На входа висял огромен надпис: „Инкубатори с живи деца“. Самата

На входа висял голям надпис: „ Инкубатори с живи деца “. Самата стая е била ситуирана на Чикагския панаир от 1933 до 1934 година. „ Атракцията “ коствала на основателите 75 000 $ (съвременни пари – 1,4 милиона долара), написа “Избор за живот”.



Организатор на странното шоу бил Мартин Коуни, който с известна насмешка бил наименуван „ лекарят – развъдник “. Той бил печален 60-годишен мъж с рядка и сива коса и мощно изразена изкривеност. Самият той, на смешка, приписвал последния факт на това, че през целия си живот е бил провесен над бебета.













През 1933 година вестниците писали следното за тази необикновена атракция: „ Тук ще видите странни дребни същества (до 25 едновременно). Трудно е да се повярва, че някой ден те ще станат пълноценни хора. Те наподобяват повече на маймуни, в сравнение с мъже или дами. “

По това време лечебните заведения не се грижели за недоносените деца, тъй като ги считали за генетично непълноценни. Една жена, която тогава родила прибързано си напомня: „ Те просто отхвърлиха да оказват помощ. Отговориха, че това дете въобще не би трябвало да се роди. “ За благополучие бащата на дамата познавал мъж, който може да се грижи за бебето – Мартин Коуни.

Първите инкубатори били създадени през 1880 година в Париж, а през 1903 година Мартин ги пренесъл в Съединени американски щати. Той твърдял, че е студент на някакъв френски доктор, макар че нямал никакви потвърждаващи документи.

Поддържането и лекуването на бебета било скъпо (15 $ дневно, което през днешния ден се равнява на към 400 долара) и Коуни предложил нов метод към финансирането. Той направил галерия на недоносени деца в инкубатори и взимал такса за вход. Входът коствал единствено 25 цента. Посетителите плащали, а бебетата траяли да живеят.

Те били знамение за това време. Стъклото и стоманата защитавали децата, а горещата вода от казан поддържала нужната температура. Медицинските сестри трябвало да облекат децата, които се родили няколко седмици предварително, с облекла от кукли, тъй като магазините просто не продавали толкоз дребни размери.

Повечето медицински експерти считали, че Мартин е подправен доктор. Пренебрежително го наричали „ шоумен “ и избягвали да си имат работа с него. Този „ шоумен “ от Прусия обаче избавил живота на почти 6500 бебета и съумял доста да промени отношението на медицината към недоносените деца. В началото на 40-те години лечебните заведения най-сетне почнали да отварят отделения за лекуване и грижи на прибързано родените бебета.

Мартин умрял през 50-те години на 20 век на 80-годишна възраст. „ Шоуменът “ нямал спестявания и починал в беднотия. Да се грижи самичък за децата – нещо което здравната общественост по това време отказвала – било много разорителна задача.