На всеки свети Валентин интернет се залива от снимки на

На всеки свети Валентин интернет се залива от фотоси на известни двойки, а по-късно изчезват до идващия. Но същинската обич не трае единствено един ден в годината. В рубриката на Traffic News „ Великите любовни истории на ХХ век”, всяка седмица ще ви описваме за една гореща двойка, останала вечно в историята с пламенната си любов и от време на време с главозамайващата си скандалност - алкохол, изневери, опити за самоубийство, мафиотски връзки, опустошение, проваляне, секс, кавги, още секс, изменничество и амнистия.

През 1944-а, под натиска на Сталин новият режим, политиката на България по македонския въпрос се трансформира напълно и стартира македонизация на Пиринския край.

Талев е жигосан като „ фашист “ и „ великобългарски шовинист “, изключен е от Съюза на писателите и е лишен от правото да взе участие в публичния и литературния живот.

Не му дават никаква работа. Но и при тези тежки условия, поработва върху романа си „ Железният светилник “ и го приключва в края на август 1946-а. Само че никой не смее да го отпечата.



През 1946-а у нас, по руски пример, се основава така наречен Главлит – Главна дирекция на издателствата, полиграфичната индустрия и търговията с печатни творби. Или казано по-просто – формалната цензура.

Основната задача на служителите е да следят да не влизат в библиотеките, и – не дай боже – в книжарниците заглавия, оповестени за рискови. Сред тези „ нездравословни книги “ са и „ Град Прилеп – битки за жанр и независимост “ и „ Завръщане “ на Димитър Талев, които са конфискувани от библиотечните фондове.

През четирите години, до момента в който той е по концентрационни лагери, жена му Ирина, която тогава е 30-годишна, работи като тъкачка в една фабрика за килими отвън града, с цел да изхранва двете си деца. А когато не е на робота, върви по пандизите и търси способи да изпрати храна на мъжа си. Синът им Братислав споделя, че той и брат му на практика гладували. Спомня си летата на ул. „ Добри Войников “ – тя е с калдъръм, а те – по през целия ден боси, единствено с едни черни гащета и с по една филия с олио и червен пипер.



Ирина е извънредно жертвоготовна. Превъзмогва даже и майчиния си инстинкт, с цел да се грижи за мъжа си в пандиза. Пак Братислав си спомня, че в учебно заведение един път раздават на децата по една кесийка с 40 бучки чехословашка захар. По пътя до у дома, той не устоя на изкушението и изяжда една бучка. Донася вкъщи 39 бучки, само че майка му ревизира и научава от негова съученичка, че са им дали по 40. С тези бучки тя избавя мъжа си.

Тя карамелизирала захар и слагала натрошените части в буркани, върху които лепи етикети от близката аптека. Уж че са лекарство. После изпраща бурканите в лагера, с цел да укрепва унищожения му от глада и заболяванията организъм.

През 1952 година настава поврат. В Луковит идват писмо и пари. Властта кани Талев да се завърне в София, тъй като политиката е изменена. Комунистическото държавно управление застава на патриотични позиции по отношение на Македония. Талев е оправдан. Именно това дава късмет тетралогията да види бял свят и да се трансформира в най-силното духовно доказателство за българското минало на Македония.

През февруари 1948 година свободата му е издействана. Прибира се при брачната половинка си изцяло отпаднал – жълто-зелен на разположение, с отекли крайници и на тегло 46 кг.

После идва нов, тежък удар за неговото семейство. На 28 август 1948 година е изселен с цялото си семейство в Луковит. Не му дават работа. Бивш концлагерист. Изключен от писателския съюз. Остава вкъщи да готви в кухничката и да написа.

Съпругата му Ирина постъпва на работа в локалната фабрика за жакардови килими и пътеки. Възлагана ѝ е тежка за нейните сили работа: при неприятни хигиенични условия да носи на гърба си чували с парцали. Но тя устоя.

Семейството е настанено в една стая и дребна кухня. Там Талев готви скромното ястие от боб или праз през зимата. На съседите им дожалява за ориста на тоя изтъкнат човек и понякога донасят по някое яйце, брашно или пита за децата.



В началото на изселването Талев на няколко пъти прескача в София, с цел да се срещне с хора от Съюза на писателите и да предложи за щемпел готовите си работи. Особено държи да види свят романа му „ Железният светилник “, над който почнал да работи още преди 9 септември.

Преданата жена, непрестанно си повтаря, че когато има огромна обич, постоянно стават чудеса. Но когато мъжът й умира през 1966, една я избавят – по този начин се срутва душевен.