Падна една от мръсните тайни в историята за този паметник, който е струвал 8 млн. лева преди 90 години
На съвещанието на Учредителното заседание в Търново на 13 април 1879 година председателстващият Петко Каравелов, народен представител от Видин, прочита депеша във връзка “избавлението " на император Александър Втори. На 2 април членът на терористичната организация “Народна воля " Александър Соловьов стреля пет пъти по портите на Зимния замък, когато императорът излиза, само че той остава незасегнат и това е третият от общо седем опита за нападение против него. Веднага по-късно Каравелов афишира, че “имаме още една служба да правим ", и продължава:
“Тъй като нямаме никакъв монумент на Освобождението си, то аз предлагам да задължим народа нравствено да построи храм в Търново на Чанлъ тепе (Царевец), който храм да се посвети на Александър Невский ".
След доста промени концепцията се осъществя и това през днешния ден е храмът “Св. Ал. Невски " в София.
След него става депутатът от днешния Омуртаг, тогава Осман пазар, Стефан Берон, котленец, племенник на Петър Берон, който резервира сърцето му и то през днешния ден е в музея на котленските възрожденци, и споделя:
“Наша служба и общо на целий българский народ е да въздигне храм на най-високото място на Балкана, на Св. Никола, гдето толкоз герои паднаха за нашата независимост: този храм да бъде безконечен монумент на признателността ни към братствения нам руский народ. Вярвам, че Народното събрание освен ще се съгласи на предлагането ми, само че и с екстаз и единогласие ще го одобри ".
Докато се осъществя концепцията на Берон, ще минат 55 години. Приоритет е даден на храма “Св. Александър Невски ", а не на този на Свети Никола (това име носи върхът до 1951 година, когато публично е преименуван на Шипка, при все това до тогава се използва и това име – б.а.).
Създадените след 1879 година десетки поборническо-опълченски сдружения, огромна част от които носят името “Св. Никола ", като съществена част от своята стратегия записват издигането на паметника на върха. Забележително е възванието на пловдивското опълченско сдружение през 1883 година, когато още Съединението не е осъществено, което адресира до всички съотечественици. В него четем:
“Опълченците в Пловдив преди две години сформираха сдружение, на което задачата е въздигането на монумент за спомен на падналите опълченци и нравственото и материално подкрепяне на останалите небогати опълченци ".
Русенското опълченско сдружение, което също поддържа концепцията за изграждане на паметника на Шипка, не се занимава с апели, а се цели по-нависоко. Две години откакто е определен за княз, то прави Фердинанд собствен почетен ръководител. Целта е ясна – князът да се ангажира с издигане на паметника.
През 1899 година пък известният опълченец Иван Бобевски към този момент е депутат в Десетото национално заседание. Той е другар на Левски, Ботев и Каравелов и един от първите записали се в Българското опълчение, тогава в Кишинев. Участва в боевете на Шипка, Казанлък и Стара Загора. Когато Арналдо Цоки проектира паметника на Цар Освободител, осветлен през 1907 година, го изобразява зад ген. Гурко и граф Игнатиев. Като народен представител на 17 ноември 1899 година той внася до бюрото на Народното събрание предложение:
“Моля почитаемото Народно заседание да благоволи и вотира следующото ми предложение. Всяка година 20 априлий да се чества като ден, в който се разгласи през 1876 година Българското въстание, а по този начин също и 11-ий август, отбраната на Шипка през освободителната война, които дни да бъдат приети за неприсъствени.
Тетевенският депутат Бобевски ".
Предложението му е подписано от 20 народни представители, само че до решение не се стига.
През 1922-а се навършват 45 година от боевете при Шипка. Тогава с нова мощ се подема концепцията за създаване на паметника. В София е основан Комитет за въздигане на монумент за възраждането и освобождението на България.
В управлението му с изключение на към този момент 65-годишния Иван Бобевски са и генералите Никола Генев и Андрей Блъсков, учителят Никола Беловеждов, самичък участник в Априлското въстание, и общественичката София Димитрова. Те упорстват страната да им отпусне средства за създаване на паметника. В същото време ръководителят на Централното поборническо опълченско сдружение “Шипка " Т. Киров, което е към комитета, написа писмо до ръководителя на Народното събрание Н. Атанасов, че на 24 август ще се празнува 45-годишнината, която ще отпразнуват старите ветерани и поборници и в тяхно наличие ще се постави главният камък на паметника на върха.
През 1925 година се афишира конкурс за план за паметника
Участват архитектът Атанас Донков и художникът Борис Денев, само че не са утвърдени и на идната година, в навечерието на половинвековния празник от Шипченските боеве, се прави нов конкурс. Отново взе участие проектант Атанас Донков, който печели в съдружничество със скулптора Александър Андреев. Комитетът за въздигане на монумент за Възраждането и освобождението на България подписва контракт с двамата за разработване на план.
В член втори е записано, че създателите се задължават “Да подготвят за своя сметка и със личен спомагателен личен състав и материали окончателния план за монумент на Шипченските височини за спомен на опълченските подвизи през 1877 година, да дават всички проекти, чертежи, модели и други на комитета, да управляват и управляват строителните работи. Определено е и възнаграждението им – 20 000 лв. след сключване на контракта и по 1% след всеки одобрен търг или поръчка. Остатъкът ще им се изплати най-късно до два месеца след окончателното приемане на работите ".
Предвидено е паметникът да се издигне на Орлово гнездо, само че арх. Донков се отказваот първичната си концепция, откакто вижда това място и се убеждава, че ще е осквернение да унищожи живописната канара. Премества строителството на връх Свети Никола, тъй като е най-високият връх в тази част на Стара планина, а и това е условието на Учредителното заседание.
Как е издигнат паметникът?
Строителството стартира през 1926 година и главното създаване продължава до 1928-а. Парите за довършителни работи свършват и те се вършат от 1931 до 1933 година По признанието на арх. Донков:
“Всичко, което е вътрешна декорация, остана за по-благоприятни времена. Три четвърти от мечтаното е реализирано, останалото ще се донаправи и ще се разшири, в смисъл паметникът на Свободата да бъде един център до красивата и историческа Бузлуджа, с Габровския манастир, с Ветре поле, Тодорчета, Нона махала. Всички тия места, осветени от героическите подвизи на нашите предци герои ".
Строежът е съпроводен с големи компликации – липса на път, на вода, прекомерно постоянно променливи атмосферни условия на върха на Балкана, липса на подобаващи места за спане и отдих – служащите спят в землянка, а прекомерно постоянно и в заслони и под намерено небе. На всичко от горната страна за бизнесмена Нено Кънев, инженера Богдан Горанов, техническия контрол арх. Генчо Скорцев и служащите няма никаква сигурност, защото по това време в планината върлува тайфа разбойници, които пресрещат който намерят и го обират.
Всички се опасяват и настоявавт за защита, която им е обезпечена. Допълнителна компликация е и доставката на строителни материали. За докарване на пясък Богдан Горанов купува американски трактор, само че и той не може да катери баирите и безславно се завръща в село Шипка – пясъкът стартира да се товари на каракачанските коне, които в дълъг кортеж го прекарват в сандъчета. Камъни се секат от скалите в близост, което съгласно замисъла на създателите ще придаде на паметника естествено регистриране в околната среда.
На няколко пъти служащите напущат обекта. Тогава ръководителите на градежа се обръщат към майстори строители от Балкана и работата потръгва. Най-много те са от Дряново и близките села.
Паметникът дружно с терасите под него е висок 40 метра
Основата му е квадрат с размери 18 на 18 метра. Централната скулптурна фигура е дълга 9 метра и висока 6. За построяването на паметника са изразходвани 5000 кубически метра зидария, като на първия етаж тя е с дебелина 4 метра. Използвано е голямо количество цимент. Само за една седмица до върха с конете са качени 300 торби от пет вагона. За изтичане на фундамента са употребявани 220 кубически метра бетон, а отлятата плоча върху костницата е над 50 кв. метра.
За направата на лъва е разгласен конкурс. Кандидатстват няколко български компании и по една от Прага и Рим. Направените подробни изследвания демонстрират, че скулптурата няма да е по силите на българи, а италианската оферта е прекомерно скъпа. Избрана е компанията на Франта Аниж от Прага, която за това време е една от най-големите и солидни в Европа и получава поръчки от доста страни.
Заради строителството е преправен и презбалканският път през прохода Шипка с отбивка към върха. Това вършат трудоваци, мобилизирани от военното министерство, и от този момент транспортът на материали става с камиони. Строителите го означават с малко празненство, а арх. Донков изрича признателност на “тоя наш саморасъл институт на трудовата тегоба ".
За строителството на паметника са изразходвани над 8 млн. лв..
Първоначлано Централното поборническо сдружение “Шипка " е дало 20 000 лв.. След това страната отпуска 1 500 000. Самото отливане на лъва в Прага обаче е на тази сума и е изплатена и тя. След това се събират средства от всички учебни заведения, градски и селски общини, от продажбата на пощенски марки, картички и значки.
Освещаването на паметника е на 26 август 1934 година Ръководител на церемонията е командирът на Трети тунджански полк полк. Никола Недев. Предната вечер в наличието на всички посетители, пристигнали денем, е направена заря.
Останалите живи опълченци, поборници, съветските ветерани и техните придружители, както и гостите, получили обособени предложения, са превозени гратис с влаковете до Габрово и Казанлък, а оттова до върха с коли и мотори на армията. Пътуването пък на всички искащи да участват на тържествата е със 70 на 100 отстъпка по железниците. Сред видните посетители са цар Борис Трети, Кимон Георгиев - министър-председател, и цялото държавно управление, митрополитите от Светия синод.
На идващия ден в 9,30 ч паметникът е открит. Първата тирада държи цар Борис III, който поздравява присъстващите ветерани. В първи офицерски чин са създадени юнкерите от Военното учебно заведение и на випуска е обещано името “Орловски ". Рецитира се Вазовото “Опълченците на Шипка ".
Борис III, 26 август 1934 година: По тия върхове българи и руси водиха страшните боеве мъжеството и духовните сили на българите
“Освобождението на българския народ е най-величавият миг, най-крупното събитие в нашата история. То е апотеозът на сбъднатите най-съкровени въжделения, хранени с епохи в българската душа. На това място преди 57 години българската орис се беше спряла в съмнение. По тия върхове руси и българи водиха три дни страшните боеве, от които зависеше изходът на Освободителната война. Старинната героизъм на съветското войнство се покри тук с нови лаври, а българското опълчение, основоположник на нашата храбра войска, извърши своя именит героизъм. И пред удивените погледи на света тук възсия славата на българското оръжие, възкръснала след пет века. От Орлово гнездо блесна първият лъчезарен лъч на българската независимост.
Шипка е героичният облик на Българското възобновление. Тя събра в един героичен порив мъжеството и духовните сили на българския народ. Но пътят до Шипка бе отдалечен път. По него е килията на Паисий, българската черква във Фенер, лобното място на Левски и Ботев и черешовото топче, които символически означават преходите на неудържимия напредък на българския народ. Народните будители и апостолите на революцията, борците за българската черква и борците за българската страна работиха, всеки със средствата на своето време, само че с идентичен полет и със същата светла вяра за българското избавление.
Победоносната Освободителна война, водена от съветските войски, отпред с незабравимия доблестен рицар Цар Освободителя, блестящо увенча тоя полет на българина към независимост и национално благоденствие. Тая война бе от страна на братския съветски народ едно дело на милосърдие без различен образец в историята на народите. "
Петко Славейков предлага да взе участие “всичкий народ "
“Предложението на година Берон се касае до подобен предмет, който ни кара да треперим, като си напомним великите жертви, принесени за нашата независимост, и че ний сме длъжни да покажем признателността си не словом единствено, само че и делом.
Много покрай мястото, в което толкоз жертви паднаха за свободата ни, лежат руините на паметния за народа ни Звъни град, гдето е станало първото изискване, с цел да се подчини българский народ на турците. Нямам подозрение, че освободителите ни ще въздигнат монумент на гората Св. Никола, само че то не е много за нас.
Нам принадлежи да въздигнем тоя монумент на това място, дето в светия героизъм на Освобождението ни се сля кръвта на ратниците освободители с тази на освобождаемите, там дето в основанията на този монумент ще лежат костите на двата приятелски народа, паднали в ожесточената битка с нашите тирани.
Тези места са били очевидци на постидното (срамното – б.а. ) ни порабощение (заробване – б.а.) преди петстотин и толкоз години и там отново, в нашите дни, се оми срамът на това постидно иго.
Предлагам при въздигането на тоя монумент да одобри присъединяване всичкий български народ, тъй като тоя монумент ще послужи в бъдеще като пътеводна звезда за съединението ни, той ще притегля и средоточава погледите на всички българи от всички страни на България. ", напомня историята " 24 часа ".
“Тъй като нямаме никакъв монумент на Освобождението си, то аз предлагам да задължим народа нравствено да построи храм в Търново на Чанлъ тепе (Царевец), който храм да се посвети на Александър Невский ".
След доста промени концепцията се осъществя и това през днешния ден е храмът “Св. Ал. Невски " в София.
След него става депутатът от днешния Омуртаг, тогава Осман пазар, Стефан Берон, котленец, племенник на Петър Берон, който резервира сърцето му и то през днешния ден е в музея на котленските възрожденци, и споделя:
“Наша служба и общо на целий българский народ е да въздигне храм на най-високото място на Балкана, на Св. Никола, гдето толкоз герои паднаха за нашата независимост: този храм да бъде безконечен монумент на признателността ни към братствения нам руский народ. Вярвам, че Народното събрание освен ще се съгласи на предлагането ми, само че и с екстаз и единогласие ще го одобри ".
Докато се осъществя концепцията на Берон, ще минат 55 години. Приоритет е даден на храма “Св. Александър Невски ", а не на този на Свети Никола (това име носи върхът до 1951 година, когато публично е преименуван на Шипка, при все това до тогава се използва и това име – б.а.).
Създадените след 1879 година десетки поборническо-опълченски сдружения, огромна част от които носят името “Св. Никола ", като съществена част от своята стратегия записват издигането на паметника на върха. Забележително е възванието на пловдивското опълченско сдружение през 1883 година, когато още Съединението не е осъществено, което адресира до всички съотечественици. В него четем:
“Опълченците в Пловдив преди две години сформираха сдружение, на което задачата е въздигането на монумент за спомен на падналите опълченци и нравственото и материално подкрепяне на останалите небогати опълченци ".
Русенското опълченско сдружение, което също поддържа концепцията за изграждане на паметника на Шипка, не се занимава с апели, а се цели по-нависоко. Две години откакто е определен за княз, то прави Фердинанд собствен почетен ръководител. Целта е ясна – князът да се ангажира с издигане на паметника.
През 1899 година пък известният опълченец Иван Бобевски към този момент е депутат в Десетото национално заседание. Той е другар на Левски, Ботев и Каравелов и един от първите записали се в Българското опълчение, тогава в Кишинев. Участва в боевете на Шипка, Казанлък и Стара Загора. Когато Арналдо Цоки проектира паметника на Цар Освободител, осветлен през 1907 година, го изобразява зад ген. Гурко и граф Игнатиев. Като народен представител на 17 ноември 1899 година той внася до бюрото на Народното събрание предложение:
“Моля почитаемото Народно заседание да благоволи и вотира следующото ми предложение. Всяка година 20 априлий да се чества като ден, в който се разгласи през 1876 година Българското въстание, а по този начин също и 11-ий август, отбраната на Шипка през освободителната война, които дни да бъдат приети за неприсъствени.
Тетевенският депутат Бобевски ".
Предложението му е подписано от 20 народни представители, само че до решение не се стига.
През 1922-а се навършват 45 година от боевете при Шипка. Тогава с нова мощ се подема концепцията за създаване на паметника. В София е основан Комитет за въздигане на монумент за възраждането и освобождението на България.
В управлението му с изключение на към този момент 65-годишния Иван Бобевски са и генералите Никола Генев и Андрей Блъсков, учителят Никола Беловеждов, самичък участник в Априлското въстание, и общественичката София Димитрова. Те упорстват страната да им отпусне средства за създаване на паметника. В същото време ръководителят на Централното поборническо опълченско сдружение “Шипка " Т. Киров, което е към комитета, написа писмо до ръководителя на Народното събрание Н. Атанасов, че на 24 август ще се празнува 45-годишнината, която ще отпразнуват старите ветерани и поборници и в тяхно наличие ще се постави главният камък на паметника на върха.
През 1925 година се афишира конкурс за план за паметника
Участват архитектът Атанас Донков и художникът Борис Денев, само че не са утвърдени и на идната година, в навечерието на половинвековния празник от Шипченските боеве, се прави нов конкурс. Отново взе участие проектант Атанас Донков, който печели в съдружничество със скулптора Александър Андреев. Комитетът за въздигане на монумент за Възраждането и освобождението на България подписва контракт с двамата за разработване на план.
В член втори е записано, че създателите се задължават “Да подготвят за своя сметка и със личен спомагателен личен състав и материали окончателния план за монумент на Шипченските височини за спомен на опълченските подвизи през 1877 година, да дават всички проекти, чертежи, модели и други на комитета, да управляват и управляват строителните работи. Определено е и възнаграждението им – 20 000 лв. след сключване на контракта и по 1% след всеки одобрен търг или поръчка. Остатъкът ще им се изплати най-късно до два месеца след окончателното приемане на работите ".
Предвидено е паметникът да се издигне на Орлово гнездо, само че арх. Донков се отказваот първичната си концепция, откакто вижда това място и се убеждава, че ще е осквернение да унищожи живописната канара. Премества строителството на връх Свети Никола, тъй като е най-високият връх в тази част на Стара планина, а и това е условието на Учредителното заседание.
Как е издигнат паметникът?
Строителството стартира през 1926 година и главното създаване продължава до 1928-а. Парите за довършителни работи свършват и те се вършат от 1931 до 1933 година По признанието на арх. Донков:
“Всичко, което е вътрешна декорация, остана за по-благоприятни времена. Три четвърти от мечтаното е реализирано, останалото ще се донаправи и ще се разшири, в смисъл паметникът на Свободата да бъде един център до красивата и историческа Бузлуджа, с Габровския манастир, с Ветре поле, Тодорчета, Нона махала. Всички тия места, осветени от героическите подвизи на нашите предци герои ".
Строежът е съпроводен с големи компликации – липса на път, на вода, прекомерно постоянно променливи атмосферни условия на върха на Балкана, липса на подобаващи места за спане и отдих – служащите спят в землянка, а прекомерно постоянно и в заслони и под намерено небе. На всичко от горната страна за бизнесмена Нено Кънев, инженера Богдан Горанов, техническия контрол арх. Генчо Скорцев и служащите няма никаква сигурност, защото по това време в планината върлува тайфа разбойници, които пресрещат който намерят и го обират.
Всички се опасяват и настоявавт за защита, която им е обезпечена. Допълнителна компликация е и доставката на строителни материали. За докарване на пясък Богдан Горанов купува американски трактор, само че и той не може да катери баирите и безславно се завръща в село Шипка – пясъкът стартира да се товари на каракачанските коне, които в дълъг кортеж го прекарват в сандъчета. Камъни се секат от скалите в близост, което съгласно замисъла на създателите ще придаде на паметника естествено регистриране в околната среда.
На няколко пъти служащите напущат обекта. Тогава ръководителите на градежа се обръщат към майстори строители от Балкана и работата потръгва. Най-много те са от Дряново и близките села.
Паметникът дружно с терасите под него е висок 40 метра
Основата му е квадрат с размери 18 на 18 метра. Централната скулптурна фигура е дълга 9 метра и висока 6. За построяването на паметника са изразходвани 5000 кубически метра зидария, като на първия етаж тя е с дебелина 4 метра. Използвано е голямо количество цимент. Само за една седмица до върха с конете са качени 300 торби от пет вагона. За изтичане на фундамента са употребявани 220 кубически метра бетон, а отлятата плоча върху костницата е над 50 кв. метра.
За направата на лъва е разгласен конкурс. Кандидатстват няколко български компании и по една от Прага и Рим. Направените подробни изследвания демонстрират, че скулптурата няма да е по силите на българи, а италианската оферта е прекомерно скъпа. Избрана е компанията на Франта Аниж от Прага, която за това време е една от най-големите и солидни в Европа и получава поръчки от доста страни.
Заради строителството е преправен и презбалканският път през прохода Шипка с отбивка към върха. Това вършат трудоваци, мобилизирани от военното министерство, и от този момент транспортът на материали става с камиони. Строителите го означават с малко празненство, а арх. Донков изрича признателност на “тоя наш саморасъл институт на трудовата тегоба ".
За строителството на паметника са изразходвани над 8 млн. лв..
Първоначлано Централното поборническо сдружение “Шипка " е дало 20 000 лв.. След това страната отпуска 1 500 000. Самото отливане на лъва в Прага обаче е на тази сума и е изплатена и тя. След това се събират средства от всички учебни заведения, градски и селски общини, от продажбата на пощенски марки, картички и значки.
Освещаването на паметника е на 26 август 1934 година Ръководител на церемонията е командирът на Трети тунджански полк полк. Никола Недев. Предната вечер в наличието на всички посетители, пристигнали денем, е направена заря.
Останалите живи опълченци, поборници, съветските ветерани и техните придружители, както и гостите, получили обособени предложения, са превозени гратис с влаковете до Габрово и Казанлък, а оттова до върха с коли и мотори на армията. Пътуването пък на всички искащи да участват на тържествата е със 70 на 100 отстъпка по железниците. Сред видните посетители са цар Борис Трети, Кимон Георгиев - министър-председател, и цялото държавно управление, митрополитите от Светия синод.
На идващия ден в 9,30 ч паметникът е открит. Първата тирада държи цар Борис III, който поздравява присъстващите ветерани. В първи офицерски чин са създадени юнкерите от Военното учебно заведение и на випуска е обещано името “Орловски ". Рецитира се Вазовото “Опълченците на Шипка ".
Борис III, 26 август 1934 година: По тия върхове българи и руси водиха страшните боеве мъжеството и духовните сили на българите
“Освобождението на българския народ е най-величавият миг, най-крупното събитие в нашата история. То е апотеозът на сбъднатите най-съкровени въжделения, хранени с епохи в българската душа. На това място преди 57 години българската орис се беше спряла в съмнение. По тия върхове руси и българи водиха три дни страшните боеве, от които зависеше изходът на Освободителната война. Старинната героизъм на съветското войнство се покри тук с нови лаври, а българското опълчение, основоположник на нашата храбра войска, извърши своя именит героизъм. И пред удивените погледи на света тук възсия славата на българското оръжие, възкръснала след пет века. От Орлово гнездо блесна първият лъчезарен лъч на българската независимост.
Шипка е героичният облик на Българското възобновление. Тя събра в един героичен порив мъжеството и духовните сили на българския народ. Но пътят до Шипка бе отдалечен път. По него е килията на Паисий, българската черква във Фенер, лобното място на Левски и Ботев и черешовото топче, които символически означават преходите на неудържимия напредък на българския народ. Народните будители и апостолите на революцията, борците за българската черква и борците за българската страна работиха, всеки със средствата на своето време, само че с идентичен полет и със същата светла вяра за българското избавление.
Победоносната Освободителна война, водена от съветските войски, отпред с незабравимия доблестен рицар Цар Освободителя, блестящо увенча тоя полет на българина към независимост и национално благоденствие. Тая война бе от страна на братския съветски народ едно дело на милосърдие без различен образец в историята на народите. "
Петко Славейков предлага да взе участие “всичкий народ "
“Предложението на година Берон се касае до подобен предмет, който ни кара да треперим, като си напомним великите жертви, принесени за нашата независимост, и че ний сме длъжни да покажем признателността си не словом единствено, само че и делом.
Много покрай мястото, в което толкоз жертви паднаха за свободата ни, лежат руините на паметния за народа ни Звъни град, гдето е станало първото изискване, с цел да се подчини българский народ на турците. Нямам подозрение, че освободителите ни ще въздигнат монумент на гората Св. Никола, само че то не е много за нас.
Нам принадлежи да въздигнем тоя монумент на това място, дето в светия героизъм на Освобождението ни се сля кръвта на ратниците освободители с тази на освобождаемите, там дето в основанията на този монумент ще лежат костите на двата приятелски народа, паднали в ожесточената битка с нашите тирани.
Тези места са били очевидци на постидното (срамното – б.а. ) ни порабощение (заробване – б.а.) преди петстотин и толкоз години и там отново, в нашите дни, се оми срамът на това постидно иго.
Предлагам при въздигането на тоя монумент да одобри присъединяване всичкий български народ, тъй като тоя монумент ще послужи в бъдеще като пътеводна звезда за съединението ни, той ще притегля и средоточава погледите на всички българи от всички страни на България. ", напомня историята " 24 часа ".
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ