Настоящият месец юли 2026 г. заварва Ормузкия проток в една

Настоящият месец юли 2026 година заварва Ормузкия пролив в една от най-критичните му точки в актуалната история. След ескалацията, почнала по-рано тази година с ударите на Съединени американски щати и Израел против Иран и последвалото фактическо затваряне на протока за всеобщо комерсиално корабоплаване, световните пазари остават в положение на непрекъсната неустойчивост. Историята демонстрира, че този стеснен 39-километров морски проход в никакъв случай не е бил просто географска даденост, а същинско „ оръжие “ в ръцете на този, който го владее.

В подтекста на актуалната рецесия, при която близо 20% от международния нефт и полутечен природен газ са заложници на геополитиката, разкриваме най-любопитните исторически детайлности за това чие притежание е бил протокът и по какъв начин е изглеждала търговията през вековете.

Кръстопът на античните цивилизации и персийското завещание

Ормузкият пролив е „ jugular vein “ (яремната вена) на империите още от Бронзовата ера. В древността той свързва търговците от Месопотамия с цивилизацията от долината на Инд. В текстове на антични географи, представени в исторически обзори на The Globe and Mail, се загатва по какъв начин Александър Македонски изпраща флот да картира протока, с цел да потвърди, че е вероятен морски път от Индия до Вавилон.

Първата имперска мощ, която трансформира протока в своя стратегическа артерия, е Ахеменидската персийска империя, учредена от Кир Велики през 550 година пр.н.е. По-късно, по време на Сасанидите (III-VII в. сл.н.е.), районът получава името си, въодушевено от зороастрийския господ на висшата естетика Ахура Мазда (развило се в локалния акцент като „ Хур-Мог “ – воден път на палмовите гори). Протокът постоянно е бил неизменима част от политическата география на Персия, която в исторически проект рядко е изпускала трайно контрола над този район.

Средновековното кралство Ормуз и корабите от „ кокосови нишки “

През Средновековието (около XI век) поражда именитото Кралство Ормуз, което по-късно реалокира столицата си на близкия остров Джарун (днешен остров Ормуз). То се трансформира в толкоз богат и вселенски център, че средновековните летописи го назовават „ пръстена на света “. През него минава коприна, коне, подправки и скъпоценни камъни сред Персия, Арабия, Индия и Китай.

Една от най-известните и любопитни исторически детайлности е документирана от пътешественика Марко Поло, който идва в Ормуз през 1290 година Той остава ужасяващ от структурата на локалните търговски кораби. Те са били сглобявани без нито един стоманен гвоздей – дъските били безусловно зашити една за друга с въжета от кокосови нишки. Марко Поло пишел, че плаването с тях в открития Индийски океан е било чиста проба хазарт с живота, само че все пак тези „ зашити “ съдове са поддържали вековната търговия сред Изтока и Запада. По същото време китайският адмирал Джън Хъ също дебаркира тук със своите великански „ съкровищни флотилии “.

Португалският монопол и първата такса „ сигурност “

През 1507 година португалският завоевател Афонсо де Албукерке осъзнава, че с цел да контролираш международната търговия, не ти би трябвало голяма територия, а надзор над основните точки. Португалската империя завладява Ормуз и издига солидна каменна цитадела (Форталеса де Носа Сеньора да Консейсао), чиито остатъци стоят и до през днешния ден.

Португалците постановат непоколебим стогодишен монопол по метод, който поразително наподобява на днешните геополитически маневри. Те вкарват така наречен система „ Картаз “ (Cartaz) – позволение за безвредно прекосяване. Всеки транспортен съд, който желал да прекоси протока, бил задължен да заплати такса в португалските митници. Ако кораб дръзнел да премине без „ Картаз “, той бил неотложно иззет или потопяван от португалските военни галеони. По данни на Wikipedia, приходите от тези такси са съставлявали близо 20% от общия годишен приход на португалската корона.

Тази надмощие завършва през 1622 година по извънредно трагичен метод. Персийският шах Абас I Велики от Сафавидската династия подписва прагматичен съюз с Английската източноиндийска компания. Англичаните обезпечават тогавашна „ съвременна технология “ – бойна флотска мощност, а персийците – сухопътна войска. Заедно те обсаждат и изгонват португалците, пренаписвайки салдото на силите в Близкия изток.

От Pax Britannica до петролната епоха

През XVIII и XIX век Британската империя открива в действителност надзор над морските пътища в Персийския залив, сключвайки контракти с локалните арабски шейхове. За Лондон сигурността на Ормуз е била сериозна, защото протокът е „ имперският мост “ към перлата в короната – Индия.

Всичко се трансформира коренно през 30-те години на XX век с откриването на огромните находища от нефт в Иран, Ирак и Саудитска Арабия. Традиционните търговски дървени кораби (доу) са сменени от големи супертанкери. Протокът се трансформира от районен търговски път в основната енергийна артерия на планетата. Ислямската гражданска война в Иран през 1979 година и последвалата Ирано-иракска война през 80-те години довеждат до така наречен „ Танкерна война “ – интервал, в който комерсиалните кораби биват редовно атакувани с морски мини и ракети.

Вечното завръщане на историята

Днес, в разгара на събитията през 2026 година, Ормузкият пролив още веднъж потвърждава, че географията е орис. Парадоксът, маркиран неотдавна в разбори на Geopolitical Monitor, е изумителен: Иран се пробва да ръководи трафика посредством такси и селективен достъп (позволявайки прекосяване единствено на избрани нации), до момента в който от другата страна се чуват оферти от Вашингтон за налагане на интернационалните такси за защита на корабоплаването.

Това е същата икономическа и военна матрица, прилагана от португалците преди 500 години и от средновековните владетели на Ормуз преди тях. Технологиите са се трансформирали – платната и кокосовите въжета са сменени от сателитно позициониране, дронове и противокорабни ракети – само че битката за надзор над най-тясното морско „ гърло “ на света остава непроменена.