На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце.

" На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил... ", казвал изявеният художник, карикатурист, публицист хуморист и публицист Райко Алексиев.

Райко е като копир-апарат. Каквото види на улицата, незабавно го претворява. Сяда и незабавно стартира да работи, без да преработва в никакъв случай. Думите са на актрисата Весела Алексиева и са във връзка работата на брачна половинка ѝ Райко Алексиев по издавания от него вестник " Щурец ".

Райко Алексиев е създател на първия български рисуван филм, на първите фотоколажи в българския периодически щемпел, на първия вестник с невиждан за времето си тираж от 50 000 екземпляра - " Щурец ". Той е основател на първата изложба на Съюза на българските художници в София.

Алексиев е роден на 7 март 1893 година в Пазарджик. Талантът му се демонстрира още в прогимназията, когато нарисувал сполучлива подигравка на шефа на учебното заведение. Първата си подигравка разгласява, когато е 15-годишен във в. " Въртокъщник ". На 16-годишна възраст става постоянен помощник на " Българан " и в. " Смях и сълзи ". Завършва българска лингвистика в Софийския университет " Св. Климент Охридски " и учи изобразяване като ексклузивен студент в Художествената академия в София.

Първата си независима галерия с рисунки и карикатури прави през 1914 година Участва в Първата международна война като боен художник, където на фронта през 1915-1916 година рисува цикъл от рисунки, които показва в София в независима галерия " Картини и скици из Македония ".

Откриване на галерия в Художествената академия София (26 декември 1943) (Снимка: Живко Ангелов/ БТА)

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ РИСУВАН ФИЛМ

Райко Алексиев е създател на първия български рисуван филм. Прожектиран е през декември 1915 година в кино " Модерен спектакъл ", а известието за него във вестника от софийското общинско ръководство и немско-българското бюро гласи: " За първи път български карикатурен филм, направен от Райко Алексиев ". Той е бил съпроводен от коментар на хумориста Стоян Миленков, който пояснявал кино лентата и декламирал злободневни куплети.

Името на Райко Алексиев се свързва с многочислените псевдоними, произлизащи от хумористичните му герои: Генчо Завалията, Гуньо Гъсков, отец Тарапонтий, Тома Черни и други, само че най-често се подписва с Фра Дяволо.

Автор е на стихотворения, сатирична журналистика, смешни случки, " мъдрости ", " закони ", " прилики и разлики " и на над 5000 карикатури с остра политическа и социална ангажираност. Прави планове за пощенски марки, рисува планове за корици на списания и книги, на пощенски картички, изготвя емблемата на Военновъздушните сили. Участва със свои картини и пейзажи в общи изложения. Негови хумористични творби се четат по радио " София ".

Репродукции на карикатури на българския художник и карикатурист Райко Алексиев (Снимка: Живко Ангелов/ БТА)

Райко Алексиев е редактор на хумористичните списания " Барабан " (1908-1921), " Смях " (1911-1915), " Людокос " (1913-1914), " Българан " (1916-1924), " Маска " (1924-1927), във в. " Зора " (1919-1944) и други

След Първата международна война дружно с Йордан Мечкаров - тогава ръководител на Съюза на писателите, купуват къщата на доктор Серафимов и основават Дом на изкуствата - прелъстителен център за културните дейци и средище на интелектуалния хайлайф на София по това време. Дълги години Райко Алексиев е години ръководител на Дома на изкуствата.

През 1925 година взе участие дружно с педагога Марин Влайков и Димитър Подвързачов в съставянето на читанки за ІІ, ІІІ и ІV поделение. Читанките са богато илюстрирани от художника. Той е притеглен в комисията на Министерството на националното просвещение за изработването на стратегии за образованието по изобразяване, ръчна работа и ръкоделие.

Репродукции на карикатури на българския художник и карикатурист Райко Алексиев (Снимка: Живко Ангелов/ БТА)

ВЕСТНИК " ЩУРЕЦ "

Афинитетът към шаржа и сатирата Райко Алексиев осъществя в издавания от него вестник " Щурец ". Първият брой излиза на 24 декември 1932 година, като тиражът му е 1900 екземпляра. Той има подобен триумф, че е допечатан още два пъти. Във вестника той разгласява карикатури, шаржове, фейлетони, игриви вести, мнения, поименни закачки, апострофи и каламбури.

За вестника са сътрудничили Димитър Подвързачов, Тома Измирлиев, Добри Немиров, Ст. Л. Костов, Трифон Кунев, Змей Горянин (Светозар Димитров), Димитър Талев, Елин Пелин. Сред художниците сътрудници на вестника са били Стоян Венев, Александър Добринов, Илия Бешков, Никола Тузсузов и други

За пръв път в българския периодически щемпел се появяват фотоколажи, които са собственоръчно направени от Райко Алексиев. Вестникът доближава нечуван за времето си тираж - от 1900 екземпляра за 1932 година до 50 000 в края на съществуването си. Последният брой на вестника излиза на 8 септември 1944 година

Репродукции на карикатури на българския художник и карикатурист Райко Алексиев (Снимка: Живко Ангелов/ БТА)

ПЪРВАТА ГАЛЕРИЯ НА СБХ В СОФИЯ

Въпреки че не е приключил Художествената академия, Райко Алексиев освен става член на Съюза на българските художници, само че и неколкократно е избиран за ръководител на креативната организация през 30-те и 40-те години на ХХ век. По самодейност на Райко Алексиев Съюзът на българските художници се снабдява с първата си изложба в София.

Автор е на книгите с разкази и фейлетони " Душеспасителна книжица " (1918), " Жалостиви случки " (1929), " Генчо Завалията " (1934), " Клюката " (1935), " Хорски уста " (1937) и други

След 9 септември 1944 година Райко Алексиев отхвърля да напусне страната, смятайки, че няма от какво да се бои, защото даже се е случвало да подкрепя финансово свои другари със социалистически възгледи.

На 11 септември 1944 година е задържан в писателското кафене на бул. " Цар Освободител ". В продължение на няколко дни той е измъчван в учебното заведение на слепите, което е превърнато в следствено поделение, като даже и преместването му в болница не съумява да го избави. Издъхва на 18 ноември 1944 година

През 1945 година Райко Алексиев е наказан посмъртно поради " антисъветска " и " прогерманска " агитация от шести състав на Народния съд, който преглежда делото, по което са подсъдими писатели, художници и публицисти. Присъдата е анулирана след 1990 година Съюзът на българските художници отваря изложба " Райко Алексиев ", а през 2002 година на негово име е учредена национална литературна премия за комизъм и ирония, връчвана от Община Пазарджик.

Инфо: impressio.dir.bg