България не е освободена на 3 март
Наближава 3 март и 140-годишнината от …какво? От Освобождението на България или от възобновяване на българската държавност? За да стигнем до правилния отговор на този въпрос, би трябвало да напомним събитията, случили се тогава. Кръглите годишнини нормално се употребяват от зрелия народ и от зрялата страна, първо, да стегнат редиците си, да укрепят националната еднаквост с купища мероприятия – тържествени събрания, походи, монументи и други. И, второ, да се въздаде признателност към помогналите за Освобождението на страната.
Не зная кой е направил сюжета за тези идни празнувания на Трети март, само че те по принцип постоянно са ставали по един и същи метод – и при социализма, и при капитализма. Първата неточност на честването на този огромен празник е, че ние отдаваме чест за „ Освобождението “ на България. Всеки историк ще каже, че България не е освободена на 3 март. Освободена е единствено част от нея – Княжество България. Точният термин е различен – на 3-и март ние честваме възобновяване на българската държавност. Това, което са създали нашите предци, и тези, които са им помогнали, по никакъв начин не е малко. Защото в ръцете на българския хайлайф те са дали мощните лостове на страните, с които те сами към този момент могат, в случай че играят вярно, да осъществят обединяването на всички земи, обитаеми с българи, в границите на една страна. Те са съумели отчасти. Много съм срещу тези, които споделят: но те водиха пет несполучливи войни. Не е правилно, войните бяха сполучливи, а като резултат българите усилиха териториите си двойно през 1885 година, а в 1912 година прибавиха днешните 4 южни окръзи – Благоевградски, Смолянски, Кърджалийски и елементи от Хасковски и Бургаски окръг.
И дано да не плачем, че българският политически хайлайф е бил прогнил през тези 140 години. Да не приказваме за най-големия му триумф, който и аз не знам по какъв начин са го постигнали. По време на Втората международна война...
Целият материал прочетете в "Труд ".
Не зная кой е направил сюжета за тези идни празнувания на Трети март, само че те по принцип постоянно са ставали по един и същи метод – и при социализма, и при капитализма. Първата неточност на честването на този огромен празник е, че ние отдаваме чест за „ Освобождението “ на България. Всеки историк ще каже, че България не е освободена на 3 март. Освободена е единствено част от нея – Княжество България. Точният термин е различен – на 3-и март ние честваме възобновяване на българската държавност. Това, което са създали нашите предци, и тези, които са им помогнали, по никакъв начин не е малко. Защото в ръцете на българския хайлайф те са дали мощните лостове на страните, с които те сами към този момент могат, в случай че играят вярно, да осъществят обединяването на всички земи, обитаеми с българи, в границите на една страна. Те са съумели отчасти. Много съм срещу тези, които споделят: но те водиха пет несполучливи войни. Не е правилно, войните бяха сполучливи, а като резултат българите усилиха териториите си двойно през 1885 година, а в 1912 година прибавиха днешните 4 южни окръзи – Благоевградски, Смолянски, Кърджалийски и елементи от Хасковски и Бургаски окръг.
И дано да не плачем, че българският политически хайлайф е бил прогнил през тези 140 години. Да не приказваме за най-големия му триумф, който и аз не знам по какъв начин са го постигнали. По време на Втората международна война...
Целият материал прочетете в "Труд ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ