На Велики вторник от Страстната седмица в църквата се чете

На Велики вторник от Страстната седмица в църквата се чете с изключение на притчата за гениите, тази за десетте девици. 

В тази алегория се приказва за пет мъдри и пет неразумни девици, а се подразбира пет мъдри и пет неразумни човешки души. Мъдрите имали чисти светилници и заветен елей, а неразумните – единствено чисти светилници. Светилниците в тази алегория символизират телата, а маслото (елей) – милостта. На гръцки език „милост“ се произнася „елеос“. Оттук е пристигнала и думата „полиелей“, което значи „многомилостив“. 

На празничната утреня освещаването на църквата се усилва от запалването на свещите и елея, когато се пеят псалмите за многото милости Божии към определения народ и доста пъти се повтаря: „да бъде милостта Му безконечна, алилуя„!. 

Страстната седмица е последната от Великденския пост, който продължава осем седмици. През тази седмица от Лазаровден всеки ден е забележителен до Възкресението Христово.