двама швейцарски създатели пресъздават част от огромния дизайн на Шуман като част от арт апаратура в Египет.
Освен елементи от неговия безоблачен мотор от 1913 година, в нея е включен и негов откъс от 1914 година: " Нещото, в което съм сигурен, е, че човешката раса би трябвало най-сетне да употребява директната слънчева сила или да се върне към варварството. "
Повече от век след опитите на Шумансветът наподобява най-сетне наваксва с чистите слънчеви мотори. Всъщност, Египет откри четвъртата най-голяма слънчева електроцентрала в светана към 40 км северозападно от язовирАсуан.
Соларният парк Бенбан е с повърхност от над 37 кв. км и е толкоз огромен, че може да се види от Космоса – уместно огромно удостоверение за визията на Шуман.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ