Как се изминават 4240 километра пеша
На всички ни се случва да четем книги, които ни въодушевяват. Историите в тях ни изпълват с готовност, мощ и мотивация, карат ни да се усещаме окрилени и подготвени да покорим света.
Точно това се случва, до момента в който минаваме през редовете на " Пътека през огън и лед " на Петър Ванев - странник и фен на дивата природа, както и първият българин, минал сполучливо дистанцията по два от най-дългите пешеходни прехода в Съединени американски щати - Тихоокеанския хребетен път и Пътеката на Апалачите.
За себе си Петър непретенциозно споделя, че е човек като всеки различен - " нито повече, нито по-малко ". Цени околните си и се любува на времето с тях. Определя се като странник на дълги дистанции, който обича да прекарва по четири месеца годишно в преходи и спане навън. Именно тази обич го кара да извърви 4240 км от Мексико до Канада - предизвикателство, което не е по силите на всеки човек.
Роден е в Русе и още като дете трансформира неведнъж посоката на житейския си път. Напуска родния си град, приятелите и фамилията си на 23 години и отпътува за Англия, с цел да търси щастието. Макар това свое решение да дефинира за най-правилната крачка в живота си, Петър потъва в едно не чак толкоз забавно всекидневие, в което зоната му на комфорт се свежда до един диван.
" Колкото и иронично да звучи, от същото комфортно място открих кино лентата " Моето премеждие в дивото " по едноименния разказ на Черил Стрейд ". Филмът му разкрива хубостта на Тихоокеанския хребетен път - планински преход от границата на Мексико до границата на Канада, минаващ през Калифорния, Орегон и Вашингтон. Но видяното прави и още нещо - дава му криле, с цел да полети в своето лично премеждие в дивото.
Ентусиазмът от претърпяното, който 25-годишната авторка на " Моето премеждие в дивото " споделя във кино лентата, и това, че намира силата и вярата в себе си за смяна, въодушевява Петър да извърви същия път - някой ден.
И този ден настава - през 2017 година, когато Петър усеща, че нищо няма повече смисъл от това да поеме по Тихоокеанския хребетен път. Ето тъкмо по този начин - без особена физическа подготовка, Петър стартира своето премеждие по живописната пътека на тези 4240 км от Мексико до Канада.
За да поеме човек на сходен преход, му трябват доста неща, като всяко едно от тях е от изключителна значимост, само че " без раница, палатка и спален чувал е по-добре да не се потегля ".
И въпреки предварителната физическа подготовка за подобен маршрут да е в плюс за всеки, дръзнал да измине цялата му дължина, " нищо не може да те приготви за прехода с изключение на... самия преход ". Според Петър по-голямо значение имат психическата настройка и мотивацията, тъй като точно те го избавят в моментите на уязвимост.
А компликации по пътя не липсват. Петър се сблъсква с гърмящи змии, с разнообразни типове гущери, с мечки, със сърни и елени, а от време на време се случва да не се къпе с дни. Максималните температури, на които се излага, доближават до 35 градуса на открит терен, а минималните - до минус 10.
" Едно сходно премеждие изисква мощна воля, религия в себе си и голямо предпочитание да се предизвикаш, с цел да си по-добър от вчерашния ден ", признава Петър.
Защото всеки идващ ден от пътя е едно ново предизвикателство, с безчет разнообразни обстановки и прекарвания, които няма да не помни, като изключително усещане му прави един съответен случай.
По време на прехода той минава през величествените скални маси на Сиера Невада и наоколо до връх Уитни с височина от 4421 м. Именно там се среща с човек на 67 години, който обаче с нищо не отстъпва на по-младите.
Вижте тази обява в Instagram. Публикация, споделена от Petar "Moonshine" Vanev (@peshovanev) на Дек 11, 2018 в 6:01 PST
" Изкачихме върха, а слизането направихме през един стеснен и стръмен улей, и с аплодисменти посрещахме същия този " дъртак ", който не сподели в нито един миг, че възрастта му тежи. "
Като мъж с рискован дух Петър продължава да крои проекти за подчинение на нови върхове. И до момента в който е в разгара на подготовката за последния маршрут от така наречен Тройна корона - Континенталния преход (4960 км), той с усмивка си спомня за всички случки, довели до концепцията да напише книга за своето първо огромно премеждие от Мексико до Канада.
Как пристигна желанието да опишете Тихоокеанския хребетен път?
След първите няколко презентации и лекции за прекосяването му осъзнах, че в границите на час и половина няма по какъв начин да опиша всички истории, усещания, паники и страсти от тези пет месеца и един ден.
Кое беше най-голямото предизвикателство по време на пътя?
Самотата. Вие оставали ли сте сами? Сам в къщи не се брои - съседите са от другата страна на стената или оградата. Във втората част на прехода се изправих пред най-голямата компликация - да остана самичък. В книгата разказвам двата свята - света на самотата и света измежду себеподобни.
Как се написа книга по странствуване?
Много мъчно. Това е първата ми и си беше скок в дълбоките води. Съмнението и увереността за писане несъмнено беше засилена от доверието и непрекъснатата грижа от страна на издателството ми " Вакон ".
Тяхното предпочитание и религия в мен, че историята за прекосяването ми на Тихоокеанския хребетен път ще е забавна и скъпа за читателите, е това, което направи тази фантазия действителност.
Защо тъкмо това заглавие?
" Пътека през огън и лед " е заглавието, описващо в директния и в преносния смисъл годината, в която реализирах тези 4240 км от Мексико до Канада през три сезона - пролет, лято и зима.
" Пътека през огън и лед " (18 лева.) е в книжарниците от издателство " Вакон "
Точно това се случва, до момента в който минаваме през редовете на " Пътека през огън и лед " на Петър Ванев - странник и фен на дивата природа, както и първият българин, минал сполучливо дистанцията по два от най-дългите пешеходни прехода в Съединени американски щати - Тихоокеанския хребетен път и Пътеката на Апалачите.
За себе си Петър непретенциозно споделя, че е човек като всеки различен - " нито повече, нито по-малко ". Цени околните си и се любува на времето с тях. Определя се като странник на дълги дистанции, който обича да прекарва по четири месеца годишно в преходи и спане навън. Именно тази обич го кара да извърви 4240 км от Мексико до Канада - предизвикателство, което не е по силите на всеки човек.
Роден е в Русе и още като дете трансформира неведнъж посоката на житейския си път. Напуска родния си град, приятелите и фамилията си на 23 години и отпътува за Англия, с цел да търси щастието. Макар това свое решение да дефинира за най-правилната крачка в живота си, Петър потъва в едно не чак толкоз забавно всекидневие, в което зоната му на комфорт се свежда до един диван.
" Колкото и иронично да звучи, от същото комфортно място открих кино лентата " Моето премеждие в дивото " по едноименния разказ на Черил Стрейд ". Филмът му разкрива хубостта на Тихоокеанския хребетен път - планински преход от границата на Мексико до границата на Канада, минаващ през Калифорния, Орегон и Вашингтон. Но видяното прави и още нещо - дава му криле, с цел да полети в своето лично премеждие в дивото.
Ентусиазмът от претърпяното, който 25-годишната авторка на " Моето премеждие в дивото " споделя във кино лентата, и това, че намира силата и вярата в себе си за смяна, въодушевява Петър да извърви същия път - някой ден.
И този ден настава - през 2017 година, когато Петър усеща, че нищо няма повече смисъл от това да поеме по Тихоокеанския хребетен път. Ето тъкмо по този начин - без особена физическа подготовка, Петър стартира своето премеждие по живописната пътека на тези 4240 км от Мексико до Канада.
За да поеме човек на сходен преход, му трябват доста неща, като всяко едно от тях е от изключителна значимост, само че " без раница, палатка и спален чувал е по-добре да не се потегля ".
И въпреки предварителната физическа подготовка за подобен маршрут да е в плюс за всеки, дръзнал да измине цялата му дължина, " нищо не може да те приготви за прехода с изключение на... самия преход ". Според Петър по-голямо значение имат психическата настройка и мотивацията, тъй като точно те го избавят в моментите на уязвимост.
А компликации по пътя не липсват. Петър се сблъсква с гърмящи змии, с разнообразни типове гущери, с мечки, със сърни и елени, а от време на време се случва да не се къпе с дни. Максималните температури, на които се излага, доближават до 35 градуса на открит терен, а минималните - до минус 10.
" Едно сходно премеждие изисква мощна воля, религия в себе си и голямо предпочитание да се предизвикаш, с цел да си по-добър от вчерашния ден ", признава Петър.
Защото всеки идващ ден от пътя е едно ново предизвикателство, с безчет разнообразни обстановки и прекарвания, които няма да не помни, като изключително усещане му прави един съответен случай.
По време на прехода той минава през величествените скални маси на Сиера Невада и наоколо до връх Уитни с височина от 4421 м. Именно там се среща с човек на 67 години, който обаче с нищо не отстъпва на по-младите.
Вижте тази обява в Instagram. Публикация, споделена от Petar "Moonshine" Vanev (@peshovanev) на Дек 11, 2018 в 6:01 PST
" Изкачихме върха, а слизането направихме през един стеснен и стръмен улей, и с аплодисменти посрещахме същия този " дъртак ", който не сподели в нито един миг, че възрастта му тежи. "
Като мъж с рискован дух Петър продължава да крои проекти за подчинение на нови върхове. И до момента в който е в разгара на подготовката за последния маршрут от така наречен Тройна корона - Континенталния преход (4960 км), той с усмивка си спомня за всички случки, довели до концепцията да напише книга за своето първо огромно премеждие от Мексико до Канада.
Как пристигна желанието да опишете Тихоокеанския хребетен път?
След първите няколко презентации и лекции за прекосяването му осъзнах, че в границите на час и половина няма по какъв начин да опиша всички истории, усещания, паники и страсти от тези пет месеца и един ден.
Кое беше най-голямото предизвикателство по време на пътя?
Самотата. Вие оставали ли сте сами? Сам в къщи не се брои - съседите са от другата страна на стената или оградата. Във втората част на прехода се изправих пред най-голямата компликация - да остана самичък. В книгата разказвам двата свята - света на самотата и света измежду себеподобни.
Как се написа книга по странствуване?
Много мъчно. Това е първата ми и си беше скок в дълбоките води. Съмнението и увереността за писане несъмнено беше засилена от доверието и непрекъснатата грижа от страна на издателството ми " Вакон ".
Тяхното предпочитание и религия в мен, че историята за прекосяването ми на Тихоокеанския хребетен път ще е забавна и скъпа за читателите, е това, което направи тази фантазия действителност.
Защо тъкмо това заглавие?
" Пътека през огън и лед " е заглавието, описващо в директния и в преносния смисъл годината, в която реализирах тези 4240 км от Мексико до Канада през три сезона - пролет, лято и зима.
" Пътека през огън и лед " (18 лева.) е в книжарниците от издателство " Вакон "
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ