На всеки свети Валентин интернет се залива от снимки на

На всеки свети Валентин интернет се залива от фотоси на известни двойки, а по-късно изчезват до идващия. Но същинската обич не трае единствено един ден в годината. В рубриката на Traffic News „ Великите любовни истории на ХХ век”, всяка седмица ще ви описваме за една гореща двойка, останала вечно в историята с пламенната си любов и от време на време с главозамайващата си скандалност - алкохол, изневери, опити за самоубийство, мафиотски връзки, опустошение, проваляне, секс, кавги, още секс, изменничество и амнистия.

Да обичаш дотам, че да се жертваш и да понесеш затворничество, мъчения, даже Гулаг... допустимо ли е? Олга Ивинска го прави за Борис Пастернак - една нечовешка любовна история

Историята на Олга и Борис е освен литература и лирика. Още по-малко - поредност от почтени срещи - Борис е женен, Олга към този момент е с два брака актив. В драмата са намесени още Сталин, политическият уред на Съветския съюз, Комитет за Държавна сигурност (на СССР), което тогава към момента се назовава МГБ, мъчения и затвор, и редакторът Фелтринели. Да не забравяме и един Гулаг - сибирски.

Родителите на Борис – художникът Леонид и концертиращата пианистка Розалия Кауфман, имали удивително благополучен брак. Майката, считана за огромен гений от дете, се отказала от кариерата си, с цел да поддържа брачна половинка си. Жертвата й се трансформирала в блян за брака за Борис.

През 1922 година Пастернак, към този момент съумял стихотворец на 32 години, се оженил за Евгения Лури. Булката била художник и несъмнено не си падала по домашните отговорности. В една от бележките си поетесата Анна Ахматова отбелязва, че Борис самичък правел чорба за цялото семейство. През 1930 година писателят се влюбил в надалеч по-отдадената на дома Зинаида Нейгауз, жена на приятеля му пианист Генрих Нейгауз.

Животът с гордата с дома си Зинаида бил доста по-добре проведен от този с Евгения и нейния безпорядък. Но още веднъж нещо липсвало. Ахматова споделя: Зинаида може би управляваше дома си с твърда ръка, само че за буен мъж като Борис, тя не беше шампионката, за която той бленуваше “.

Изминали още 12 години преди Борис, към този момент на 56 години, да срещне идеалната за себе си жена. Олга Ивинска била 34-годишна, работела като публицистичен помощник в литературното списание „ Нов свят “. Тя към този момент била същински поддръжник на творчеството на Пастернак.

Олга работи като редактор в литературното списание „ Нов свят “, когато среща Борис през 1946 година. Тя също написа, много обичайно освен това, главно лирика. Добър преводач е, с емфатичен усет към млади писателски дарования. На 34 години с два брака зад тила си, и двата завършили след гибел на съпрузите: единият обесен, другият умрял във войната. Отглежда сама щерка си Ирина, работи крепко и се възхищава на Пастернак от години. Не пропуща нито едно негово литературно четене пред аудитория, а Борис остава запленен от нейните доста тъжни, доста хубави, доста небесносини очи.

„ Той беше там, пред бюрото ми, най-щедрият мъж на света, който беше основан да приказва от името на облаците, звездите и вятъра, който знаеше правилните думи за пристрастеността на мъжа и слабостта на дамата. “

Първата им среща им била от тези, които трансформират живота.
" Бях просто разтърсена от чувството за съдбовност, когато моят Бог ме погледна с пронизващите си очи. Погледът му беше могъщ, беше мъжко взиране, което не можете да объркате. Това беше индивидът, от който имах най-голяма потребност в живота си, единственият, който към този момент беше част от мен. Това беше потрес, само че и същинско знамение ", споделя Олга по-късно.

Чудо или не, факт е, че тя изиграва голяма роля в живота на писателя. Когато той най-сетне й признава любовта си, тя му връща писмо, цялостно с самопризнания и разкрития за личния й изпълнен с компликации живот.

Консумират любовта си 6 месеца след първата си среща
След това Олга става и стартира да пере и да глади панталоните на Борис. Гладенето може да било ключ към сърцето на писателя, само че се оказало незадоволително за брак. Тя страдала доста, че той може да споделя пристрастеността си с нея, само че отхвърля да се оженят. Всеки път, когато възнамерявал да се раздели със Зинаида, просто " не можел да откри думите, с които да й го каже ".

Двамата са дружно цели 13 години, които са всичко друго, само че не и лесни, само че за сметка на това дават живот на един от най-големите шедьоври в международната литература. “Любовта ни разцъфтя през 1946 година, с появяването на черновата за " Доктор Живаго " и продължи да пораства с броя на страниците, написани от Борис.”

През октомври 1949 година, Олга е задържана и отведена в Лубянка, седалището на тайните социалистически служби в Москва. В продължение на седмици търпи разпити и мъчения без да се пречупи. В последна сметка е наказана на 5 години в лагер поради съмнения за контакти с шпиони. Целта е да я накарат да признае, че Пастернак написа книга срещу социализма, което явно им би трябвало, с цел да го осъдят. Впоследствие, в свое изявление, Борис ще каже: " Олга беше олицетворение на насладата от живота и себеотрицанието. Образът на Лара от моите зрели креативен години е изписан в сърцето ми с нейната кръв и нейния затвор. “

След като я освободили през 1953 година с помощта на амнистията след гибелта на Сталин, Борис помолил щерка й – 16-годишната Ирина, да каже на майка си, че връзката им е завършила.

Но се оказало, че това не е краят. Олга се върнала в живота му и била край него по време на фурора на „ Доктор Живаго “, оповестена в западния свят през 1957 година, само че разгневила руските управляващи. Комунистическата партия изхвърлила Пастернак от писателския съюз на Съюз на съветските социалистически републики и го принудила да откаже Нобеловата премия за литература. Животът му станал толкоз тежък, че той изискал от Олга да се самоубият дружно.

В писмо до собствен другар от Западна Германия през 1958 година писателят признава, че „ са я арестували, тъй като не могат да арестуват мен. Ако съм жив и свободен, дължа го на нейната съпротивата и подвиг.” Пастернак се усеща отговорен, че тайно е свел глава, с цел да си обезпечи успокоение. Той не е кадърен на велики прояви на протест, балансиран и здравомислещ е. Поетесата Марина Цветаева го дефинира с крайните думи „ слаб и нерешителен “.

На своята Олга той написа: „ Мое златно момиче… с теб ме свързва живота, слънцето, което свети през прозореца, възприятието на самоувереност и горест, възприятието ми за виновност, осъзнаването на моята уязвимост и неадекватността на това, което направих досега… Прегръщам те доста мощно и съвсем примирам от деликатност, съвсем рева “.

След освобождението, Олга се мести в дребна къща, покрай Борис - в Пределкино, до Москва, и любовта им продължава оттова, откъдето е прекратена. Зинаида обаче попречва на съперницата си, отмъщавайки си грубо и горчиво. „ Аз обичах Борис и не мога да се самозалъгвам, мислейки си каква потребност е имал от мен. Благодарна съм на ориста, въпреки всичко, че резервира мястото ми до себе си, до момента в който бях в пандиза ", намира сили да признае Олга.

Наградата за любовницата за лоялното й отношение през годините била, че Зинаида и роднините на писателя й забранили да е до смъртния му одър. Тя стояла на верандата на къщата, до момента в който той умирал в дачата си. След гибелта му през 1960 година тя още веднъж била задържана, дружно с щерка си и отново била изпратена в трудов лагер, където останала до 1965 година През 1978 година Олга написа своите записки, в които разкрива ролята си в живота на Пастернак. Умира през 1995 година, откакто страната отказала да й върне архива от писмата на Борис Пастернак, отнети й от Комитет за Държавна сигурност (на СССР).