Защо харесваме различни храни
„ На усет и на цвет товарищей нет “, гласи фамозната съветска сентенция. И всякога, когато седнем на маса с другари, се убеждаваме в това. Едни ненавиждат люто, а други не стопират да сипят подправки. Оказва се, че това не е въпрос единствено на привичка, а и на физиология.
Папилите са дребните издатини по езика, върху множеството от които се намират така наречен вкусови луковици (там се разполагат вкусовите ни рецептори). Някои хора имат повече папили и нормално усетите им се костват прекомерно мощни – свръхчуствителен усет. Често прибавят сметана към кафето си и не обичат пикантни храни. Хората със едва сензитивен усет имат ниска плътност на папилите и избират пилешките крилца „ огнени ”.
Индивидуалният усет не зависи единствено от броя на папилите – той се дефинира от способността на вкусовите луковици да разпознават другите молекули.
Разпознаваме пет усета – горчиво, сладко, солено, кисело и умами (специфичният усет, предизвикван от глутаминовата киселина; прочут на запад с помощта на проучванията на японския професор по химия Кикунае Икеда при започване на ХХ век). Въпреки това комбинацията от субстанции, които провокират тези вкусови сигнали, варира от човек на човек. Александър Бачманов, експерт по генетика от изследователския център „ Монел ” във Филаделфия, твърди, че хората имат от 20 до 40 гена, които дават отговор за вкусовите рецептори за горчиво.
Различната степен на сензитивност към горчивото евентуално е резултат от еволюционния напън в разнообразни елементи на света. Повечето отровни растения са горчиви и номадските групи, които имат контакт с голям брой разнообразни растения, с времето са развили повече рецептори.
Хората от регионите, в които върлува малария, нормално имат ген, който ги прави по-нечувствителни към някои горчиви съставки, по-специално тези, които съдържат цианид. Учените допускат, че цианидът, признат в напълно дребни дози, унищожава маларийните паразити, без да поврежда организма на болния.
Джуюн Лим от Департамента по хранителни науки към Държавния университет в Орегон изяснява, че изпитваме естествено омерзение към горчивото.
„ Повечето хора не харесват бирата от първия път. ”
Папилите са дребните издатини по езика, върху множеството от които се намират така наречен вкусови луковици (там се разполагат вкусовите ни рецептори). Някои хора имат повече папили и нормално усетите им се костват прекомерно мощни – свръхчуствителен усет. Често прибавят сметана към кафето си и не обичат пикантни храни. Хората със едва сензитивен усет имат ниска плътност на папилите и избират пилешките крилца „ огнени ”.
Индивидуалният усет не зависи единствено от броя на папилите – той се дефинира от способността на вкусовите луковици да разпознават другите молекули.
Разпознаваме пет усета – горчиво, сладко, солено, кисело и умами (специфичният усет, предизвикван от глутаминовата киселина; прочут на запад с помощта на проучванията на японския професор по химия Кикунае Икеда при започване на ХХ век). Въпреки това комбинацията от субстанции, които провокират тези вкусови сигнали, варира от човек на човек. Александър Бачманов, експерт по генетика от изследователския център „ Монел ” във Филаделфия, твърди, че хората имат от 20 до 40 гена, които дават отговор за вкусовите рецептори за горчиво.
Различната степен на сензитивност към горчивото евентуално е резултат от еволюционния напън в разнообразни елементи на света. Повечето отровни растения са горчиви и номадските групи, които имат контакт с голям брой разнообразни растения, с времето са развили повече рецептори.
Хората от регионите, в които върлува малария, нормално имат ген, който ги прави по-нечувствителни към някои горчиви съставки, по-специално тези, които съдържат цианид. Учените допускат, че цианидът, признат в напълно дребни дози, унищожава маларийните паразити, без да поврежда организма на болния.
Джуюн Лим от Департамента по хранителни науки към Държавния университет в Орегон изяснява, че изпитваме естествено омерзение към горчивото.
„ Повечето хора не харесват бирата от първия път. ”
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ