Защо вкусът на водата се променя за една нощ?
На всеки му се е случвало – лягате си с чаша прясно налята чешмяна вода до леглото. Но на сутринта усетът й е… просто не както би трябвало. Тежък, „ стар “, даже лоен съгласно някои. Разликите във усета са толкоз дребни и сложни за разказване, че някои хора настояват, че сходно нещо изобщо не съществува. Вярно ли е? Да потърсим помощта на учените…
„ Знам защо говорите – разяснява Сюзън Ричардсън, химик в Университета на Южна Каролина пред Wired. – Интересното е, че изследвам питейната вода към този момент 26 години и до момента никой не ми беше задавал този въпрос. Никой не разисква тези най-простички неща. “
Все още никой не е разгласил и теоретичен труд, отдаден на тази тематика (поне доколкото ни е известно). Но Ричардсън и нейните сътрудници вземат решение да схванат за какво усетът на водата се скапва за една нощ. Или най-малко да ни дадат най-вероятните отговори на въпроса.
Най-големият фактор съгласно Ричардсън е косвен и е обвързван с температурата. „ Като студената и топлата бира “, разяснява тя. Колкото по-дълго се намира една бира отвън хладилника, толкоз повече нейният кисел усет ще излиза на напред във времето. Чешмяната вода идва от тръби подземен, където кардинално е по-студено. А множеството от нас я пият с лед.
Когато температурата на водата доближи стайната, нейният мирис и букет, по този начин да се каже, в действителност разцъфва. „ Когато охладите нещо в действителност доста, вкусовите ви рецептори престават да работят както би трябвало “, разяснява водният сомелиер Мартин Рийс. Ние постоянно използваме „ усет “ разговорно, когато имаме поради „ миризма “. А миризмата е функционалност от молекули, гъделичкащи клетките в носовете ни. Колкото по-топла е напитката, толкоз по-бързо отскачат молекулите и надлежно – толкоз по-натрапчив е ароматът. Рийс постоянно опитва усета на водите при стайни температури. Той ни предлага да пием вода, охладена до 15 градуса по Целзий.
