На всички нас ни се иска да имаме добро самочувствие,

На всички нас ни се желае да имаме положително самочувствие, само че рядко си даваме сметка заради каква причина го желаем и какво в действителност ни носи то. Доброто самочувствие може да ни даде доста повече от убеденост в себе си и чувство, че можем да се оправим със обстановките, в които попадаме. Освен тези неща, положителното самочувствие ни носи и прочувствена резистентност в случаите, когато се сблъскваме с сложни преживявания като отменяне и неуспех, и ни прави по-малко уязвими към напрежението и паниката. Накратко, самочувствието ни действа като прочувствена имунна система.

Интересно е да отбележим, че самочувствието ни варира от ден дневно, а от време на време даже и от час на час – тъкмо както физическата ни имунна система. Когато в избран ден имаме положително самочувствие, отношението ни към самите себе си е друго, а също така реагираме по друг метод и на напрежението от околната ни среда.

Ниското самочувствие от своя страна ни прави по-уязвими към сложните за душeвността обстановки от всекидневието. Различни проучвания демонстрират, че за хора с ниско самочувствие отхвърлянето е доста по-болезнено в сравнение с за хора с положително самочувствие и вследствие на отхвърлянето хората с ниско самочувствие се изолират от близките още повече.

Освен това хората с ниско самочувствие са по-уязвими и при неуспех, защото те изпитват по-голям спад в мотивацията и демонстрират по-малко неизменност след неуспеха спрямо хората с положително самочувствие.

Тревогата и стресът също повлияват по-силно хората с ниско самочувствие, защото при тях се освобождава повече кортизол при стрес и той се задържа в кръвта за по-дълъг интервал от време, в сравнение с при хората с положително самочувствие.

Казано в резюме, когато самочувствието ни е ниско, прочувствената ни имунна система не е толкоз ефикасна и на нас ни е по-трудно да се оправяме с душевен провокации от всевъзможен тип.

Знанието на горното не е мотив за обезсърчение – родил съм се с ниско самочувствие или съм израснал с ниско самочувствие, горкият аз, каква неприятна орис! Разбира се, подобряването на самочувствието не става за един ден и изисква старания. Но когато си поставите за цел да работите върху самочувствието си ден след ден, последователно то стартира да нараства, а с него и прочувствената ви имунна система. А това несъмнено си заслужава!

Ето и няколко хрумвания по какъв начин да подобрим самочувствието си и да укрепим прочувствената си имунна система.

1. Състрадание към себе си
Упражнението по съчувствие към себе си ще ни помогне да сменяем автоматизираната самокритична конфигурация с по-състрадателна конфигурация, която подхранва самочувствието ни. Често сме по-малко сериозни към обичаните си хора, в сравнение с към себе си, по тази причина за тази цел ще използваме въпроса: „ Какво щеше да е отношението ти към твой обичан човек, в случай че това се беше случило на него? Какво щеше да му кажеш? “. Можете да си визиите на свое място своя по-малък брат или сестра или даже себе си като дете. А в този момент запишете отговора – свържете се с любовта в себе си и я излейте на белия лист посредством думите, които бихте споделили на ваш обичан човек или на себе си като дете в същата обстановка. Пример: „ Как можах да одраскам колата, до момента в който я въвеждам в гаража! Толкова съм малоумен! За нищо не ставам! “. Стоп! Ако мой обичан човек беше направил същото нещо, бих му споделил: „ Случват се и такива неща! Драскотината не е толкоз неприятна! Просто имаш потребност от отмора! Я, да забележим какво хубаво нещо да ти измислим като отмора. “

2. Самоутвърждаване
Това е упражнение за одобряване на действителни аспекти от нас, които намираме за скъпи – за разлика от упражненията с позитивни утвърждения, които утвърждават идеализирани версии на това какви бихме желали да бъдем. Вземаме лист хартия и записваме всички наши качества, които считаме за скъпи, което включва качества от външния тип, черти на характера, привички и други. А в този момент вършим втори лист с достиженията си все още, без значение дали са дребни или огромни – да вземем за пример, научих се да карам колело, приключих университета, започнах да се храня здравословно и други. След което през идващия месец препрочитай двата листата всеки ден.

3. Лична отговорност – упражнение с нараснала компликация
Като възрастни всеки от нас носи персонална отговорност за своя живот, без изключения. Когато не виждаме своята отговорност за обстановките в живота си, постоянно се усещаме жертви, а това е нещото, което най-вече подхранва ниското самочувствие. Аз съм жертва, всеки може да си ме подритва както си желае и аз нищо не мога да направя по въпроса… А хубавите неща ми се случват по случайност. Стоп! Това не е правилно! Лъжеш! Не си жертва, просто не си поел персонална отговорност за живота си. Научиш ли се да виждаш каква е твоята отговорност за нещата в живота ти, по какъв начин си си го проектирал и повикал при себе си, самочувствието ти ще нарасне, тъй като ще видиш силата, която имаш над живота си.

Това няма да е елементарно, само че си заслужава. Ето я и първата част от упражнението – за всеки собствен триумф в живота ти, се запитай: „ Каква е моята отговорност да реализира това? “. А в този момент го запиши на листа. Пример: Моята отговорност за това, че си открих чудесна работа, е, че съм вложила изключителни старания, с цел да науча няколко езика, както и че съм влагала и не преставам да влагам старания в личностното си развиване. Освен това поставих много старания да оформя CV-то си задоволително добре, настойчиво следях обявите за работа и аплайвах постоянно, полагах усилието да вървя по изявленията и да давам оптималното от себе си във всеки един миг. Ето това е моята отговорност за обстоятелството, че сега имам чудесна работа.

А в този момент е време и за втората част от упражнението – за всяка една обстановка в живота, която ти е неприятна или ти тежи, се запитай: „ Каква е моята отговорност за тази обстановка? По какъв метод съм я основал? “. Подчертавам – отговорност, не виновност! Запиши отговора на листа. Пример – ученикът ми си анулира самостоятелния час по йога в последния миг и аз се усещам раздразнена от това. Каква е моята отговорност в обстановката? Всъщност през днешния ден не ми се водеше изключително йога, тъй като нуждая се от малко отмора. Тоест в този момент вместо да се вайкам за какво урокът беше анулиран, мога просто да се насладя на подарената отмора!

Друг образец – за следващ път се влюбвам в човек, който не ми обръща внимание! Писна ми! Каква е отговорността ми в тази обстановка? Ако би трябвало да бъда почтена, кариерата ми сега е по-важна за мен, само че нали всички си имат гаджета, та по тази причина желая и аз. Но очевидно нещото, което същински желая сега, е време за себе си и успокоение. Ами хайде да си го дам, а пък като същински усещам, че желая различен човек в живота си, ще опитвам отново. Или – в действителност доста ме е боязън да не сбъркам с избора на сътрудник. И тъй като не обръщам внимание на този боязън, а работя като се върша, че не го виждам, за следващ път се натъквам на човек, който не ми обръща внимание, с цел да нямам сътрудник. И не тъй като не съм задоволително красива или блага, просто на дневен ред е да поработя над страха си, а по-късно и времето за сътрудник ще пристигна.

Последното упражнение е с нараснала компликация. Ако имаме навика да се възприемаме като жертва на нещата, които ни се случват или които „ други хора ни вършат “, ще ни бъде доста мъчно да намерим отговорността си за тях. В началото може нищо да не ти хрумне и това е обикновено. Упорствай! Пробвай още веднъж и още веднъж. Когато поемем отговорност и за неприятните неща в своя живот, ще забележим, че сме мощни и че имаме избор. Можем да променим нещата, а това автоматизирано води и до по-добро самочувствие!

Настоящият материал е написан частично по публикацията на доктор Гай Уинч от psychologytoday. com

Инфо: http://zdravaistoria.com