Бащата на Лолита, който обожаваше пеперудите: 43 години без Владимир Набоков
Набоков е роден в Санкт Петербург в богато и авторитетно аристократично семейство. Дядо му е бил министър на правораздаването в Русия. Баща му, криминологът Владимир Дмитриевич Набоков, се е занимавал също с издателска активност и политика. Майка му е Елена Ивановна (по татко Рукавишникова). Набоков има двама братя и две сестри.
Детството и юношеските си години прекарва в Санкт Петербург, където през 1916 година издава и първата си стихотворна колекция. За да избегне Руската гражданска война, през 1917 година фамилията му бяга в Ялта на Кримския полуостров.
Макар оттова, както доста други съветски изселници, фамилията му да се насочва към Берлин, Набоков, дружно с брат си, се записва в Тринити Колидж в Кеймбриджкия университет, Англия. Там от 1919 до 1922 година следва естествени науки, съветска и френска литература. През последната година от неговото следване татко му умира при опит да попречи на политическото ликвидиране на Павел Милюков.
През 1923 година Набоков последва фамилията си в Берлин. Там работи като частен преподавател, преводач, артист и издава лирика, както и първата си новела („ Машенька “ 1926 година под псевдонима В. Сирин). През 1925 година се дами за Вера Слоним, която също е съветски бежанец.
През 1937 година бяга с жена си, която е еврейка, и сина си Дмитри (роден 1934 г.) във Франция. През 1940 година фамилията, бягайки от напредващите немски войски, се реалокира в Съединени американски щати, където Набоков в началото е назначен като специалист по пеперуди в нюйоркския природоисторически музей. През същата година той написа и първата си англоезична творба, „ The Real Life of Sebastian Knight “ („ Истинският живот на Себастиян Найт “).
Getty
Скоро стартира и академичната си кариера, която го довежда до Станфордския университет, Уелесли Колидж, Харвардския университет и най-после до Университета Корнел, където през 1948 година му оферират професура по европейска и съветска литература. От 1945 година е американски жител.
Средствата, които му донася романът „ Лолита “ (1955), разрешават на Набоков да се отдръпна от професурата си през 1959 година и да се концентрира върху креативната си активност. През 1961 година се реалокира с жена си в Монтрьо, Швейцария.
Почива от вирусна зараза на 2 юли 1977 година в Лозана и е заровен във Вьове.
Getty
ти на синестезията в няколко от творбите си.
Първите произведения на Набоков са на съветски език, само че триумфът му е максимален с британския език. Той превежда доста от ранните си произведения на британски, от време на време в съдействие със сина си Дмитрий. Трилингвистичното му (руски, британски, френски) образование има надълбоко въздействие върху творчеството му.
Набоков се отличава с комплексните си сюжети и изкусната игра на думи. Става прочут с романа си „ Lolita “ (1955 г.), който споделя за поглъщащата пристрастеност на възрастен мъж към дванадесетгодишно момиче. Книгата се прочува поради изключителния си автентичен жанр и противоречивата тема. Този и другите му романи, изключително „ Pale Fire “ („ Блед огън “ 1962 г.), му печелят място измежду най-великите писатели на XX век. Може би неговата най-характерна творба „ Ada or Ardor: A Family Chronicle “ („ Ада или пристрастеност: Семейна хроника “ 1969 г.) е посрещната от читателите със смесени усеща. Той посвещава най-вече време на построяването на този собствен най-дълъг разказ. Творчеството на Набоков се отличава с лингвистична игровитост. Най-известният му роман, „ The Vane Sisters “, е прочут частично поради акростишния си финален параграф, в който първите букви на всяка дума сформират призрачно обръщение оттатък гроба.
Getty
Статутът на Набоков като книжовен критик се дължи най-много на четиритомния му превод и коментар към „ Евгений Онегин “. Коментарът приключва с приложението „ Notes on Prosody “ („ Бележки по прозодията “), което единствено по себе си придобива висока известност.
Набоков е също по този начин изтъкнат лепидоптерист, разкрил няколко типа пеперуди. През 40-те е уредник на сбирката от пеперуди на музея за сравнителна зоология в Харвардския университет. Научните му писания в тази област са механически на доста високо равнище. Това, дружно със специализацията му в относително незабележителния фамилен тип Polyommatini (фамилия Lycaenidae), е причина този аспект от живота му да не е прочут на огромна част от литературните му фенове.
Getty
Детството и юношеските си години прекарва в Санкт Петербург, където през 1916 година издава и първата си стихотворна колекция. За да избегне Руската гражданска война, през 1917 година фамилията му бяга в Ялта на Кримския полуостров.
Макар оттова, както доста други съветски изселници, фамилията му да се насочва към Берлин, Набоков, дружно с брат си, се записва в Тринити Колидж в Кеймбриджкия университет, Англия. Там от 1919 до 1922 година следва естествени науки, съветска и френска литература. През последната година от неговото следване татко му умира при опит да попречи на политическото ликвидиране на Павел Милюков.
През 1923 година Набоков последва фамилията си в Берлин. Там работи като частен преподавател, преводач, артист и издава лирика, както и първата си новела („ Машенька “ 1926 година под псевдонима В. Сирин). През 1925 година се дами за Вера Слоним, която също е съветски бежанец.
През 1937 година бяга с жена си, която е еврейка, и сина си Дмитри (роден 1934 г.) във Франция. През 1940 година фамилията, бягайки от напредващите немски войски, се реалокира в Съединени американски щати, където Набоков в началото е назначен като специалист по пеперуди в нюйоркския природоисторически музей. През същата година той написа и първата си англоезична творба, „ The Real Life of Sebastian Knight “ („ Истинският живот на Себастиян Найт “).
Getty Скоро стартира и академичната си кариера, която го довежда до Станфордския университет, Уелесли Колидж, Харвардския университет и най-после до Университета Корнел, където през 1948 година му оферират професура по европейска и съветска литература. От 1945 година е американски жител.
Средствата, които му донася романът „ Лолита “ (1955), разрешават на Набоков да се отдръпна от професурата си през 1959 година и да се концентрира върху креативната си активност. През 1961 година се реалокира с жена си в Монтрьо, Швейцария.
Почива от вирусна зараза на 2 юли 1977 година в Лозана и е заровен във Вьове.
Getty ти на синестезията в няколко от творбите си.
Първите произведения на Набоков са на съветски език, само че триумфът му е максимален с британския език. Той превежда доста от ранните си произведения на британски, от време на време в съдействие със сина си Дмитрий. Трилингвистичното му (руски, британски, френски) образование има надълбоко въздействие върху творчеството му.
Набоков се отличава с комплексните си сюжети и изкусната игра на думи. Става прочут с романа си „ Lolita “ (1955 г.), който споделя за поглъщащата пристрастеност на възрастен мъж към дванадесетгодишно момиче. Книгата се прочува поради изключителния си автентичен жанр и противоречивата тема. Този и другите му романи, изключително „ Pale Fire “ („ Блед огън “ 1962 г.), му печелят място измежду най-великите писатели на XX век. Може би неговата най-характерна творба „ Ada or Ardor: A Family Chronicle “ („ Ада или пристрастеност: Семейна хроника “ 1969 г.) е посрещната от читателите със смесени усеща. Той посвещава най-вече време на построяването на този собствен най-дълъг разказ. Творчеството на Набоков се отличава с лингвистична игровитост. Най-известният му роман, „ The Vane Sisters “, е прочут частично поради акростишния си финален параграф, в който първите букви на всяка дума сформират призрачно обръщение оттатък гроба.
Getty Статутът на Набоков като книжовен критик се дължи най-много на четиритомния му превод и коментар към „ Евгений Онегин “. Коментарът приключва с приложението „ Notes on Prosody “ („ Бележки по прозодията “), което единствено по себе си придобива висока известност.
Набоков е също по този начин изтъкнат лепидоптерист, разкрил няколко типа пеперуди. През 40-те е уредник на сбирката от пеперуди на музея за сравнителна зоология в Харвардския университет. Научните му писания в тази област са механически на доста високо равнище. Това, дружно със специализацията му в относително незабележителния фамилен тип Polyommatini (фамилия Lycaenidae), е причина този аспект от живота му да не е прочут на огромна част от литературните му фенове.
Getty Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ