На Велики четвъртък се припомня Тайната вечеря, на която Христос

На Велики четвъртък се напомня Тайната вечеря, на която Христос завещал новата заповед за обич към всички, декларирал на учениците си, че ще бъде предаден.

В неразбиране учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Юда, и Христос му отвърнал така добродушно, че другите не разбрали. Юда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, тъй като той бил ковчежник. След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина, дето се молил до идването на предателя.

Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат по този начин наречените Дванадесет евангелия, т.е. дванадесетте фрагмента от Евангелието, разказващи за Христовите премеждия. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки искащ мирянин бива помазан с елей за здраве.
Великденска традиция
Според традицията великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или през Велика събота преди празника. На Велики четвъртък се възобновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано към тях тесто. Жените подготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно алено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, и на родственици.

От антични времена доста култури асоциират яйцето с Вселената. Персите, да вземем за пример, вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Много нации виждали в яйцето знак на прераждането напролет. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството то стартира да се възприема като знак на раждането на индивида от природата. Червените яйца са знак на Христовата мъченическа кръв.

Първото яйце би трябвало да се боядиса в алено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а след това и на всички останали от фамилията. То се оставя настрани от другите и се подменя с миналогодишното, което от самото начало е престояло в къщата – да носи здраве, наслада и благополучие на нейните жители. Яйцето се пази някъде във витрина, с цел да не се счупи и да носи шанс. Следващото яйце също е алено – то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия, която продължава след среднощ, или на другия ден.
Рисуване с восък – най-старата и обичайната техника за боядсиване на яйца
Съществуват безчет техники за боядисване на великденските яйца, една от най-популярните по нашите географски ширини обаче е обагрянето на яйцата с восък. Именно тази техника е една от старите обичайни техники, познати у нас. Тя е една от най-интересните и с най-богато благоприятни условия за изобразяване и орнаментиране на великденските яйца. Определящо за техниката е потреблението на разтопен чист пчелен восък за изписване на рисунъка благодарение на специфичен уред-писалка. Основен материал при тази техника може да бъде единствено чистият пчелен восък, който може да се откри при пчеларите на пазара. Чистият пчелен восък е меденожълт на цвят. Подготовката му за работа допуска да се стопи в плитък съд, да се прецеди, с цел да се отстранят възможни примеси (прашинки или частици), да се нареже още топъл на дребни тънки ивички или фитилчета, комфортни за слагане във фунийката на писалката.

Восъкът може да се държи непрекъснато стопен в плитко съдче на огъня по време на работа, без да се „ пържи “, пуши и прегаря. За приемане на черни очертания на рисунката восъкът може да се оцветява в черно съгласно обичайна процедура с боров катран или сажди. Тези процедури може да се заменят с оцветяване на восъка с маслена багра за изобразяване. Сходството в химическия състав на маслената багра и восъка разрешава да се реализира хомогенна примес. Освен в черно восъкът може да се оцветява и в бяло, жълто, алено, кафяво, охра, зелено и прочие В българската национална традиция главен апарат за изписване с восък е писалката. Писалката се потопява в съд с разтопен восък и с него се „ написа “ по яйцето. Освен химикалка може да се употребява игла, съчка от метла, сламка или перце.
Произход на великденското яйце
Въпросът за произхода на великденското яйце към момента е мистерия за историците и етнолозите. Най-новите сведения демонстрират, че първите боядисани яйца датират от 2000 година преди Новата епоха. Това са щраусови, с гравиран орнамент и са открити в Египет. Символиката им още веднъж е обвързвана с Възкресението и отвъдния живот. Това кара учените да считат, че традицията за боядисване води свето начало още от праисторията, само че с установяването на християнството, детайлите са били прикрепени към живота и Възкресението на Иисус.

Първото декорирано яйце, открито по нашите земи, е от Римската ера или IV-III в. преди Новата епоха, украсено с цветни стъклени смалти. Боядисани яйца са открити и при погребения от XI-XII век по земите на западните славянски нации.

Въпреки историческите разногласия за началото на традицията, едно е несъмнено – всяко шарено яйце символизира възкресението, живота и любовта, а съгласно изписването носи и обръщение за здраве, дългоденствие, шанс и благополучие.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!