На всекиго се случва, особено в професионалната сфера - влизате

На всекиго се случва, изключително в професионалната сфера - влизате в стаята, в офиса и мигновено разбирате, че с този човек няма да се разберете. Причините даже са необясними - неприязън от пръв взор, по какъв начин се държи, приказва, какво споделя...Но се постанова да поддържаме връзка, да работим дружно, да реализираме обща цел. И би трябвало да превъзмогнем неприязънта си, най-малко би трябвало да опитаме.

“Как да приказваме с хора, които не можем да бъдем общителни, не желаеме да се сприятеляваме, с хора, които ни нервират по този начин, че да има продуктивно другарство? ”

На първо място установете повода този човек да ви нервира. Понякога грешката е нас, несъмнено. Имаме даден фатализъм и ето - срещаме човек, който го въплъщава. Затваряме се, безшумно се изтезаваме. Понякога е тъй като този човек е нискоинтелигентен, прочувствено или ментално, обществено, а ние сме по-развити в това отношение - да, от време на време това си личи незабавно, без това да ни прави сноби. Но определяйки за какво, единствено тогава можем да изработим тактика да се оправим и да се движим към задачата.

Стратегията. Какво желаеме да реализираме с този човек? Ако се постанова да работим дружно, дано се фокусираме върху работния развой, без да обръщаме внимание на това, че се секне шумно или се държи просташки. Ако има причина - най-малко малко да се поносим. Например ни свърза трети човек и не желаеме да нараняваме възприятията му или в действителност в дълготрайно време ще работим един до друг. Допустимо ли е връзките на непризън да се запазят? Поставете си цел и се вкопчете в нея.

Обърнете внимание на вашата аудитория. Понякога, когато сме в обстановката, ние губим визия какво се случва. Например, индивидът се държи жестоко и дебелашки, а ние се хващаме да спорим за всяко нещо, което споделя. Така изглеждаме жалки в очите на другите и на себе си. Вместо това дано бъдем по-добрите. Нека се държим великодушно и по този начин да реализираме оня контрастност, който целим да демонстрираме - нашите маниери, образование, професионализъм на фона на нечие несъответстващо държание.

Никога, в никакъв случай не си изпускайте нервите. Това не е държание за сходна обстановка. По принцип няма неприятно човек да е пряк, прочувствен, само че не и с някого, който го нервира. Всяко повишение на тона, изблик и нападки наподобяват тъпо и издават уязвимост да се овладеем. Вместо това запазете студен звук, неутрално държание и не изпускайте задачата от фокус.

Ако нещо в действителност ви нервира, съответно, като мляскането, да ви потупват фамилиарно по рамото, да употребява епитет като " това младото ", " младата колежка ", която ви разсейва и изнервя, заявете със спокоен звук и еднакъв глас да престане. Без непотребни страсти и без влизане в просташки, дискримитативен, ядовит или какъвто и да е звук, друг от овладяното заявяване на позиция и обрисуване на граници. Просто би трябвало да продължите нататък.

Усмихвайте се. Нищо не провокира повече тревога у някого, на който не му е чиста съвестта и се държи неправилно, от една кротка, доброжелателна усмивка. Тя стои дори някак загадъчно и демонстрира, че вие сте над нещата. Да се усмихваш на човек, който не харесваш изключително, без това да е фалш, е висша форма на зрялост. Така демонстрираме, че каквито и усеща да ни обземат, ние можем да се владеем и можем даже да сме в положително въодушевление.

Но в никакъв случай не подценявайте " съперника ". Много хора се държат предумишлено зле и с ясното схващане, че са непоносими, с цел да бъдат подценявани и да нападат в засада. Това, че някой се държи дебелашки, влиза в борби и следи на драго сърце реакцията на близките видимо самоцелно, не значи, че не преследва цел. Никога не изпускайте от взор хората, които разсънват неприятни усеща, тъй като това възприятие в никакъв случай не лъже и има причина този човек да ви нервира. И тази причина рано или късно ще се прояви.

“Ние не сме там, с цел да бъдем другари, ние не сме там, с цел да променим вижданията на този човек, да му обясняваме какъв брой бърка, а ние сме прави. Не, това е ненужно прахосване на сила и е невероятно. Хората се трансформират от вътрешен повод, по свое предпочитание и със своята си воля. ”

Има хора, които имат необяснима власт над нас. Те ни потискат, манипулират, употребяват за задачите си. Осъзнаваме го, само че не можем да разберем за какво и това ни побърква. Вместо да вършим съществени заключения, че сме малодушни и слабохарактерни, дано не страним от тях, от време на време и не можем, даже да желаеме, и да използваме като житейски урок. Да се следим, когато сме край тях и да открием какво им дава власт. Обективно постоянно ще има неприятни хора и събития в живота, независещи от нашата воля, само че от нас зависят нашите реакции. Там е силата ни - да не разрешаваме нещо да разклаща вътрешния ни мир е умеене, което се учи цялостен живот и е един от белезите на съзряването.