Език мой, враг мой: Как звучи модерният български език
Наблюдаваме обществената тирада към този момент повече от 20 години. Не се дефинираме като ловци на неточности, само че за нас е доста значимо, защото сме водени от обичта си към българския език, да следим тази тирада. Защото обществената тирада влиза във всеки български дом и има доста по-силно въздействие, доста постоянно тя е модел. Това съобщи в BTV „ Тази заран " доцент Владислав Миланов.
В обществената тирада постоянно откриваме отклонения, които демонстрират, че сякаш ставаме по-небрежни в изрече си. Все по-рядко се съобразяваме с формалните обстановки, в които поддържаме връзка. Ние не чакаме нито от публицистите, нито от политиците да бъдат професори по езикознание, само че чакаме няколко неща. На първо място - зад думите да прозира истината. Второ - речта да бъде ясна, тъй като синтаксисът се усложнява, само че в това време се разпада разговорът като синтактична конструкция ", сподели още той.
Най-голямото провинение на политиците остава речевата експанзия и неуместните използва. През последните години задава модели, по тази причина когато ние разясняваме експанзията в обществото - тя не е инцидентна. Всичко в обществото ни приказва за рецесии и това най-ясно се долавя през рецесията в общуването, добави доцентът.
Загуби се нормалността в човешкото другарство и ние сме длъжни да я възстановим. Говорим за това, което сме длъжни като нация да съхраним - общуването. Дори когато експерт застане пред такава публика, той може да бъде удавен в тази тирада, сподели доцент Миланов.
Проблемът не е в циничното говорене, а в циничното мислене. Много е тъжно за една нация, в случай че тръгне към тази рискова бездна. Дори когато човек желае да изрази отрицателно отношение към някого, езикът ни разполага с толкоз доста изразни средства, с цел да може да го покаже. Този проблем в политическото говорене се задълбочава, за жалост, счита той.
В обществената тирада постоянно откриваме отклонения, които демонстрират, че сякаш ставаме по-небрежни в изрече си. Все по-рядко се съобразяваме с формалните обстановки, в които поддържаме връзка. Ние не чакаме нито от публицистите, нито от политиците да бъдат професори по езикознание, само че чакаме няколко неща. На първо място - зад думите да прозира истината. Второ - речта да бъде ясна, тъй като синтаксисът се усложнява, само че в това време се разпада разговорът като синтактична конструкция ", сподели още той.
Най-голямото провинение на политиците остава речевата експанзия и неуместните използва. През последните години задава модели, по тази причина когато ние разясняваме експанзията в обществото - тя не е инцидентна. Всичко в обществото ни приказва за рецесии и това най-ясно се долавя през рецесията в общуването, добави доцентът.
Загуби се нормалността в човешкото другарство и ние сме длъжни да я възстановим. Говорим за това, което сме длъжни като нация да съхраним - общуването. Дори когато експерт застане пред такава публика, той може да бъде удавен в тази тирада, сподели доцент Миланов.
Проблемът не е в циничното говорене, а в циничното мислене. Много е тъжно за една нация, в случай че тръгне към тази рискова бездна. Дори когато човек желае да изрази отрицателно отношение към някого, езикът ни разполага с толкоз доста изразни средства, с цел да може да го покаже. Този проблем в политическото говорене се задълбочава, за жалост, счита той.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ




