На всеки 6 декември децата в цяла Източна Франция са

На всеки 6 декември децата в цяла Източна Франция са посещавани от добротворния свети Никола. Той – или по-скоро някой облечен като него – се появява из учебни заведения, детски градини и частни домове, с цел да раздадат лакомства и дарове на положителните хлапета. Но по време на всяко посещаване, до свети Никола се придържа една злокобна фигура. Пер Фуетард, или „ бащата с камшика “, има изстрадал, заплашителен тип, с проскубана черна брада, и постоянно носи бич на бедрото си. Той е месар, чието обичано занятие е да яде деца, въпреки че в днешно време нормално се задоволява с това (да заплашва) да набие с бич или да подари въглища на неприятните деца.

Съществуват две известни теории за произхода на Пер Фуетард, като и двете са свързани с историите за напълно действителния Свети Никола.

Той е доста значима фигура в Източна Франция най-малко от 1477 година, когато е разгласен за настойник на региона Лотарингия. А една от най-известните истории за светеца е за срещата му с касапин, който яде деца. Легендата споделя, че месарят е умъртвил и нарязал на части три изгубени деца, след което е поставил месото им в бъчва със сол. Но тази нощ Свети Николай почукал на вратата му и помолил за храна. Страхувайки се от следствията да му даде човешко месо, месарят излъгал и декларирал, че няма храна. Никола обаче го помолил за малко сол – и по този начин месарят схванал, че е оголен.

Той бил заставен да признае закононарушенията си, а свети Никола, като сложил три пръста на бъчвата, възкресил децата изцяло невредими. Междувременно месарят бил прикрепен към магарето на светията и заставен да се трансформира в негов обуздан сателит.

Но има и по-реалистична версия на историята. През 1552 година Свещената римска империя, водена от император Карл V, обсажда град Мец. Нещастните френски поданици основават грозно плашило на императора, което по-късно изгарят и влачат по улиците. Тъй като то било направено от локалната колегия на кожарите, които по бит носели камшици, те дали на чучелото негов си личен бич и го нарекли Пер Фуетард. Когато на идната година градът е освободен, деформираното плашило е изнесено още веднъж по улиците, с цел да се отпразнува празникът на Свети Никола.

„ Вероятно историите за месаря и Пер Фуетард са се слели с течение на времето “, споделя Надя Харди, исторически гид в Нанси, Франция, пред Atlas Obscura. И по този начин се ражда легендата.

Вярвате или не, злокобните коледни фигури в действителност не са чак такава необичайност. Оказва се, че те правят много добра работа да държат децата в ред, изключително по време на значими моменти като празниците. И защото коледните обичаи постоянно са амалгама от християнски и езически традиции, са се появили всевъзможни герои, основани на локалния фолклор. Важното е, че някой различен, с изключение на свети Никола, прави мръсната работа. Фигури като Пер Фуетард и известния немски Крампус са съзнателно ужасяващи и служат като контрапункт на добротата и щедростта на положителният дъртак. В края на краищата, светецът настойник на децата не може да върви да раздава въглища и да заплашва дребните с побой.

Освен това драматизмът на историята на Пер Фуетард е отлично коледно развлечение. Всяка година в градовете в Източна Франция се организират годишни паради на Свети Никола, по време на които се пресъздава историята за него по какъв начин избавя ситуацията и осуетява канибалските залитания на Пер. Трите деца, които преди този момент са били „ нарязани “ и „ осолени “, се връщат към живот, а злодеят се трансформира в несъзнателен асистент на Свети Никола. В Нанси възстановката даже приключва с това, че кметът дава на Свети Никола чифт ключове за града.

За страдание на френските деца успеха на светията не значи, че няма последици за тях. Пер Фуетард към момента е в подготвеност да следи дали не си приказват прекомерно доста или не подценяват домашните си.